Амбициозни проекти, които Съветският съюз се опитва да реализира отвъд Полярния кръг
Опитайте да си представите Арктическия океан без лед. Не е лесно, нали?
Е, съветите не само си го представят, но и измислят как да създадат цилиндрични къщи, в които да живеят хора, а и да построят железопътна линия в арктическата пустош.
Една пета от територията на Русия е разположена отвъд Полярния кръг, но само 1% от населението на страната – около 1,5 млн. души – живее там. Вечна замръзналост, сурови зими, продължаващи през по-голямата част от годината, полярни дни и нощи… Тези условия трудно биха могли да се нарекат комфортни. Въпреки това важността от развиването на Арктика винаги е била очевидна: тя е богата на природни запаси, а Северният ледовит океан предлага най-краткия морски път от Европа до Азия. Следователно не е изненадващо, че СССР има някои наистина невероятни проекти за тази част на страната.
Проект 501: „Мъртъв път“
Салехард. Паметник „501-ва конструкция“ (парен локомотив № 711-26, участвал в изграждането на Трансполярната магистрала).Владимир Смирнов/TASS
Трансполярната магистрала е един от последните масивни строителни проекти от управлението на Йосиф Сталин. Тя трябва да свърже градовете Чум, Салехард, Надим, Нов Уренгой и Игарка – общо 1300 км линия през непроходими гори, реки и блата.
Строителство на жп линиятаАрхивна снимка
Железопътната линия е построена като еднолинейна, с 28 гари, разположени на всеки 40-60 км. Строежът започва през 1947 година. Релсите са положени от двата края на бъдещата линия от около 80 000 затворници от ГУЛАГ. Излишно е да казваме, че този строителен проект е класифициран и на хартия западният участък от линията е кодиран като № 501, а източният – № 503.
През 1949 г. съветското правителство решава да построи полярна жп линия между Игарка и Салехард, обща дължина 1263 км.Виталий Иванов/Global Look Press
Използваните релси са предимно стари, датиращи от началото на ХХ век. Решено е да не се изграждат железопътни мостове през реките Об и Енисей: планът е през лятото реките да се пресичат с фериботи, а през зимата – по лед. В продължение на няколко зими трупи и траверси се замразяват в реките, за да премине парен локомотив с товарни вагони.
Виталий Иванов/Global Look Press
Строежът продължава малко по-малко от 6 години, през които е изградена 700 км железопътна линия, но двата ѝ участъка никога не се свързват. Веднага след смъртта на Сталин през 1953 г. строителството е спряно, лагерите ГУЛАГ са затворени, а изградените линии са изоставени.
Парен локомотив на недовършения участък от жп линията Салехард – ИгаркаВиталий Иванов/TASS
В сибирската пустош все още може да се видят ръждясали парни локомотиви на релси, дървени казарми и низ от лагерни кули. Един от тези локомотиви стои на пиедестал в покрайнините на Салехард, като паметник на „мъртвия път“.
Виталий Иванов/Global Look Press
В наши дни работи само 200-км отсечка от първоначалната жп линия между Чум и Лабитнанги (град от другата страна на р. Об от Салехард), като влакове от Москва и Воркута спират по нея. Освен това са възстановени няколко малки участъка от линията в района на Нов Уренгой и се използват за промишлени цели.
Ядрени оръжия за Северния ледовит океан
Ядрена експлозияTASS
Северният морски път е най-краткият път от Европа до Азия, с изключение на това, че арктическият лед прави невъзможно редовното плаване по него. Ако не е ледът, Русия би могла да изгради икономически атрактивен маршрут за товарен транзит до там, правейки вътрешния и международния транзитен транспорт много по-евтин, развивайки северните морски пристанища и градове. Но как да се намали ефектът на леда върху корабоплаването в Северния ледовит океан? Съветските учени имат нетрадиционен подход към решаването на този проблем.
Атомен ледоразбивачРоман Денисов/Global Look Press
Установено е, че в архивите на Арктическия и Антарктическия изследователски институт се пази бележка към Сталин от члена на Географското дружество Алексей Пекарски, който предлага ледовете да се бомбардират с ядрени оръжия. „Самолет, натоварен с атомни бомби, лети по трасето и чупи ледовете, образувайки канал, през който минава колона кораби“, пише той в бележката.
Ледоразбивачът „Москва“ превежда кораби през арктическия ледДавид Шоломович/Sputnik
Сталин изпраща документа за разглеждане в Арктическия институт, където учените стигат до заключението, че използването на атомно оръжие за разчистване на ледовете на Арктика може да бъде „много ефективно“. За щастие, през 1946 г. СССР няма атомна бомба; тя е създадена няколко години по-късно. И тогава става ясно, че ядрената експлозия има странични ефекти като радиация, така че тези радикални идеи са изоставени.
Идеята за използване на атомна енергия в Арктика все пак се осъществява. В края на 1950-те години Съветският съюз построява своите първи атомни ледоразбивачи за целогодишна навигация в северните води. В наши дни мощни атомни ледоразбивачи превеждат кораби през Северния морски път, докато по-нататъшното развитие на тази важна транспортна артерия стана част от мащабен национален проект.
Градове с изкуствен микроклимат
Руска военна база „Арктически трилистник“Министерство на отбраната на Русия/Global Look Press
Архитектурата на полярните градове се влияе от климата: сградите там трябва да са издигнати над земята, така че топлината им да не топи пермафроста и да доведе до потъването им. Също така се вземат предвид фактори като защита от вятъра.
Сп. „Техника молодежи“, 1961 г.
Що се отнася до естетиката и комфорта, те остават на заден план. През 60-те години на миналия век, когато цялата страна е покрита с идентични сглобяеми жилищни блокове (известни като „хрушчовки“), на съветските архитекти им хрумва оригинално предложение за изграждане на арктически град под купол.
Проект на селището за диамантената мина „Удачни“Sputnik
Описание на един такъв град, където всички сгради са свързани с покрити галерии, е публикувано в научно-популярното списание „Техника молодежи“ през септември 1961 година. В проекта на архитектите С. Одновалов и М. Цимбал арктическото селище се състои от 15-етажни цилиндрични блокове с апартаменти, свързани с отопляеми проходи и с различни инфраструктурни съоръжения. Всеки такъв комплекс може да побере от 500 до 10 000 души.
Жилищни сгради, в които живеят работниците на диамантената мина „Удачни“В. Журављов/Sputnik
„Освен друго, опростената цилиндрична форма подобрява защитата на сградите срещу поривите на вятъра, като ги прави много стабилни по време на виелици и снежни бури“, посочват авторите на проекта. Експериментален обект трябва да бъде построен в Якутия, но в крайна сметка между жилищните сгради в с. Удачни е изградена само една галерия.
Руска военна база „Арктически трилистник“Министерство на отбраната на Русия/Global Look Press
Независимо от това, днес виждаме, че идеята за селище с изкуствен микроклимат е частично реализирана в две северни руски военни бази: „Северна детелина“ в Якутия и „Арктически трилистник“ в Земя на Франц Йосиф.
Руска военна база „Арктически трилистник“Министерство на отбраната на Русия/Global Look Press
Сградите там са с овална форма и са свързани с триъгълен атриум.
Руска военна база „Арктически трилистник“Министерство на отбраната на Русия/Global Look Press
Вътре има жилищни помещения, кабинети, кинозала, столова, стаи за отдих, медицинско помещение и зимна градина с растения.
Промяна на климата
Кораби в море ЛаптевиРоман Денисов/Global Look Press
Влиятелният съветски климатолог Михаил Будко има теория, че основната причина за студа в Арктика е ледът в Северния ледовит океан, така че, за да се направи тази територия пригодна за живот, е необходимо да се намери начин да се стопи ледът.
Товарене на самолетРоман Денисов/Sputnik
През 1962 г. ученият предлага над Арктика да се разпръснат сажди, произведени от отпадъци от каучуковата промишленост – потъмненият лед ще абсорбира слънчевата радиация и ще се стопи по-бързо. За да се ускори процесът, е предложено водата, над която няма лед, да се покрие с мономолекулярен филм.
А. Награлян/Sputnik
За щастие тази меко казано спорна и скъпа концепция никога не се осъществява, както много други. Изследванията на Будко обаче съществено допринасят за развитието на съвременния модел на енергиен баланс на климата.
автор: АННА СОРОКИНА
