Алея в чест на българския летец Захари Захариев е открита в гр. Тамбов

През последните няколко години Западът пренаписва световната история.

В Украйна, Полша, в балтийските страни се разрушават паметници на героите от Великата Отечествена война, които освободиха света от нацизма. Правителствата на тези страни се опитват да изопачат фактите и да заличат всичко, свързано с руската история и култура”, – съобщават от пресслужбата на администрацията на Тамбовска област.

“Докато в редица европейски страни се “борят” с паметниците на съветските освободители, в Тамбов се поставят нови. Паметниците могат да бъдат унищожени, но човешката памет – никога. Няма да забравим имената на героите, които се бориха срещу нацизма и го победиха!“, – казва Максим Егоров, ръководител на Тамбовска област.

В навечерието на Деня на Победата, в деня на Българската армия – 6 май, на алеята, водеща към сградата на кадетския корпус в Тамбов, е присвоено името на Героя на Съветския съюз, военния летец, българин по произход – Захари Захариев. Алеята е открита от Максим Егоров . 

Инициативата за наименуване на алеята в чест на Захари Захариев е на преподавателите в кадетския корпус, както и на представители на обществената организация „Съюз на приятелите на България“. Открита е  паметна плоча на героя и е обновена музейната експозиция.

В Русия го познават като Вълкан Семьонович Горанов, в Испания – като Халил Екрем.

Захари Захариев е роден на 4 февруари 1904г. в село Басарбово в семейството на учител. Завършва гимназия в Разград през 1923-та. Още като ученик влиза в Работническия младежки съюз.

Постъпва на наборна служба в армията, приет е в авиационното училище в Божурище. След завършване на обучението си (1927-а) продължава службата в авиационни части. През 1931г. е арестуван и е даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност.

През ноември същата година Захари Захариев със своите другари – летците Кирил Кирилов, Борис Ганев и Никола Ватов емигрира в СССР. Българските летци са изпратени в Тамбовското авиационо училище, където Захариев става инструктор на Гражданския въздушен флот. За да избегне преследване на семейството му от българските власти, Захариев сменя името и фамилията си на символичното име Вълкан Горанов. В съветската авиация последователно заема  длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила, началник на Тамбовското авиационно училище.

През лятото на 1936 г. още с първата група съветски доброволци Захари Захариев заминава като интербригадист за Испания. Издадени са му лични документи на името на турчина Халил Екрем защото владеел перфектно турски. Воюва в състава на 1-ва интернационална авиационна бомбардировъчна ескадрила от ВВС на републиканска Испания, лети като пилот на бомбардировач „Потез 54“.

На 31 август бомбардировачът на Горанов-Захариев е свален от франкистите. Ранен в крака, летецът успява да приземи горящия бомбардировач на неутрална територия и по този начин спасява своя също ранен другар. След като е излекуван в испанска болница, той получава управлението на нов съветски високоскоростен бомбардировач SB (ANT-40) и продължава да се бие като част от 2-ра бомбардировачна ескадрила, под командването на бъдещия предвоенен Герой на Съветския  Съюз Виктор Степанович Холзунов (1905-1939). Заради незаздравяващата рана, в началото на настъпването на франкиститекъм Мадрид, Горанов-Захариев е евакуиран в СССР на съветски кораб.

С Указ на Централния Изпълнителен Комитет (ЦИК) на СССР от 31 декември 1936 г. за образцовото изпълнение на специалните и най-трудните задачи на Правителството за укрепване на отбранителната мощ на Съветския Съюз и за проявените смелост и героизъм, наред с други воини-интернационалисти, Вълкан Семьонович Горанов е удостоен със званието Герой на Съветския Съюз и с орден „Ленин“, а след учредяването на знака за специално отличие “Златна звезда” е награден с медал № 22 .

Захари Захариев е първият чужд гражданин, носител на отличието „Герой на Съветския съюз“.

Горанов е удостоен  извънредно с военното звание полковник и е назначен за началник на Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот. Освен това българският поданик, Герой на Съветския Съюз с измислена фамилия, е избран за депутат на Върховния съвет на СССР! За три години, под ръководството на Вълкан, Тамбовското авиационно училище е обучило стотици висококвалифицирани специалисти за Аерофлот и националното стопанство.

През 1939 г. Горанов-Захариев е преместен в Москва на длъжност началник на Управление за бойна подготовка на Гражданския въздушен флот на СССР.

През 1940 г. Управлението получава задачата да обучи 10 000 летци. До юли 1941 г. техният брой е 12 000.

Сред възпитаниците на Горанов-Захариев има 27 герои на СССР, 16 герои на социалистическия труд, 18 заслужили летци.

През есента на 1944 г. Захари Захариев се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947), командващ ВВС (1947-1955), командващ ПВО и ВВС (1957-1959), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956).

Наричан е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска, спортна. Има големи заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България.

През периода 1959-1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР.

Генерал-полковник Захариев преминава в резерва през 1973 г. Автор е на десетки публикации в печата. Мемоарист, издал книгите „Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, „Доблест“.

Захари Захариев Умира на 25 април 1987г.

Източници:

balgari.bg

https://tambov.bezformata.com/listnews/sovetskogo-soyuza-zahari-zaharieva/105320926/
https://tambov.bezformata.com/listnews/prisvoyat-imya-zahari-zaharieva/105286657/
https://zen.yandex.ru/media/id/5c5956231b1f6a00a9cab8ca/pervyi-ne-sovetskii-geroi-sovetskogo-soiuza-5e5ee341f9358e4f31db4e26?fbclid=IwAR1YS-NiwajxuyyYhBO48lkAgTEPnNHBtXzQ-VEQmiucgwuoqOn_66j1Vp8

Pin It on Pinterest