Ако ви харесва „Паразит“, който взе „Оскар“, вижте тези 5 руски филма за социалното неравенство

Южнокорейският филм „Паразит“, режисиран от Бонг Джуун-хоу, взе приза за най-добър филм на наградите „Оскар“ за 2020 година.

Той разглежда темата за социалното неравенство, маскирайки го или като трагикомедия, или като блестяща комедия. Подбрахме за вас още няколко филма за неравенството, но този път от Русия.

  1. „Зоология“, 2018 г., Иван Твердовски
„Зоология“, 2018 г., Иван ТвердовскиИван И. Твердовски/Arizona Productions, 2018

Любимецът на европейските продуценти – Иван Твердовски, представи през 2018 г. фантасмагоричен образ на абсолютно адска Москва, където цинизмът, парите и връзките са всичко. Ако живеете в различна ценностна система (или просто имате малко по-различен произход), светът на столицата ще ви „изплюе“ без дори да ви забележи. Точно това се случва с главния герой – Денис, чиято майка го оставя в сиропиталище още като бебе и години по-късно си го взема обратно, за да го запише в престъпна банда (сред членовете ѝ има съдия, адвокати и полицаи). Интересът към младежа от сиропиталището се мотивира от рядкото му медицинско състояние – Денис не изпитва болка.

А да не чувстваш болка или изобщо да не чувстваш нищо е това, което се цени най-много в реалността, създадена от режисьора. Като супергерой със „суперсили“ младежът се опитва да намери място за себе си в този новооткрит свят.

  1. „Айка“, 2018 г., Сергей Дворцевой
„Айка“, 2018 г., Сергей ДворцевойСергей Дворцевой/ARTE, Eurasia Film Production, Juben Pictures, 2018

В руската култура днес темата за мигрантите се застъпва в театъра и изкуството много по-широко, отколкото в киното. Филмът „Айка“, копродукция с Казахстан, Германия и Полша, е рядко изключение.

Това е историята на мигрантско киргизско момиче в Москва, разкъсващо се между многобройни работни места в снежната столица на непълно работно време. Айка ражда бебе, което оставя в сиропиталище (няма друг избор) и се крие от киргизската мафия, защото им дължи пари. На екрана се разгръща шестдневна одисея за подземния, беден и обезверен свят на мигрантите, за който повечето хора, живеещи в града, дори и не подозират, че съществува. За трогващата роля на Айка Самал Йеслямова спечели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Кан.

  1. „Дълъг и щастлив живот“, 2013 г., Борис Хлебников
„Дълъг и щастлив живот“, 2013 г., Борис ХлебниковБорис Хлебников/кинокомпания „Коктебел“, 2012 g.

По поръчка на местен богаташ бюрократите гонят земеделските производители от земята, която са взели под наем. Така започва филмът на един от основните руски социално ангажирани режисьори Борис Хлебников. Сблъсъкът между корумпирани чиновници и беззащитни фермери първо се превръща в драмата на малкия човек и неговия бунт срещу системата, а след това в нещо, сходно с класическия уестърн, пренесен в руската действителност.

Все пак филмът не се вписва в рамките на типичен уестърн. Главният герой Александър (изигран от изключителната звезда на новото руско кино Александър Яценко) е толкова фаталист, колкото е и останалата част от страната, твърди Хлебников. За да премине към решителни действия, той първо трябва да удари дъното.

  1. „Глупак“, 2014 г., Юрий Биков
„Глупак“, 2014 г., Юрий БиковЮрий Бiков/ТПО „Рок“, 2014

Засипаната с награди мрачна продукция на Юрий Биков е свързана с безразличието. Животът на 800 жители на разнебитено общежитие буквално виси на косъм- сградата може да се срути всеки момент.

Само един водопроводчик забелязва какво става. Той прекарва целия филм, опитвайки се да привлече вниманието към проблема и да евакуира сградата. Проблемът е, че това не е в интерес на местните служители, които са напълно безразлични към ситуацията и са заети да празнуват рождения ден на кмета. Жителите на сградата също не са особено притеснени – те са свикнали никой да не се интересува от тях и затова не вярват в искрената загриженост на един човек.

  1. „Елена“, 2011 г., Андрей Звягинцев
„Елена“, 2011 г., Андрей ЗвягинцевАндрей Звягинцев/AR Films, 2011

„Елена“ взе специалната награда на журито в секцията „Особен поглед“ на филмовия фестивал в Кан – и уплаши много хора. Филмът беше интерпретиран преди всичко като изобразяване на конфликта между богати и бедни и заплахата, в която бедните могат да се превърнат, когато се доближат твърде много до богатите (точно както в „Паразит“).

Елена се омъжва за заможния Владимир, но за пари, а не по любов. Съпругът също не проявява особена привързаност към съпругата си и не пропуска да подчертае социалната и културна пропаст между тях пред други хора винаги, когато може. Елена всъщност не се радва на никакви финансови ползи от брака, освен че може да живее в луксозен апартамент, който споделя със съпруга си.

Един ден тя се нуждае от пари, за да помогне на сина си от първия си брак, но съпругът ѝ отказва да помогне. Така тя се изправя пред морална дилема – дали да помогне на сина си и да извърши убийство заради наследство, или пък да се придържа към пътя на добродетелта. Това, според Звягинцев, е централната идея на филма: „Тук парите положително се превърнаха в изключителна критерий – енергията, която движи човешките страсти. <…> Сега, точно в този момент, подобно на моята героиня, има някой, който претегля и избира между етичното решение и престъплението“.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest