7 шедьовъра на Николай Рьорих, които трябва да познавате
Художник, мислител, археолог – талантът му се проявява в най-различни области.
Във всяка от тях той е оставил ярка следа. Независимо дали става дума за духовни търсения или произведения за театъра, за потапяне в древната история на Русия или за изследване на артефакти от отминали епохи.
- „Пратеникът. Племето въстана срещу племетo“ („Гонец. Восста род на род“). 1897
Третяковска галерия
Бъдещият художник прекарва детството и младостта си в Санкт Петербург. През лятото пътува със семейството си до имението Извара – участва в разкопки на местните могили и изучава легендите, свързани с тях. Там замисля и първите си творби, сред които е и картината „Гонец“ за враждата на славянските племена. За тази картина Николай Рьорих получава званието художник в Императорската академия на изкуствата, а колекционерът Павел Третяков я придобива за своята галерия.
- „Отвъдморски гости“ („Заморские гости“). 1900
Третяковска галерия
Ученик на Архип Куинджи, възпитаник на Императорската художествена академия, през есента на 1900 г. той заминава за Париж на курс в ателието на Фернан Кормон. Френският майстор става първият видял скицата на картината „Заморские гости“. Няколко години преди това Рьорих пътува по търговския път на Новгород, представяйки си как в стари времена тук са плавали варяжки ладии.
- „Съкровището на ангелите“ („Сокровище ангелов“). 1905
Дворец на конгресите
През 1903 г. художникът отива в имението на княгиня Тенишева – там трябва да проектира интериора на главната къща. Рьорих е впечатлен от църквата „Свети Дух“ – той вярва, че тук може да създаде нещо подобно на древните храмове в Новгород и Ростов. А няколко години по-късно се заема със задачата да създава стенописи. Смята се, че художникът е нарисувал „Съкровището“ за гробницата на княз Вячеслав Тенишев, изобразявайки крайъгълния камък на вселената, съдържащ доброто и злото, който се пази от ангели. Тази творба на художника му донася международно признание: картината е показвана в Париж, Лондон, Виена, повече от 10 години се съхранява в нюйоркския музей „Рьорих“.
- „Половецки лагер“ („Половeцкий стан“). 1909
Николай Рьорих
В началото на XX в. се проявява още една страна на таланта му – в създаването на сценография и костюми за театрални постановки. Първият му опит е спектакълът „Трите влъхви“ в Стария театър на Санкт Петербург. Прочутият импресарио Сергей Дягилев също забелязва Рьорих: през 1909 г. той го кани да оформи спектаклите на „Руските сезони“. За операта „Княз Игор“ Рьорих създава костюми и няколко варианта на декори, изобразяващи кумански лагер в спускащия се здрач. Вокално-танцовата сюита „Половецкие пляски“ по музика на Бородин е първата, видяна от публиката: Дягилев не греши в избора си – европейската публика буквално е зашеметена от постановката. До 1920 г. тя издържа петстотин представления. А този декор от „Пляски“ е придобит преди три години от Третяковската галерия.
- „Цитадели от стени“ („Твердыни стен“). 1925
Музей на изкуствата в Нижни Новгород
Заедно със съпругата си Елена и сина си Юрий през 1923 г. художникът пътува до Централна Азия. Индия, Китай, Алтай и Сибир, Тибет, Монголия – запознанството с тяхната култура се проточва пет години. По пътя художникът създава около петстотин картини, сред които и серията „Сюита Майтрея“ – живописни размисли за пристигането на Буда на бъдещето и настъпването на мирно време, когато хората ще работят заедно в ашрами в полза на човечеството.
- „Хималаи“. 1940
Музей на Изтока
Пътуването из Тибет вдъхновява художника да създаде серия от картини с впечатляващи планински пейзажи. В края на 1927 г. Рьорих вижда масива Тангла, една от най-високите планински системи в Тибет – смята се, че именно там се намира Шамбала. През 1935 г. се установява в Индия (и остава до смъртта си): тук преживява творчески разцвет – създава повече от хиляда картини, две книги, негови творби са показвани в най-големите галерии в света.
- „Terra Slavonica. Земя славянска“ („Terra Slavonica. Земля славянская“), 1943
Музей на Изтока
За първи път художникът се обръща към темата „Земята на славяните“ в началото на 1930-те години. Монахът, който гледа пейзажа с куполите на храмовете на един хълм, загледан в далечината, е или видение, или сън за „крепостта на Съюза на народите“. Рьорих вярва, че славянските народи ще се обединят, и нарича Русия „месията на новото време“. Напуснал страната още преди революцията, той никога не се отказва от опитите си да се завърне в родината си. След 1917 г. младата държава затваря границите си, но въпреки това художникът се надява рано или късно да види родните си места.
В Съветска Русия, заради критиките си към болшевиките, той е нежелан гост. Художникът иска да приемат картините му като подарък, обръща се към Народния комисариат на външните работи и посолствата на СССР, но Сталин му нарежда да не отговаря на Рьорих. Няколко седмици преди смъртта си художникът подава молба за виза за влизане в Съветския съюз, но не дочаква отговор – на 13 декември 1947 г. умира.
автор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
