Анастас Терзобалиев: Никоя кауза и религия не дава право да убиваш, отвличаш и тормозиш!
Конфликтът между Израел и Палестина може да обхване целия Близък изток в една мащабна война!
Потърсихме за коментар г-н Анастас Терзобалиев – експерт по Близкия изток и арабските страни, здравейте г-н Терзобалиев, какво предизвика този голям конфликт между Израел и Палестина?
Здравейте, конфликтът съществува повече от 50 години в района на Близкия изток.
Би следвало световните лидери да изследват причините за неспазването на резолюциите на ООН от 1951 г. от страна на държавата Израел.
Съветът за сигурност отбелязва многократни случаи, при които израелските власти упражняват насилие над палестинци в ивицата Газа.
Говорим за над 60 резолюции, издадени по повод насилието на Израел над Палестина. Никоя кауза и религия не дава право да убиваш, отвличаш и тормозиш.
Остро осъждам насилието, извършвано и от двете страни в конфликта.
Ще посоча и няколко факта защо се стигна до тази ескалация и война.
След петдесет години на постоянни издевателства и тормоз над децата и жителите на Палестина, нейните граждани не могат да продължат живота си този начин.
Ето защо в момента Палестина се ползва с подкрепата на всички арабски лидери.
Друга причина за този конфликт е крайно радикалното правителство на Израел. През последната година методите му на действие са близки до тези на крайно радикалните групировки.
Роля за ескалацията имат, също така, социалните и вътрешни проблеми на самата Палестина. Такива са влошеният стандарт на живот, безработицата, липсата за средства за образование.
Г-н Марк Ботенга , белгийски дипломат и политик, докладва в Европейския парламент през 2022 г. за две палестински момичета убити от израелски войници (приложено е изслушването в ЕП). На 01.02.2022 г. бе разпространен доклад на неправителствената организация Amnesty International по този случай.
Известно е, че Израел е създаден по силата на резолюция №181 на Общото събрание на ООН, която постановява разделянето на Палестина на две държави, еврейска и арабска. През 1948 г. е обявено създаването на Държавата Израел върху повече от половината територия на историческа Палестина, а през 1967 г. Израел окупира и останалата част от палестинските територии.
През 2012 г. Общото събрание на ООН приема Държавата Палестина със столица Източен Йерусалим за самостоятелна държава.
Що се отнася Израел, палестинските араби нямат законодателното право за събиране на разделените семейства, нито правото за връщане на собствеността върху земята и домовете, притежавани преди основаването на държавата Израел. В същото време, евреите имат правото да придобият всяко такова жилище на палестинец, включително и земята към него.
Относно палестинските бежанци, Израел не допуска завръщането им по домовете и родните им места, от които са били изселени още през войната през 1948 г.
Същевременно, всеки евреин по света има правото „да се завърне“ в Израел, независимо от своя произход и гражданство, както и правото да придобие израелско гражданство веднага, щом стъпи на летището в Лод. Най-странният дискриминационен закон, обаче е Законът за отсъстващите присъстващи. При основаването на Израел и избухването на войната през 1948 г., Израел обявява няколкомесечна забрана за придвижване, а междувременно се извършва описване на имотите на палестинците, които са били изселени от домовете си или са избягали от тях заради войната. Някои от тях дори остават в пределите на държавата Израел, но вън от родните си места и постоянното си дотогава местожителство. Тези имоти биват регистрирани на името на израелска държавна институция – „Керен Кайемет“ – Еврейския национален фонд. Когато, след отмяната на забраната, собствениците на имотите – вече израелски граждани, решават да се завърнат по домовете си, израелската армия им забранява да се върнат и да си върнат имотите. След продължителна съдебна битка за възстановяване на собствеността върху тези Имоти, Израел приема Закона за отсъстващите присъстващи, който е в сила и до днес. Понятието „отсъстващ присъстващ“ означава, че човекът е отсъствал, когато е правена регистрацията на имотите му, но същевременно е присъствал в държавата, т.е. бил е вътре в нейните граници и като такъв е станал неин гражданин. Законът е предназначен изрично за палестинците, докато същевременно всеки евреин има правото да си възстанови всеки имот, за който докаже, че е негов. Друг пример за дискриминационен закон е „Основен закон: Израел – национална държава на еврейския народ“. В него се съдържа текст, според който „Правото да упражнява национално самоопределение в Държавата Израел принадлежи единствено на еврейския народ.“ Тук възниква въпросът каква ще бъде съдбата на 2 милиона палестинци, чиито бащи Израел не успя да изсели при основаването си и така те станаха граждани на държавата. Каква ще бъде тяхната съдба при цитирания текст на Основния закон за Израел като национална държава на еврейския народ? Дали те ще бъдат изселени, депортирани или превърнати в „пребиваващи“ в собственото си отечество? Това са само няколко от над 60 дискриминацинни закона, които привилегироват всеки евреин, предоставяйки му права, с които не разполага никой друг гражданин от нееврейски произход.
В тази ситуация палестинският народ разчита на международното право и на всички основани на него и прилагащи го международни институции (правителствени и неправителствени, но с международно утвърден авторитет) – да го защитават от ежедневните практики на окупацията. Висшето ръководство на Държавата Палестина от години настоява за установяване на санкционирана с резолюция на ООН международна закрила на палестинския народ от всичко, на което го подлага окупацията, но до този момент такава закрила не е факт, тъй като липсва международна воля за това.
Докладът на Amnesty International на 1.02.2022 г, който документира действията на Израел и въз основа на това прави заключението, че Израел упражнява апартейд спрямо палестинците, който е „насилническа система на господство“ и представлява „престъпление против човечеството!
Още веднъж, самият аз по никакав начин не подкрепям насилието под никаква форма и се надявам всички отговорни в този конфликт, с подкрепата на всички международни институции и лидери, да положат всички усилия, за да се намери и постигне споразумение и за двете страни. Такова споразумение би било ключово за бъдещето на младото поколение и на Израел, и на Палестина и основа за бъдещия мир между двете страни
Анастас Терзобалиев е роден на 20 септември 1975 година в град Сливен, България!Има диплома по арабски език и култура от университета Ал Зейтуна в Триполи и магистърска степен с отличие по Стратегическо планиране от Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“.
Основател и ръководител в продължение на 19 години на МКРТНИ ЕООД, българска компания, работеща с арабските страни и Близкия изток. Представлявал Република България и съвместно с проф. Георги Спасов, защитил интересите на страната ни в спечелено дело пред Върховния съд на Кувейт.
Участва в редица международни проекти свързани с образование, култура и външна търговия с арабските страни, Африка и Близкия изток!
