Общество

Анадир: как живеят хората в най-отдалечения и скъп град в Русия?

Тук е студено, много далече е от всичко, а цените на храните и жилищата са до небето.

Защо хората се местят да живеят в столицата на Чукотка?

Когато отиваш в този малък град със суров климат на края на вселената, очакваш нещо съвсем различно. А в действителност съвременният Анадир може да претендира за титлата на най-яркия град в Русия. Почти всяка къща тук е украсена с мурали – гигантски графити. Ето група любопитни моржове, които наблюдават минувачите, а от друга жилищна сграда намига гигантски елен. В града с твърде уютни криволичещи улици има и модерно кино, и спортен клуб, и различни детски площадки с фигури на арктически зверчета.

Цени като на произведения на изкуството

Анна Сорокина

От Москва до Анадир, столицата на Чукотския автономен окръг, се лети повече от осем часа. Това е най-източният град на Русия и Евразия, по-далеч от него има само няколко села и безкрайна тундра. Градът се намира на голямо разстояние от други населени места и цените на всички стоки, докарвани тук, веднага се вдигат няколко пъти. Не е изненадващо, че Анадир, в който живеят около 15 000 души, оглавява класацията на най-скъпите градове в страната.

Анна Сорокина

Цените в местните магазини се превръщат в истински шок за пътуващите. Един пакет мляко струва 3-4 пъти повече от средната му цена за Русия, пресните зеленчуци и плодове – 4-5 пъти повече. И това са летните цени, а през зимата ще е още по-скъпо.

Юрий Смитюк/ТАСС

Както казват жителите, етикети с цените тук са вид местна забележителност.

Анна Сорокина

Такава немислима скъпотия на най-обикновените продукти се дължи на факта, че те се транспортират до Анадир, както и други неща от всекидневието, само по море и то при добро време (което тук се случва не толкова често). Поради суровите географски и метеорологични условия няма железопътни линии или обикновени пътища (извън града има само т. нар. зимни пътища, по които може да се кара нещо от типа на всъдеход). Със самолет, разбира се, също може, но тогава ще бъде още по-скъпо.

Анна Сорокина

Продоволствената навигация в Анадир продължава приблизително от средата на юни до началото на ноември и зависи от времето. Стоките се товарят във Владивосток на огромен ферибот и след това той изминава разстояние от около 3700 км за месец. Първо в Анадир, а след това в други населени места в Чукотка. През лятото фериботът успява да направи няколко рейса.

Анна Сорокина

В Чукотка има и местни продукти, като цените им са доста по-ниски, отколкото на всички вносни продукти и са сравними със средните за Русия. В Анадир сами си пекат хляб (от вносно брашно разбира се), има местно еленско месо, сьомга и зеленчуци, отглеждани в летни оранжерии. Местни предприемачи се опитват да развият оранжериен бизнес за отглеждане на краставици и домати през цялата година на достъпни цени, но засега това производство прави едва първите си стъпки.

Анна Сорокина

Скъпотията в Анадир не е само при продуктите. Жилищата от всякакъв вид също са с много високи цени. Най-обикновената хотелска стая в този отдалечен провинциален град ще ви струва колкото четиризвезден хотел в толкова скъп град като Москва (10 000 руб. на вечер – или 170 евро). Цената на едностаен апартамент в анадирска „хрушчовка“ също е сравнима с тази в Москва (от 7 милиона руб. – 115 000 евро).

Анна Сорокина

Въпреки всичките описани трудности в Анадир, както и в Чукотка, пристигат много млади специалисти. Градът предлага и условия за деца, но пък възрастни хора тук почти няма да срещнете. 

Романтиката на Севера

Анна Сорокина

Анадир е основан през 1889 г. (до 1934 г. се нарича Ново-Мариинск). През съветските години са инвестирани огромни средства в инфраструктурата на Анадир, тъй като градът, както се казва, е на бойно дежурство, понеже е близо до морската граница със Съединените щати. Освен това в края на 50-те години на миналия век тук са открити находища от злато и сребро и по онова време работа има достатъчно. Животът на север винаги е бил скъп, но във времената на СССР това се  отплаща с лихва заради огромните заплати и обезщетения като ранно пенсиониране – това се нарича „да отидеш за дълга рубла“.

Анна Сорокина

Анадир никога не е бил метрополия. Максимумът – 17 000 жители – е отбелязан през 1989 г., но поради кризата, свързана с разпадането на СССР, една трета от гражданите, ако не и повече, напуснат града през следващото десетилетие (в цяла Чукотка населението намалява три пъти). Мнозина продават апартаменти на цената на самолетни билети до Москва – до такава степен всичко се влошава.

Анна Сорокина

А в началото на 2000-те години хората започват да се завръщат. И според жителите това става до голяма степен благодарение на тогавашния губернатор на Чукотка, а сега известен бизнесмен Роман Абрамович (той заема този пост през 2001-2008 г.). Както пишат руски медии, той инвестира, включително плаща подоходния данък в региона, а това са милиони долари.

Константин Чалабов/Sputnik

Абрамович изплаща просрочените заплати, заема се с развитието на нови предприятия, а също така слага в ред много населени места в региона. Чукотка се превръща в една голяма строителна площадка. Бившият губернатор се помни тук с голяма топлота, тъй като с негова помощ някога депресивният регион отново става не само проспериращ, но категорично спира да замира. И най-важното е, че днес Анадир отново е град, където специалист може да получи „дълга северна рубла“.

Животът в Чукотка

Константин Чалабов/Sputnik

В самата Чукотка хората са заети предимно в минната промишленост и златодобива – около 10% от цялото руско злато се намира тук. В Анадир обаче няма производство, хората работят като учители, лекари, офис служители. Тук идват и специалисти, които обслужват пристанището и летището. Много работни места се предлагат на ротационен принцип.

Андрей Зима/Sputnik

Освен заплатата в много случаи работодателят плаща за жилище и покрива пътните разходи. Веднъж на всеки две години служителите получават пълно заплащане за пътуване до мястото на почивка и обратно – до всяко място в Русия. Освен това при определен стаж в Чукотка се намалява възрастта, след която човек може да се пенсионира. Самата пенсия е един път и половина по-висока, отколкото в други региони на Русия. По правило хората идват тук да работят няколко години, спестяват за апартамент или къща в родния край и се връщат обратно.

В. Чистяков/Sputnik

Тук климатът е твърде суров субарктичен (зимата в Анадир е през по-голямата част от годината, лятото е кратко и студено), ужасни ветрове и малко слънце. Хората, които идват тук обаче, виждат в това специална романтика.

Артьом Геодакян/ТАСС

„Изкарал съм без сняг 25 години от живота си, за първи път почувствах студ в Чукотка“, казва Мурфет, който идва от Сърбия и работи в транспортната индустрия. „Някога беше затворен град. Не знаех къде отивам. Първо преживях шок. Улиците изглеждаха като от миналия век. А след това се връщах няколко пъти, сякаш съм в отпуск, и осъзнах, че си почивам тук, не се тормозя с градски проблеми“.

Константин Чалабов/Sputnik

Той идва тук през 2007 г. в командировка, след което решава да остане да живее тук. „Най-важното тук е времето. Ние живеем тук. Имаме време за четене, за себе си, за семейството си. Общуваме много помежду си, имаме много приятели, не абонати, а истински приятели“.

автор: АННА СОРОКИНА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest