8 странни неща в съветска Москва, впечатлили известни личности

Шампанско от кранче, зимни пазари, маршове по улиците – разказваме какво още удивлява чуждестранните знаменитости в съветската столица.

Не много чужденци са можели да видят „истинската“ Москва през съветския период. Реалният живот на хората много грижливо се е пазел от очите на туристите. Опитвали са се да ги водят по най-красивите места, да ги настаняват в най-добрите хотели за чужденци, където за съветските хора е било забранено да влизат, и разбира се внимателно и неотлъчно да се следи с какво те се занимават в страната.

На някои така и не им се удава да надникнат зад агитационния параван, а който път успява, не може да забрави видяното. Ето какво пишат тези известни хора след посещенията си в съветска Москва.

„Всичко се продава направо на улицата при минус 25°C“, Валтер Бенямин

Н. Петров/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Германският философ прекарва в Москва няколко месеца като турист – от декември 1926-а до януари 1927-а – и е впечатлен най-силно от уличната търговия през зимата. „Ъглите на улиците, поне в тези квартали, където ходят по работа чужденци, са затрупани с камари от всякакви боклуци, като койки в огромен лазарет под открито небе“, пише той в поредица есета, озаглавена „Московски дневник“. 

„Всичко – от боя за обувки, илюстрирани книги, канцеларски принадлежности, печива, та чак до кърпи – се продава направо на улицата, сякаш това се случва не в зимна Москва с нейните 25 градуса под нулата, а през лятото в Неапол“. 

„Тук често вкусът отсъства“, Памела Тревърз

Свободни източници

Памела Тревърз, автор на книгите за Мери Попинс, пристига в Москва през 1930-те като част от екскурзионна група и не може изобщо да разбере един от главните символи на града. „Кой е Василий Блажени? В негова чест е издигнат храм на Червения площад. Не мога да го нарека образец на лошия вкус, според мен тук вкусът често отсъства – наслагване на един архитектурен кошмар над друг. 

Целят град прилича на гигантски кинодекори, покрай които се извиват опашки за продукти, пише Тревърз, а „на лицата [на московчаните] са застинали постоянно в отсъствие на изражение, сякаш те са под наркоза“.

„Другарю тъмнокож – седни на моето място“, Лангстън Хюз

Михаил Прехнер/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Бащата на джазовата поезия пристига в Москва в ранните 30-те на миналия век. Той е поканен да се снима във филм. Хюз е във възторг от поканата и възторгът му изобщо не се изпарява, когато пристига в столицата. За разлика от Памела Тревърз, възприятието му за съветските хора е съвсем различно. 

„От всички големи градове по света, отбелязва той , в „Чудя се, докато се скитам“, московчани ми се струваха най-учтивите хора към непознати“.

„Хората се отбиваха от пътя си, за да покажат любезност. В претъпкан автобус, девет пъти от десет, някой руснак би казал: „Другарю тъмнокож, седни на моето място!“

„Жените или са изобщо без грим, или той е съвсем лек“, Джон Стайнбек и Робърт Капа 

Архив на Владимир Карлов/russiainphoto.ru

Американският писател и лауреат на Нобелова награда Стайнбек пристига в следвоенна Москва в компанията на класика на документалната фотография Робърт Капа. Целта им е да направят репортаж за живота на съветските хора. През 1947-а те пишат: 

„Жените или са изобщо без грим, или той е съвсем скромен, облечени са спретнато, но не много красиво. По улиците може да се видят хора във военна униформа, макар очевидно вече да не служат в армията. Това са демобилизирани, които просто няма какво друго да облекат. Униформата в такива случаи се носи без отличителните знаци и без пагони“.

А съветската младеж е обхваната от нравствена вълна“, отбелязват те. „Това беше нещо като станалото у нас, в Щатите, в провинциалните градчета преди едно поколение.

Свестните момичета не ходят по нощни клубове. Свестните момичета на пушат. Свестните момичета не си слагат червило и лак за нокти. Свестните момичета се обличат консервативно. Свестните момичета не пият. И още свестните момичета се държат много предпазливо с младежите“. 

„Руснаците са майстори в играта „руски гамбит““, Джон Стайнбек и Робърт Капа

Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

„Чували сме, че руснаците са майстори на играта, която ние наричаме „руски гамбит“ и малцина биха могли да ги засенчат в тази игра. Правилата ѝ са много прости. Човекът, с когото искате да се срещнете в държавно учреждение, е „излязъл“, „не се чувства добре“, „настанен е в болница“ или пък „него го няма, той е в отпуск. Това може да продължи с години“.

„СССР: 22 400 000 квадратни километра без нито една реклама на Coca-Cola“, Габриел Гарсия Маркес

Евгений Умнов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

През 1957 година, когато още е начинаещ журналист, латиноамериканският писател пристига в Москва на Световния фестивал на младежта и студентите, представяйки се като участник във фолклорен ансамбъл.

„Москва е най-голямото село в света и не отговаря на пропорциите, с които човек е свикнал. Лишена от зеленина, тя уморява, потиска, – пише той впоследствие. – Тук няма обичайни улици. Има единна система на проспекти, които се събират в географския, политическия и сантиментален център на града –  Червения площад“.

Той отбелязва и липсата на московски социални класи. „Изчезването на класите е впечатляващо – всички са еднакви, всички носят стари и лошо ушити дрехи и грозни обувки“. 

„Продават наливно шампанско и можеш да го пиеш на гишето“, Михайло Михайлов

Харрисон Форман/russiainphoto.ru

Югославският учен и публицист прекарва пет седмици в Москва през лятото на 1964-а, а през следващата година е арестуван от правителството на Тито за „клевета срещу приятелска държава“, СССР. 

„Метрополитен „Ленин“, Централна библиотека „Ленин“ и дори Московски „орден Ленин“ — пълен цирк! Странно как хората не забелязват, че това, което често, прекалено често се повтаря, губи всякакво значение…“, пише той. 

А Михайлов попада в „приятелската държава“ не в най-лошото време за нея, защото е настъпило политическо „затопляне“ и това се усеща на всяка крачка. 

„На улиците има големи цистерни, от които наливат руската национална напитка квас. На всяка крачка има автомати за газирана вода. Чаша чиста газирана вода струна 1 копейка, а с малинов сок – 3 копейки“.

„Метрото не подлежи на описание. На всяка минута или на минута и половина идва влак и всичко действа безотказно. На всеки ъгъл има будка за справки. Срещу две копейки ще научиш кои автобуси, тролейбуси и линии на метрото ще те отведат до желаната цел. Продават наливно шампанско и можеш да го пиеш на гишето“.

„Всички членове на партията маршируват по улиците“, Дейвид Боуи 

Олег Кузмин/ТАСС

Легендата на британския глем рок пристига в Москва на 30 април 1973 година, в навечерието на голям празник. Пред него Москва се разкрива в най-блестящия си вид. „Същата нощ ние отседнахме в хотел „Интурист““, а на следващия ден имахме късмета да видим по улиците на града парада в чест на Първи май, който премина по улиците на града. Първи май е най-големият руски празник, който се организира в чест на основаването на Комунистическата партия на Съветския съюз“.

„Всички членове на партията маршируват по улиците, носят червени знамена и пеят патриотични песни. Интересно е да се види всичко това – огромният брой хора, обединени от обща цел, това е впечатляващо нещо“,  пише той на своя пиар мениджър Чери Ванил.

автор:ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest