Общество

7 съветски филма за семейството, които наистина са близки до реалността

Конфликт, комедия, драма, завладяващи герои, сирачета и идеална любов – някои съветски филми описват отношенията между мъжете, жените, родителите и останалите членове на семейството по-добре от хиляда думи! Да разберем колко близки до реалността са всъщност тези кино шедьоври.

В годините на СССР филмите за семейството, също като останалите форми на визуалното изкуство, целят да отразят стремежа към постигането на едно идеално общество. Но именно в това се крие и парадоксът: въпреки че повечето съветски филми обикновено са свързани с реалността, хората всъщност ходят на кино, за да избягат от тежката действителност.

Огромният демографски дисбаланс, възникнал след Втората световна война, и репресиите в епохата на Сталин водят до разрушаване на основно мъжкия генетичен фонд и нарушаване на отношенията между половете в СССР. Проблемът е, че голяма част от цялото население на страната израства без бащи. Този феномен след войната радикално променя отношенията между мъжете и жените. Трагедията на осиротяването и трудният живот на самотните родители са тема на редица съветски филми през 1960-те и 1970-те.

Оформянето на „здрави семейни връзки“ е мантрата на социалната политика на СССР.

През 1980-те държавната политика за семейно планиране цели да подкрепи институцията на брака с основни ценности, етика и ползи. Едно от големите предизвикателства е да се помогне на работещите майки, които се справят едновременно с родителските си задължения и с работата, като в същото време се увеличи раждаемостта в СССР.

„Карнавал“ (1981) на Татяна Лиознова

Едно весело съветско момиче мечтае за кариера в киното.Татяна Лиознова/Киностудио „М. Горки“, 1981

18-годишната девойка, която е огледана от самотна майка, напуска родното си провинциално градче и тръгва към Москва, където е решена да пробва късмета си като актриса. Нина Соломатина (изиграна брилянтно от Ирина Муравьова) ще преживее поредица от разочарования и провали, преди да осъзнае тежката истина, че животът не е цветя и рози. Но ще дойде и нейният ред и Нина ще оправи отношенията си със своя баща (Юрий Яковлев), който има друг брак; ще намери любовта на живота си и в крайна сметка ще сбъдне мечтата си.

„Дъщери и майки“ (1974) на Сергей Герасимов

Момиче, отгледано в сиропиталище, тръгва от Свердловск (днешен Екатеринбург) към Москва в търсене на биологичната си майка.Кадър от игралния филм

Кадър от игралния филм „Дъщери и майки“ (Централна филмова студия за деца и юноши „Горки“, 1974). Режисьор Сергей Герасимов. В ролите: Любов Полехина, Зураб Кипшидзе, Лариса Удовиченко, Светлана Смехнова (отляво надясно)Sputnik

Нейната среща със семейство изтънчени интелектуалци (съпруг, съпруга и двете им малки дъщери) променя живота на Олга по един невероятен и неочакван начин. Тя винаги е пряма, директна, честна и наивно търси яснотата. Вижда света в черно и бяло – за нея има само добро и зло и тя презира всички, които се колебаят. А семейството на интелектуалците, с което тя се запознава, е коренно различно: те са изтънчени, романтични и безгрижни. И все пак, колкото и невероятно да изглежда, Олга ще предизвика положителна промяна в живота на всеки един от членовете на новото си „семейство“.

„Роднини“ (1982) на Никита Михалков

Това е една от най-запомнящите се роли на Нона Мордюкова.Никита Михалков/“Мосфилм“, 1981

Жизнерадостната актриса се превъплъщава в ролята на непринудена жена от село, която пристига в Москва на гости на единствената си дъщеря и внучката си. Всичко, което иска, е да поправи разбития семеен съюз на дъщеря си. Но пътят към ада винаги е осеян с добри намерения, така че намесата на жената само налива масло в огъня. Филмът на Никита Михалков е ода за семейните ценности, лишена от обичайните клишета. Социално-отговорната сърцераздирателна драма показва, че помирението със семейството е най-сигурният път към хармонията и щастието.

„Москва не вярва на сълзи“ (1979) на Владимир Меншов

Три момичета споделят една стая в общежитие и са решени да успеят в големия град. Катерина – най-отговорната от всички, е поканена да наглежда дома на своя чичо-професор в един от сталинските небостъргачи в сърцето на Москва, докато той и жена му са на почивка.Владимир Меншов/“Мосфилм“, 1979

На следващия ден трите най-добри приятелки правят голям купон и се правят на дъщери на професора. Катерина (в ролята – Вера Алентова) среща красив и скромен оператор и скоро се оказва бременна. В момента, в който Рудик разбира, че тя не е дъщеря на професора, а работи във фабрика, той я зарязва. „Вече сме четирима в четири стаи, а сега искаш да се нанесеш и ти – ти и детето ти“, оплаква се майката на мъжа, като лично казва на Катерина да се маха. Въпреки всичко тя ражда дъщеричка, става шеф на завода и накрая среща любовта на живота си. „Москва не вярва на сълзи“ се радва на огромна популярност и печели „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм през 1981 година.https://www.youtube.com/embed/X7GuhjGZ-xs

„Покровски врати“ (1982) Михаил Козаков

Артистична и изпълнена с остроумни диалози, тази искряща комедия е истинска енциклопедия на съветския живот! Действието във филма се развива през 1950-те в Москва. Събитията са концентрирани в един обикновен съветски апартамент, обитаван от креативни, ексцентрични и необикновени хора, всеки от които заслужава специално внимание.Михаил Козаков/“Мосфилм“, 1982

Главният герой е очарователният разбивач на женски сърца Костик (в ролята – Олег Меншиков), който дели апартамента с леля си и скоро се оказва въвлечен в лудо приключение. Брилянтно заснетата комедия на Козаков е пълна с мъдри мисли за семейните отношения, бивши мъже, които са принудени да споделят един покрив с бившите си жени, съседи, приятели и нови партньори. Гледайте го задължително!https://www.youtube.com/embed/T-EM2avmxtQ

„По семейни причини“ (1977) на Алексей Коренев

С появата на първото им дете, младоженците Лида (Марина Дюжева) и Игор (Евгений Стеблов) разчитат на помощта на тъщата на Игор.Алексей Коренев/Гостелерадио СССР, 1978

Но Галина Аркадиевна (Галина Полских), която живее в един апартамент с младата двойка, не е готова да приеме противоречивата роля на баба. Семейството започва да търси начини да се премести в по-малък апартамент, за да живее самостоятелно. Тази очарователна комедия все още е актуална и е класическо доказателство, че любовта наистина движи света.https://www.youtube.com/embed/CLiVVm7uaeA

„Мащеха“ (1973) на Олег Бондарев

Филмът разказва за живота на едно обикновено съветско семейство, което преживява буря. Всичко в живота на Шура Оливанцева е наред. Тя има красиво обзаведен нов апартамент, любящ и обичан съпруг и две деца.Олег Бондарьов/“Мосфилм“, 1973

Остава ѝ само да си живее живота. Но този рай е помрачен от малката Света – незаконна дъщеря на съпруга на Шура, Павел. Шура (брилянтно изиграна от Татяна Доронина) играе ролята на селска жена, чиято нежност, хуманност и любов устояват на изпитанията и сътресенията в живота.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest