Общество

7 шедьовъра на Алексей Боголюбов, които трябва да познавате

Дворянинът, внук на писателя Александър Радишчев, морски офицер, станал по-късно художник, е запомнен не само с морските си картини, но и с това, че успява да открие първия обществен музей извън столицата и да му даде името на опозорения си дядо.

„Гледка към Ревел откъм морето“. 1852

Руски музей

След като завършва Морския кадетски корпус, Алексей Боголюбов (1824-1896) постъпва на служба във флота. Службата и благородничеството обаче не му пречат да отделя достатъчно време на основното си хоби – рисуването, което също му помага да свързва двата края. Младият любител прави скици на корабно оборудване, карикатури и дори получава първата държавна поръчка. В поредицата от пътувания това до Мадейра през 1848 г. става съдбоносно – на острова се среща с мастития художник Карл Брюллов и получава от него одобрителна оценка за работата си. Но най-важното е, че през това време в морето Боголюбов попада при херцог Максимилиан Лойхтенбергски, президент на Императорската академия на изкуствата, който го съветва да се занимава сериозно с живопис.

След известно време той постъпва в Академията като свободен студент, като остава и на служба, така че да има средства да се издържа. През 1853 г. за три изгледа на Ревел и за „Гледка към Санкт Петербург от морето“ художникът получава Голям златен медал.

„Нощна Венеция“. 1881

Тулски музей на изобразителните изкуства

Наградата на Академията му дава право на пенсионерско пътуване в чужбина. По това време той вече е напуснал морската служба и през октомври 1854 г. заминава за Венеция. „Дойде топлата венецианска вечер, пълната луна излезе като нарочно, нощта падна като завеса и тогава Венеция ми хареса още повече. Черни гондоли посребряваха повърхността на Канале Гранде и лагуните. Всичко беше покрито с тънка синкава коприна“ – описва впечатленията си в „Записки на моряка-художник“ и там също признава, че ще пише за града до края на живота си. И наистина, той е написал и нарисувал не по-малко от сто негови варианта.

„Амстердамски панаир“. Около 1859

Руски музей

Боголюбов прекарва шест години в чужбина, изучавайки шедьоври на световното изкуство и усъвършенствайки уменията си по рисуване с чуждестранни колеги. В Париж учи в училището „Кутюр“ и при известния маринист Йожен Изабе, придворен художник на френския крал Луи-Филип I, среща се с Жан Огюст Доминик Енгър, по-късно с Жан Батист Камий Коро, Дабини и Русо.

В Дюселдорф усвоява тайните на реалистичната живопис в ателието на пейзажиста Андрей Аахенбах и под негово ръководство рисува няколко големи картини, сред които „Панаирът в Амстердам“ – програмна творба, символично обобщаваща пенсионирането му. Боголюбов се завръща в Русия в края на 1860 г. с много картини и скици, които са показани с голям успех на изложба в Академията, която го утвърждава като голям художник. Император Александър II плаща щедро за „Панаир в Амстердам“, всички картини от Кримската война от 1853-56 г. и дава на художника нова поръчка – да напише история на морските битки на Петър Велики.

„Първото сражение на руския флот под командването на Н. А. Сенявин край остров Езел с шведския флот“. 1866

Саратовски държавен художествен музей „А.Н. Радишчев“

В своята епоха той се прочува като художник-маринист, майстор на батални сцени, в които, благодарение на опита си като морски офицер, няма равен на себе си. Той изобразява епизоди от морски битки от времето на Петър Велики до събитията от Руско-турската война от 1877-1878 г. Работи върху Петровия цикъл през 1860-70-те години, като постоянно пътува между страните. Картината изобразява епизода на първата победа на руския корабен флот в морето в момента, в който руският флагман „Портсмут“ дава залп по шведски кораб. Тази скица, наред с други творби, той подарява на основания от него музей „Радишчев“ в Саратов, който е открит през 1885 г. и става първият обществен музей в Русия извън столицата.

Организирането на музея е делото на живота на художника и са необходими много усилия, за да бъде наречен на името на дядото на Боголюбов, изпадналия в немилост писател Александър Радишчев, автор на „Пътуване от Петербург до Москва“. В много отношения това е улеснено от приятелството му с император Александър III, но в близките до него кръгове дълго се спекулира с основанията, на които музеят е кръстен на революционера. Боголюбов завещава имуществото си и 200 000 рубли на музея.

„Кръстово шествие в Ярославъл“. 1863

Саратовски държавен художествен музей „А.Н. Радишчев“

През 1861 г. художникът и брат му Николай, моряк и писател, пътуват по Волга, за да направят пътеводител за региона. За Боголюбов, който по това време вече отдавна живее в чужбина, това е въведение в страната му, която, както сам признава, не познава добре. За негова изненада от Богоявление до късна есен в Ярославъл се провеждат повече от двадесет шествия. Тази тема го завладява и се превръща в една от централните теми в творчеството му.

Няколко години по-късно художникът прекарва пет дни в Ярославъл като част от свитата на великия княз Николай Александрович, който купува произведения от него. След преждевременната смърт на царевича те попадат в колекцията на бъдещия император Александър III, който, както е известно, наследява от по-големия си брат не само картини, но и булка – датската принцеса Дагмар, бъдещата императрица Мария Фьодоровна.

„Влизането на рибарска лодка по време на буря в пристанището Сен-Валери в Ко (Франция)“. Около 1859

Руски музей

Боголюбов е не само един от любимите художници на Александър III, но и негов приятел, а и наставник в рисуването на Мария Фьодоровна. Той също така успява да изгради колекцията на императора, която наброява около 800 експоната, разположени в различни дворци. През 1870 г., в знак на признание, Александър III поставя около тридесет картини на Боголюбов в трапезарията на Александровския дворец и нарича това помещение „Зала на Боголюбов“. А тази картина се намира в кабинета на Александър III в Аничковския дворец, неговата резиденция.

„Тулон“. 1893

Саратовски държавен художествен музей „А.Н. Радишчев“

След 1873 г. Боголюбов, поради сърдечно заболяване, постоянно живее и работи в чужбина, като от време на време се връща у дома. Това не му пречи да бъде в течение на всички дела, да участва в изложбите на странстващите художници и да използва административния си ресурс, за да помага на художниците. Така през 1885 г. той успешно подава молба за отмяна на забраната за показване на картината на Иля Репин „Иван Грозни и синът му Иван 16 ноември 1581 г.“, която не се харесва на Александър III.

Освен това урежда изгодни поръчки за художници, сред които Поленов, Савицки и Крамской. Творческите личности от Русия в Париж се придвижват между ателието на Боголюбов на ул. „Рома“ 95, което е наречено „руския Париж“, и дома на певицата Полин Виардо, където друг покровител на руската младеж, писателят Иван Тургенев, организира събития в подкрепа на руската младеж.

Апотеозът на „вторниците“ на Боголюбов и „четвъртъците“ на Тургенев е организирането в Париж на „Дружество за взаимопомощ на руските художници“. Успоредно с това се организира и военнополитическият съюз на Руската империя и Третата френска република. След пристигането на френската ескадра в Кронщат, през 1893 г. руската ескадра на адмирал Авелан се отправя към Тулон, което е ключово събитие за сближаването между страните и сключването на Френско-руския съюз. По това време Боголюбов се е превърнал в основна фигура в културните връзки между Франция и Русия, така че именно той е избран от царя за официален художник, който да изобрази церемониите в Тулон. Малко преди смъртта си той е произведен в кавалер на Почетния легион.

автор: СВЕТЛАНА ЯНКИНА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest