Анализ на институт „РЕГО“ за изборите в Съединените щати

Седмица преди съдбоносната за Америка, но и за света дата 3 ноември, за когато са предвидени да приключат изборите за 46-тия президент на САЩ, все повече хора се замислят струваше ли си всичко, което и двамата кандидати пожертваха за своята кампания.

Макар и диаметрално противоположни като политически послания, между Джо Байдън (Демократическата партия) и Доналд Тръмп (Републиканската партия) има нещо сходно и то е, че и двамата търсят победата на всяка цена, без оглед на средствата за нейното постигане. А истината е, че победата се търси по този начин не от вчера или последните 6 месеца, когато започна активната част от кампанията, а от вечерта на неочаквания избор на Тръмп на 8 ноември 2016 година.

Целта оправдава средствата е фраза отречена, поне официално, от доктрината на всички демократични, съвременни политически партии и движения. Тя се свързва с отминали епохи на завинаги санатизирани диктатори.

Но в крайна сметка как разсъждава американският гласоподавател днес, седмица преди изборите?

От страна на гласоподавателя на Демократическата партия, който ще подкрепи Джо Байдън, към настоящия момент в Овалния офис е настанен президент, спечелил изборите през 2016 година с подкрепата на Русия, лично в услуга на Владимир Путин. Президентът Тръмп е основен виновник за факта, че САЩ са най-засегнати от Ковид кризата, с повече от 220 хиляди починали. Повод за това са разкритията на журналиста Боб Удуърт в книгата му „Ярост“, че още през февруари Тръмп е знаел за опасността от вируса и способността му да се разпространява по въздушно-капков път, но я е подценил и скрил от обществото „за да не се паникьоса“. За редовия демократ Тръмп обслужва своите интереси и тези на най-богатите хора в Америка, за да изкупи собствения си личен и корпоративен фалит. Зад тези твърдения стои разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за евентуалното участие на руските служби в полза на Тръмп по време на президентската кампания през 2016 година, две обвинения за импийчмънт след разговор с новоизбрания президент на Украйна, Володомир Зеленски през 2019 година, както и последните разкрития на Ню Йорк Таймс, че Тръмп е заплатил само по 750 долара федерални данъци за 2016 и 2017 година.

След неуспешните опити за предсрочното прекратяване на мандата, за гласоподавателите на Демократическата партия надеждата за смяна на настоящия президент вече се свърза с техния кандидат за президент, Джо Байдън. Макар и на 78 години, бившият втори по време на мандата на Обама е изразител на най-ярките желания на редовите демократи. Той е готов да възстанови международните отношения на САЩ от ерата преди Тръмп, в това число връщане на САЩ в Парижкото споразумение, запазване на медицинските привилегии на най-бедните, предвидено в Закон за достъпни грижи (Obamacare), „Зелената сделка“ за намаляване на въглеродните емисии, привилегии на цветнокожите малцинства в САЩ, универсално почасово възнаграждение с федерален мандат и други.

В подкрепа на Джо Байдън застанаха медийните гиганти в САЩ, а и в света в лицето на групата медии, собственост на Comcast и Warner Media (CNN, NBC, CNBC, Spectrum и много други), традиционно поддържащи Демократическата партия. Въпросните медии не спестиха и ден критики срещу Тръмп, като понякога в техния арсенал влизаха и откровени неистини, които доведоха до напускането на трима водещи журналисти от CNN след тяхно разследване за евентуални финансови отношения между Руски инвестиционен фонд и приближени до Тръмп.

Мандатът на Тръмп през погледа на редовия избирател от Демократическата партия следва да бъде едно абсолютно безвремие, в което човек, който е напълно некомпетентен е попаднал на място, за което е напълно неподходящ, по противоконституционен начин, като в изпълнение на своята служба руши американската демокрация и имидж на Америка по света. Както се посочи по-горе, в подкрепа на тази констатация бяха активирани медийни разследвания, специален прокурор, назначен от Конгреса, служби за сигурност, Държавен департамент и една конституционна процедура по импийчмънт. Подобна институционална и обществена атака срещу личността на американски президент е без прецедент в цялата американска история.

За избирателите на Републиканската партия, преизбирането на Тръмп е въпрос на потвърждаване на реванша, който те дадоха на демократите и на двупартийния естаблишмънт през 2016 година. През късната есен на 2016 година редовите републиканци и най-вече сините якички в Америка казаха гръмко „Не!“ на това, което Тръмп нарече вашингтонско блато. Въпреки социологическите проучвания, които даваха смазваща преднина на кандидата на демократите тогава, Хилъри Клинтън (в популярния вот тя победи с 3 милиона гласа повече), нещо което се случва и сега в ползва на Байдън, републиканците извоюваха победа, която ще се помни десетилетия наред. Те показаха, че избори не се печелят служебно чрез медии от мейнстрийма, нито с властващата от десетилетие политическа коректност във Вашингтон.

Симпатизантът на Тръмп вярва, че Америка може да възстанови своето величие не само чрез Wall Street и засилена глобализация, но и чрез “американско сърце, американски ръце и американски дух“. За републиканците Джо Байдън е по-лошата версия на Хилъри Клинтън, той е „поставен“ кандидат, кукла на конци. След над 40 годишен опит като сенатор от Делауер и вицепрезидент на САЩ, Байдън е най-ярък представител на вашингтонското блато. В потвърждение на това е налице информацията, че докато Джо Байдън е бил вицепрезидент, синът му, Хънтър, е получавал от нефтогазова украинската компания „Бурисма“ стотици хиляди долари, без да има каквато и да е експертиза в енергетиката. Самият Джо Байдън се самоопредели за „преходен кандидат“ Почти никой не гледа на него като кандидат за два мандата заради напредналата му възраст. В тази връзка страховете на републиканците са свързани с възможна негова оставка скоро след изборите на 3 ноември и предаване на властта на кандидата му за вицепрезидент, Камала Харис (сенатор-демократ от Калифорния), която е ярък привърженик на най-левите и прогресивни политики в Демократическата партия. Всичко това кара избирателите на Тръмп да се събират с десетки хиляди по време на неговите мащабните митинги за подкрепа, които често се провеждат дори на фона на Еър Форс 1.

Със съжаление може да се направи изводът, че никой в САЩ не си дава сметка за цената, която плаща и ще плаща американската политика от начина, по който протече настоящата кандидат-президентската кампания. В нея не просто не остана неопетнен политически лидер, в нея беше пожертван авторитета и легитимността на американските институции. Цялата кампания на демократите мина под надслова за неспособността и нелегитимността на действащия президент Тръмп. В хода на тази политическа Троя, беше нападната и най-авторитетната американска институция – Върховният съд. Изслушванията на съдия Брет Кавано през 2018 година бяха определени като политически фарс. Не бяха пожертвани сили да се дискредитира и настоящата номинация на президента Тръмп за Върховния съд, съдия Ейми Барет, чиято католическа религия стана повод за политически нападки по време на изслушванията в Сената.

Важна част от цялостното девалвиране на институционалността в Америка играе и американския Конгрес. Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси (80 годишна) бе сред най-яростните противници на Тръмп и активен участник в неуспешния опит за импийчмънт. Еманация на незачитането на президентската институция беше публичното разкъсване на речта на Тръмп по време на обръщението му по Състоянието на съюза на 6 февруари тази година.

Истината е, че политическата ситуация в САЩ не оставя място за безпристрастни. Основна роля за това имат поляризираните медии, яростния политически език и липсата на обективност при посланията. За това и за първи път в американската общественост се прокарват притеснения за мирното предаване на властта след изборите на 3 ноември. Макар и наситени с голяма степен политическа истерия, най-вече от страна на медиите, подкрепящи Джо Байдън, подобни притеснения са непознати в скорошната история на САЩ. Самият Тръмп също спомага за разрастване на тези спекулации, след като в първия му дебат с Джо Байдън не зае категорично позиция по въпроса с мирното предаване на властта.

Липсата на всякаква етика и забранени средства по време на настоящата кандидат-президентска кампания в САЩ със сигурност ще имат отражение във вътрешно политически, а и във външнополитически план. За следващите кандидат-президентски кампании ще е ясно, че гарант за успех ще е подкрепата не само на медиите, но и на американските институции, които получиха главна роля в предизборната борба.

За света извън Америка е налице шокът, че политическа сага за стола на 46-тия президент срина неопетнената представа за утвърдени национални институции в една от най-развитие демокрации. В резултат от това е налице недоверието в международните партньори. Във военен план нещо подобно се случи, когато през 2003 година тогавашният държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, размаха в Съвета за сигурност на ООН образец на „притежаваните“ от Садам Хюсеин химически оръжия, което даде повод за нахлуването в Ирак. Този акт завинаги беляза отношенията на международната общност със САЩ, когато става въпрос за нейно участие във военни операции.

Нещо подобно се случва и в момента, когато ако трябва да се посочи дума, с която да се определи международната политика на САЩ, тя е непредвидимост. А ако има нещо, което да влияе негативно на крехкия баланс в международната сигурност, това е непредвидимите изяви на най-силният играч на терена. Нещо повече, разразилата се политическа война дава повод на лидерите на неузрелите демокрации по света да сочат Америка като лош пример на управление. Това разбира се не е вярно, САЩ остава локомотив на демократичните процеси по света, но изминалата президентска кампания силно удари нейния авторитет. Остава надеждата, че който и да е следващият президент на САЩ, той ще работи за налагане на демократичните ценности не само в Америка, но и по целия свят.

Pin It on Pinterest