Антон Атанасов – отличник на Випуск 2023 на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Трудно ми е да повярвам, че имам възможността да сложа край на обучението си в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от трибуната, на която преди пет години получих студентската си книжка от вицепрезидента на Република България.
За мен е привилегия, но и отговорност да се обърна към всички Вас в деня, в който ще ни връчат дипломите за висше образование. Днес с нас са и нашите семейства, които имат огромна заслуга за успехите ни в личен и професионален план. Без тяхната подкрепа надали щяхме да сме това, което сме. Сигурен съм, че всеки оценява приноса на своите близки, но в дни като днешния обект на нашата благодарност трябва да бъдат други хора.
Нашите преподаватели.
Онези, които и днес са тук, за да бъдат с нас в един от важните дни в живота ни, за да бъдат сред първите, които ни поздравят, когато получим дипломите си, и онези, които по една или друга причина не могат да присъстват.
Една от неприятните черти на обществото ни е склонността му да се фокусира върху лошите примери – правим го с всичко, което ни заобикаля. За хора като нас – млади, тепърва прохождащи, тя е особено видима – в училище се обръща внимание на учениците с по-ниски резултати и лоша дисциплина, в университета – на студентите, които не посещават лекции и упражнения и не се подготвят за своите изпити. Струва ми се, че сме в дълг на останалите, които постигат всичко с много труд и много лишения, и е редно в дни като днешния да се опитаме да отклоним неприятните тенденции от пътя им, акцентирайки върху преподавателите в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, които ни служиха за пример.
Да бъдеш пример – задача, която надали се осъзнава. Един и същи преподавател за един студент може да бъде пример какъв човек и професионалист трябва да бъде, за друг – какъв човек и професионалист не трябва да бъде. Важно е всеки от нас да е открил поне няколко преподаватели, които са му послужили за пример. В противен случай смисълът от пребиваването ни в университета би бил нулев.
От името на всички ни искам да се обърна към добрите примери – тези, които днес са тук, и тези, които по една или друга причина не могат да присъстват.
Благодаря за времето, което ни отделихте и продължавате да ни отделяте!
Благодаря, че се държахте с нас като с равни!
Благодаря, че ни показвахте, че всеки успех е възможен, ако се трудим!
Благодаря, че бяхте хора!
На всички желая здраве, смисъл, удовлетвореност, незабрава на думите и делата, за да изпълним завета на покойния проф. Тодор Попнеделев, който той ни остави при откриването на Дванадесетата национална олимпиада по история и цивилизация в Копривщица (2019):
Живеем в свят, в който хуманитарните науки не са на почит. Днес на пиедестал са издигнати отвертката, формулите и интегралът, но за да разберем живота, ни трябва душа…
На добър час, Випуск 2023!
