Българският манофил се е запътил към ЮНЕСКО

Дария Михалкова, ръководител на ансамбъл „Хоро“, гр. София се е заела с нелеката задача България да остави поредния си отпечатък в българския фолклор и традиции, който се оказва забелязан и от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО.

Родът на майка й е от областта Граово – района на градовете Перник, Брезник и Трън. Характерна за региона за началото на 19 век е женската носия – манофил. Това е лятна женска дреха, изработена от грубо конопено или ленено платно в натурален цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Под нея e имало дълга риза – от памучно или ленено платно, сравнително по-фино изтъкано от това на манофила, също много богато извезана – особено ръкавите. „Първоначално се опитвах да намеря автентична такава носия, но с годините опити и неуспех стигнах до извода, че за да я имам, трябва да се направи нейна възстановка. За щастие има музейни експонати, от които може да се види модел, кройка, ‚шевици, материи на частите и т-н. Споделих идеята си със Светослав Петров, който се занимава с автентични носии и накити. Доста дълго време коментирахме темата и накрая стигнахме до извода, че единственият вариант да имам такава носия е да намерим стари платове и конци и на ново да се изработи носия, но със стари материали по модел на автентичния манофил“, разказва Дария и допълва, че за изработката на такава носия било нужно много внимателно да се избере майсторът, който ще я прави. „Носията е трудна за изработка и с много шевици по нея. „Трябваше да бъде човек, който освен да може да шие и да бродира, да има и професионален поглед към носиите, усет за цветовете и шевиците, да бъде педант в изработката. Така стигнахме до един от най-добрите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева, която ми обясни, че това, което искам изисква много време и труд и не е никак лесна работа. Освен това беше поела много други ангажименти и вероятността да чакам дълго беше много голяма. Беше ми ясно, че е така, но мечтите нямат срок за сбъдване.“ С пандемията от COVID-19 обаче нещата рязко се променят и работата по манофила започва. „Поех предизвикателството да изработя тази носия. Подготовката за този проект отне доста време – посещения в музеи, снимки, вадене на схеми за различните бродерии, след това търсене на подходящи платна за ризата и манофила, а също и стари, ръчно изтъкани платове, каквито са се ползвали в далечния 19 век. Друг проблем бяха вълнените конци за бродерия – тук направихме компромис и използвахме памучни. Кройките на дрехите са автентичните, няма подобрения по тях. За бродерията са спазени оригиналните шевици и местоположението им, както и бодовете, използвани от нашите прабаби. В края на проекта се надявам да успеем да възстановим носията максимално близко до оригинала.“, споделя майсторката на манофила Ани Йовева. На въпросите от Юнеско – по какъв начин е засегнато вашето живо културно наследство, как вие или вашата общност черпите от своето живо наследство, за да се справите с настоящата ситуация и можете ли да дадете конкретни примери Ани отговаря, че всичко се изработва на ръка, везбата е изключително богата, като се доближава максимално до автентичната такава, а за един месец карантина успява да направи полите на манофила, половин пазва + ръкав и половина от ризата. И така пъзелът започва да се сглобява постепенно. „В момента носията все още е в процес на изработка. Освен ризата и манофила има и още компоненти, които постепенно събирам. Накитите са изключително редки, но за щастие голяма част от тях вече са налични. Косичника възложих на Светослав Петров, който е много добър в изработката на накити за глава.“, споделя още Дария. За нея остава мечтата на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица да бъде именно с вече готовия уникален за страната ни манофил.

Pin It on Pinterest