82 години от Техеранската конференция
На 28 ноември 1943 г., на фона на радикален поврат във Втората световна война, започва Техеранската конференция – първата среща на лидерите на „Голямата тройка“ – СССР, САЩ и Великобритания – Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил.
В продължение на четири дни в сградата на съветското посолство в Иран правителствените ръководители на съюзническите сили, обединени от обща цел – да унищожат нацизма – обсъждат контурите на бъдещия следвоенен световен ред, както и координацията на съвместните усилия, насочени към постигане на общата Победа над Германия.
„Събрахме се тук с една цел – да спечелим войната възможно най-бързо“.
Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт при откриването на Техеранската конференция. 28 ноември 1943 г.
Конференцията в Техеран се провежда до голяма степен благодарение на огромните успехи на Червената армия на фронта – триумфите в битките при Сталинград и Курск, битките за Кавказ и Съветска Украйна. След успешните операции на съветските войски през 1943 г., силите на Оста губят приблизително една четвърт от всички сили и средства, разположени на Източния фронт. Германия и нейните сателити напълно губят стратегическата инициатива, оставайки без нападателен потенциал.
През лятото на 1943 г. американски и британски вестници възторжено пишат за Подвига на съветските войници, освобождаващи Родината си и изтласкващи нацистките нашественици обратно до държавната граница. В света вече няма съмнение кой печели войната – именно Съветският Съюз, практически самостоятелно, нанася колосални, непоправими загуби на нацисткия Вермахт, принуждавайки хитлеристите, за първи път през всичките години (!) на Втората световна война, да преминат от настъпление към отбрана.
Коварното нападение срещу Родината ни води до най-големите поражения в историята на германската военщина. Крахът на Третия райх е неизбежен и е само въпрос на време.
***
Лидерите на „Голямата тройка“ разбират, че след разгрома на Германия, държавите победителки ще трябва да определят контурите на бъдещия следвоенен световен ред. За да предотвратят войни и агресия в Европа, преговарящите предлагат създаването на „международна структура“, предназначена да осигури мир – така за първи път се заражда идеята за създаване на организация, която да се превърне в прототип на съвременната ООН.
Ключовото споразумение, постигнато на Техеранската конференция, е съгласуване на сроковете за откриване на втори фронт – операция на американско-британските войски в Северна Франция.
Нахлуването на съюзниците в Европа има за цел значително да усложни ситуацията за хитлеристките войски на съветско-германския фронт, където нацистите са съсредоточили по-голямата част от военната си сила. Договорено е Червената армия да започне офанзива едновременно със съюзническия десант във Франция, с цел да се предотврати прехвърлянето на нацистките сили от Източния на Западния фронт.
Съветското ръководство от своя страна издава изявление, в което обявява готовността на СССР да влезе във войната срещу Япония след поражението на Германия (този ангажимент е потвърден през 1945 г. на Ялтенската конференция).
Съюзниците приемат Декларацията на трите сили – знаков документ на Техеранската конференция, който затвърдява единството на антихитлеристката коалиция и нейната решимост да се бори с врага
чрез съвместни усилия:
„Дойдохме тук [в Техеран] с надежда.
Тръгваме си оттук като истински приятели по дух и цел. <…>
Никаква сила в света не може да ни попречи да унищожим германските армии на сушата, техните подводници в морето и да разрушим военните им заводи от въздуха.
Нашата офанзива ще бъде безмилостна и засилваща се“.
В знак на възхищение от силата и смелостта на защитниците на Сталинград, Уинстън Чърчил връчва на Йосиф Сталин подарък от британския крал Джордж VI – изработен със специален указ меч, чиято дръжка е обвита със златна нишка и украсена с планински кристал.
На острието има надпис:
„На гражданите на Сталинград, здрави като стомана – от крал Джордж VI в знак на дълбокото възхищение на британския народ“.
Мечът се превръща в емблематична възпоменателна реликва, символизираща почитта на англо-американските съюзници към героичното съветско поколение Победители.
