8-те най-големи културни трофея, получени от СССР след Втората световна война

Съветската войска, връщайки се у дома през 1945 г., носи необикновени трофеи в родината. Картини, скулптури, книги, злато – световно културно достояние, което оживява в огъня на войната.

Много от тези уникални произведения по-късно се връщат в Германия, а други остават в Съветския съюз.

Колекцията на Дрезденската галерия

„Сикстинската мадона“Raphael/Gemäldegalerie Alte Meister

През февруари 1945 г. войската на съюзниците – Великобритания и САЩ – провежда масирана бомбардировка на един от най-красивите немски градове, Дрезден. Изглежда, че в страшния огън могат да бъдат погубени и съкровищата на знаменитата му картинна галерия – в колекцията на саксонските курфюрсти има платна на Питер Брьогел Стари, Джорджоне и Вермеер, Ботичели и Кранах, Рубенс и Голбейн, Тициан и Ван Дайк.

От хранилището произведенията на изкуството са преместени в каменоломни и тунели. Именно там през 1945 г. ги намира съветската войска. Някои произведения на изкуството са разхвърляни наоколо, а диамантът на колекцията  – „Сикстинската мадона“ на Рафаело, е скрита в кутия от шперплат,  заключена с катинар. Шедьоврите са преместени в Москва, в Държавния художествен музей „Пушкин“, където са реставрирани и през пролетта на 1955 г. са представени пред публиката в 14 зали. За 4 месеца изложбата със спасените картини е видяна от над 1,2 милиона души. За да могат да ги видят хората, музеят работи всеки ден: отваря врати в 7:30 ч и приема посетители до 23:00 ч.

След това колекцията се връща в Германия: „Естествено, всички бяха възмутени“, спомня си бившият директор на музея Ирина Антонова. „Но, след няколко години, когато бях в Дрезден, успях да погледна на тази ситуация от друг ъгъл. Разбрах, че Дрезденската галерия всъщност е Дрезден“.

Пергамският олтар

Lestat (CC BY-SA 2.5)

Сред музейните трофеи се оказва и огромен олтар на Зевс от град Пергам, украсен с масивни фризове с изображения на битките между боговете и гигантите. Смята се, че именно него споменава в Откровението на Йоан Богослов, като нарича жертвеника „престол на Сатаната“. Олтарът е намерен през XIX в. от немския археолог Карл Хуман и е пренесен в Германия, а през 1920 г. за античната реликва е построен специален музей в Берлин.

След войната Пергамският олтар е пренесен в Санкт Петербург – в продължение на 13 години той се съхранява в хранилището на Ермитажа и чак през 1954 г. зрителите получават възможност да го видят. След още 4 години жертвеникът е върнат в Германия – и до ден днешен той се намира в берлинския Пергамски музей , а за СССР е създадено гипсово копие на реликвата От 2002 г. тя е изложена в художествено-промишлената академия „Щиглиц“ в Петербург.

Колекцията на Ото Кребс

Paul Cézanne/Hermitage

Сред трофейното изкуство има и произведения на импресионисти. В дома си край Ваймар предприемачът Ото Кребс събира изключителна колекция от картини на Ван Гог, Сезан, Гоген, Писаро, Моне и други художници. През пролетта на 1945 г. в дома му се разполага Съветската военна администрация в Германия. Именно тогава съветските войници намират в мазето специално хранилище. В него ги чака изненада: пълен опис на колекцията и самите шедьоври, които напълно съответстват на списъка. 102 картини и 13 рисунки, осем скулптури и десетки порцеланови изделия. Служителите на Ермитажа, които получават колекцията на Кребс, моментално разбират: пред тях стои не просто колекция, а истински мини-музей – толкова впечатляващи са работите. От 1949 до 1996 г. колекцията се пази в хранилище на Ермитажа, а след това е изложена като част от музейната колекция.

Книги и ръкописи

Руска държавна библиотека

Малкото градче Гота в Тюрингия преди войната се смята за истинска съкровищница. Тук се намира най-старата библиотека в Германия. Херцозите Сакскобурготски прилежно я попълват: илюминираната Отханйрих библия, голямата Майнцка библия, книга с автографи на Мартин Лутър, ръкописи на Калвин и дори руската „Азбука“ на Иван Фьодоров, напечатана в Острох. След войната значителна част от библиотеката е преместена в СССР. В продължение на 10 години уникалните книги се пазят в същите кутии, в които са пристигнали. През 1956 г. голяма част от тях са върнати в Германия.

От Лайпцигския Немски музей на книгите и писмеността в Москва са изпратени и две библии, напечатани от Йоханес Гутенберг. От 180 екземпляра до наши дни са запазени само 47, така че можете да си представите колко редки са тези издания. Една от библиите се намира в Московския държавен музей (МГУ) „Ломоносов“, а втората, както става ясно едва през 1990 г., е в Руската държавна библиотека  („Ленинка“) в Москва.

Колекция от Бременската художествена галерия

Винсент ван Гог/Музей за архитектура „А. В. Шчусев“

Дюрер, Рембранд, Ван Гог – над 1700 произведения на велики майстори от колекциите на Бременската кунстхале са скрити в мазите на замъка Карнцов. Когато през май 1945 г. съветската войска влиза във владенията на графовете Кьонигсмарк, те намират папки с графики и сандъци с картини. Капитан Виктор Балдин успява да спаси значителна част от тях от мародерствата и ги пренася в Москва. През 1947 г. колекцията е включена в столичния Музей на архитектурата, а от 1991 г. тя е част от Ермитажа. Тогава светът разбира, че Бременската колекция се съхранява в Москва. Днес тя носи името на човека, която я спасява от унищожение – Виктор Балдин.

Готската колекция

Адам и Ева. Грехопадение. 1537 г.

Адам и Ева. Грехопадение. 1537 г.Лукас Кранах/Музей „Пушкин“

В замъка Фриденщайн в немския град Гота, като придворен живописец при курфюрста Фридрих III Мъдри служи Лукас Кранах Стари. Тук възниква и един от първите музеи в Германия с едни от най-богатите колекции – Ян Ливенс, Франс Халс, Ян Брьогел Стари и, разбира се, Кранах. След войната колекцията е преместена в Съветския съюз: част от нея е върната в Германия през 1950-те. Около 20 платна на Кранах, включително „Господин кметът“, „Грехопадение“, „Поклонение на влъхвите“ и др. са част от фонда на Държавния музей на изящните изкуства „Пушкин“ в продължение на повече от 70 години.

Съкровища

Музей „Пушкин“

Една от скъпоценностите на музейния Берлин са съкровищата на Троя, намерени от Хайнрих Шлиман. Ценната находка, състояща се от златни накити, сребърни и златни прибори, брадви и ками, е наречена „Съкровището на Приам“. Значителна част от него попада в берлинската Антична колекция, но от началото на войната ценните експонати се укриват в зоопарка. След края на войната музейната колекция е предадена на съветските войски. Така съкровищата на Троя се оказват в Съветския съюз, но почти никой не знае за това – едва в началото на 1990-те трофеите са разсекретени. Още по-удивително е те да бъдат видени на изложба в столичния Пушкински музей през 1996 година. Уникалната находка на Шлиман е част от колекцията на музея и до днес.

Сред трофеите има и други съкровища, включително скъпоценните изделия от бронзовия век в Еберсвалдското съкровище и златото на франкските Меровингови крале, които също се пазят в Берлинския музей за пра- и ранна история.

Кинофондът на Райхсфилмархив

„Серенада в слънчевата долина“H. Bruce Humberstone/20th Century Fox, 1941

В края на 1940-те и началото на 1950-те години на екраните на съветските кина се появяват чужди филми – сред военните трофеи се оказва и обширната колекция на Райхсфилмархив. През 1945 г. във фонда му има над 17 000 ленти – не само немски, но и копия от киноархивите на Франция, Норвегия, Югославия, Полша и дори САЩ. Повече от 6000 филма в крайна сметка са предадени на съветския Държавен филмов фонд, а оттам много попадат и на киноекрана.

Например, „Големият валс“, „Серенада в слънчевата долина“, „Сто мъже и едно момиче“, музикални филми с Карузо, приключенски с Ерих фон Щрохайм. Много преди да излязат по кината, те са гледани от самия Йосиф Сталин. Някои от лентите са редактирани, като се променя финалът или се премахва всичко „вредно“ за съветския човек – дори заглавието. Прожекциите се предшестват от специален надпис: „взет като трофей след разгрома на немско-фашистките войски от Съветската армия под Берлин през 1945 година“.

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest