7 руски филма за оцеляването в ГУЛАГ
В съветско време не са правени никакви филми за сталинските лагери.
Едва с разпадането на СССР става възможно да се разкаже за тях.
- „Aд, или досието на самия мен“, 1989
Личната драма на млади влюбени се развива на фона на следвоенните години. Бащата на героинята – бивш офицер от НКВД – е против техния роман и прави донос срещу възлюбения на дъщеря си. Арестуват го, бият го при разпита и така го принуждават да подпише изфабрикувано дело. В крайна сметка юношата попада в лагер, където му предстои борба за оцеляване – изключително тежка работа, изключително силен студ и изключително голям глад. Генадий Беглов/“Экран“, 1989
Филмът е автобиографичен и е заснет от режисьора Генадий Беглов по неговата едноименна повест. Само че експерименталният насечен киноезик на „Ад“ не се харесва на съветската цезура и филмът не постига широко разпространение.
- „Изгубен в Сибир“, 1990
Съветските спецслужби по погрешка решават, че британски археолог, който прави разкопки в Северен Иран, е американски шпионин. Отвличат го и го откарват в Москва, а по-късно – в далечен сибирски лагер, където той се опитва да запази останките от човечността въпреки жестокото отношение на охраната и „беззаконието“ на криминалните престъпници, които излежават присъдите си заедно с политическите.Александър Мита/“Мосфилм“, 1991
В Русия ГУЛАГ е засегнал много хора – все на някого роднини, родители или приятели са били в такива лагери. Тази история става много лична и за режисьора Александър Мит. Той знае за лагерите от първата ръка – от собствената си майка. Това са причините филмът да стане пределно откровен и да си спечели голямо международно признание. Лентата дори е номинирана за наградата „Златен глобус“.
Чети по-подробно за филма ТУК.
- „Човекоядецът“, 1991
През 1954 г. в един от лагерите в съветски Казахстан затворници се вдигат на голям бунт (Чети по-подробно за Кенгирското въстание ТУК).Генадий Земел/Киностудио „Катарсис“, 1991
След жестокото му потушаване в лагера са озовава млад милиционер, на когото възлагат да разследва странно дело: двама затворници бягат по време на въстанието и за да оцелее в пустинята, единият от тях убива и изяжда своя спътник…
- „Завещанието на Ленин“, 2007
Сериалът е заснет по мотивите на биографията на Варлам Шаламов, автора на известните „Колимски разкази“. Те са най-честният и най-жестокият разказ за живота на човек в лагер.Николай Достал/“МакДос“, 2007
Младият Шаламов бива осъден за разпространение на „Завещанието на Ленин“ – забраненото писмо на Владимир Ленин към конгрес на партията, в което той критикува Сталин. В сериала е показан непоносимият каторжен труд на затворниците в екстремни метеорологични условия. Лагерите в Колима са едни от най-суровите: там затворниците редовно получават измръзване на крайниците, страдат от глад и жестоки наказания за неизпълнение на непосилната норма.
- „Зулейха отваря очи“, 2020
Системата на ГУЛАГ не включвала само трудово-изправителни лагери, но и специални селища. За едно от тях разказват сериалът и едноименната книга бестселър на Гузел Яхина. Егор Анашкин/Кинокомпания „Русское“, 2020
В началото на 1930-те съветската власт повежда активна кампания по разкулачване на заможните селяни. Мъжът на татарката Зулейха се съпротивлява и го убиват. А пък нея, заедно с други разкулачени селяни, я пращат поетапно в далечния Сибир. В суровата тайга те са принудени от нулата да си построят жилище и да си намерят препитание.
- „Обител“, 2021
Сериалът е по мотивите на още една книга бестселър за ГУЛАГ – „Обители“ на Захар Прилепин.Александър Велединский/Продуцентска компания на Валери Тодоровски, 2021
Главният герой Артьом попада в Соловецкия лагер със специално предназначение, който е един от първите в страната. В лагера са пратени най-различни хора – от истински опасни криминални престъпници до бивши свещеници и интелигенти. Артьом се опитва не само да оцелее в лагера, но и да си създаде възможно по-добри условия за живот. За целта той дори завързва роман с надзирателка…
- „Иван Денисович“, 2021
Много съветски граждани, които успяват да избягат от германски плен по време на Втората световна, в СССР биват обвинени в шпионаж и пратени в лагери. Така се случва и с главния герой Иван Денисович Шухов. Той става в 5 сутринта и цял ден се труди при непоносими условия, а като храна получава само рядка супа и кора хляб.
В съветската литература за ГУЛАГ за първи път се отваря дума през 1962 година и то именно с разказа „Един ден на Иван Денисович“ на Александър Солженицин. Разказът е публикуван в списание „Новий мир“ (в превод от руски „Нов свят“) с личното одобрение на Никита Хрушчов. Авторът прекарва почти 10 години в лагери и описва бита на затворниците, а по-късно излиза и неговото голямо изследване на системата от лагери – „Архипелаг ГУЛАГ“. Глеб Панфилов/Телеканал „РОССИЯ 1“, 2021
След оставката на Хрушчов и края на недългото политическо затопляне, екземплярите с повестта са иззети от библиотеките, а самият Солженицин става нежелан писател. „Иван Денисович“ е публикуван отново в Русия чак през 1990 година. На Запад повестта е екранизирана още през 1970 година, а пък в Русия първият филм излиза чак през 2021-а.
Режисьорът Глеб Панфилов вече е бил добре запознат с творчеството на Александър Солженицин и е заснел филм по мотивите от романа „В първия кръг“. В „Иван Денисович“ той сериозно преработва оригинала и добавя (за неудоволствието на критиците) елемент от приказка, неговият герой преодолява всички изпитания по пътя към доброто и просветлението. При Солженицин няма толкова оптимистична тема. В края на повестта героят си ляга да спи доволен. За него обаче голям късмет е това, че „не е вкаран в карцера“ и „не се е разболял“. „Слава тебе, Господи, мина още един ден!“, казва Шухов в книгата.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com