7 популярни легенди за Сталин

Истина ли е, че Сталин е четял до 500 страници на ден?

Родила ли е от него 14-годишна селянка? Изясняваме какво е истина от всичко това и какво никога не се е случвало. 

Легенда 1. Сталин е бил аерофоб и затова е забранил на цялата партийна върхушка да лети със самолет

ИстинаСергей Струнников/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Това е истина, съдейки по всичко, защото през целия си живот Сталин е летял със самолет само два пъти по 500 км – през ноември 1943 г. излита от Баку за Техеран за среща с Рузвелт и Чърчил и през декември, когато се прибира от иранската столица. При всички останали случай той е предпочитал наземния или водния транспорт, колкото и време да е отнемало пътуването. Дори на конференцията в Потсдам през 1945-а Сталин не отива със самолет, а само си прави снимка на стълбите на самолета и заминава за Германия с влак.

Трябва да признаем, че този страх е бил основателен: през онези години самолетните катастрофи са били нещо редовно, в тях са загивали и инженери, и съратници на Сталин. Преди 1933 г. не е имало нито всекидневна задължителна проверка на квалификацията на летците, нито на приборите за летене на сляпо през нощта и в условия на лоша видимост. След поредната такава „нелепа и чудовищна катастрофа“ Сталин налага категорична заповед членовете на Политбюро и ръководните лица от висок ранг да не летят със самолет. За неподчинение е имало строго порицание. 

Легенда 2. Сталин е воювал по глобус 

ЛъжаMichael Nicholson/Corbis/Getty Images

Историята, че Сталин е разглеждал оперативната обстановка по време на Втората световна война на глобус (защото не е можел да се оправя с карти) и като гледал на него е съчинявал директиви, разпространява сменилият го във властта Никита Хрушчов на XX конгрес през февруари 1956 година. „Трябва да се каже, че Сталин планираше операциите на глобус. (В залата настъпва оживление). Да, другари, взема глобуса и на него показва линията на фронта“, е записано в стенограма от конгреса. На него Хрушчов, освен че разобличава култа към личността на бившия вожд и неговите престъпления, се опитва да убеди аудиторията и в това, че Сталин е бил пълен профан по военните въпроси. При все това последното не е било вярно и съвременници на Сталин го потвърждават. 

Маршал Александър Василевски пише, че от средата на войната Сталин „беше най-силната и колоритна фигура на стратегическото командване“, а генерал Сергей Шчеменко разказва следното за глобуса: „Зад масата, в ъгъла [на кабинета на Сталин], имаше голям глобус. Трябва да отбележа обаче, че при стотици посещения в този кабинет никога не съм виждал той да е бил използван при обсъждането на оперативни въпроси. Разговорите за това, че действията на фронтовете са се ръководели по глобус, са безпочвени“.

Легенда 3. До 10-годишна възраст Сталин не е говорел руски, но го е научил, за да стане свещеник

ИстинаСвободни източници

Сталин е роден в Грузия и затова в детството си той е говорел на родния си грузински език. Майка му е искала той да стане свещеник и решила да го запише в православно духовно училище. Само че заради това, че не е владеел руски, отказват да го приемат. Тогава майка му моли децата на местния свещеник да научат сина ѝ да говори руски език.

„До 8-годишна възраст Йосиф почти не е знаел руски, но за две години го научава“, казва историкът Владимир Долматов. „Той завършва духовното училище в грузинския град Гори с похвална грамота. Бил е отличник през първите курсове на Тифлиската семинария. Но бил изключен заради революционна дейност. През 1924-а започнал да събира библиотека. Към края на живота му в нея е имало над 20 000 книги. Четял е до 500 страници на ден“.

Легенда 4. Псевдонимът Сталин означава „стомана“ („сталь“)

ЛъжаGetty Images

Йосиф Джугашнили избира своя най-известен псевдоним, с който влиза в историята, когато решава да излезе извън пределите на регионалната закавказка политика. Заради това, че той е съзвучен с думата „стомана“ („сталь“) и като цяло органично описва неговата основна черта от характера – твърдост – мнозина са считали така: той е станал Сталин от „стомана“. Докато Сталин е жив и известно време след смъртта му не са правени никакви изследвания по въпроса за псевдонима му.

След това става ясно, че псевдонимът няма нищо общо със стоманата. По-нататък версиите са различни. Едни изследователи предполагат, че Сталин е превод на руски на фамилията му „Джуга“, и то означава просто име. Най-любопитната версия обаче е, че Сталин се е нарекъл така в чест на либералния журналист Евгений Сталински, който е направел знаменития превод на грузинската поема на Шота Руставели „Витяз в тигрова кожа“. Сталин е бил голям поклонник на Руставели и по-специално на тази поема, но поради някаква причина най-добрите издания на поемата от 1889 г. с превода на Сталински са били иззети от всички изложбени експозиции,  библиотеки и библиографски описания и поемата не се е споменавала в статии на литературни критици. Историкът Вилям Похлебкин изказва следното мнение: „Като дава разпореждане да бъде скрито изданието от 1889 година, Сталин се е погрижил преди всичко „тайната“ на избора му на псевдоним да не бъде разкрита“. 

Легенда 5. Селско момиче на 14 години е родило от Сталин

Истина Свободни източници, Getty Images

Тя се казва Лида Перепригина и когато има роман с 37-годишния Сталин е само на 14 години. Тогава той е квартирант в къщата ѝ от 1914-а до 1916 г. по време на заточението му в Сибир и за тези години Лида ражда две деца от него. Първото умира, а второто е родено през април 1917-а и е записано като Александър Джугашвили (с истинската фамилия на Сталин). В селото преследват Сталин за неморално поведение с малолетна и му се налага да обещае, че ще се ожени за Лида, но щом изтича срокът на заточението, Сталин заминава.

Впоследствие Перепригина пише на Сталин и го моли за помощ, но не получава отговор. Вместо това през 1930-те години я принуждават да подпише декларация, че няма да издаде „тайната за произхода“ на сина си.

Легенда 6. Сталин е бил аскет 

ЛъжаSputnik

Популярният мит, че цял живот Сталин е ходел във войнишки шинел, че не оставил след себе си никакви спестявания и е водел аскетичен начин на живот, няма нищо общо с фактите. В действителност той е бил колосално богат, защото е имал безлимитен достъп до всички блага и привилегии. Коли, вили, частни лекари, храна, огромен щат прислуга във всяка от неговите резиденции – за него всичко е било безплатно, изцяло осигурено от държавата. През времето, през което той управлява СССР, в цялата страна за него са построени около 20 официални извънградски резиденции и всичките са оборудвани по последна дума на техниката. Сталин никога не е носел със себе си джобни пари – те не са му били необходими. В същото време той е имал и официална заплата (която самият той си е определял) – 10 000 руб. (близо 3,2 млн. руб. месечно в съвременни пари или около 36 500 евро), а освен това и огромни хонорари за написаните и преведени трудове на чужди езици. 

Легенда 7. Сталин е бил изключително загрижен са сигурността си и само него са го охранявали няколко хиляди служители на НКВД

Истина „Совфото“/Universal Images Group/Getty Images

Сталин е охраняван от няколко десетки до десетки хиляди души (както това е било по време на пътуването му до Потсдам през лятото на 1945-а). По спомените на неговия телохранител Владимир Василиев дори на тържествени заседания, които са се провеждали в Болшой театър, освен охраната около зданието, на входовете, изходите и зад кулисите, залата буквално е била наводнена от сътрудници на органите по сигурността в цивилни дрехи – на три поканени лица се е полагал един агент. Сталин не е вярвал на никого, нито дори на личните си готвачи. На коктейлите винаги е опитвал храната, след като някой друг вече е ял от нея. 

А през последните години охраната на вилата Ближняя, край село Волинское, е можела да се сравни само с „Волфшанце“ („Вълчата бърлога“) на Хитлер: „Единственият път, който водеше до вилата, и денем, и нощем се контролираше от милиционерски наряди. Тия момчета бяха здрави, с широки плещи и всички със звание капитан и майор, макар че носеха пагони на старшини. Гората край вилата бе гъсто осеяна със спирали на Бруно. Дори ако човек да успее да се промъкне през тях, аз не бих му завидял. Върху него щяха да се нахвърлят немски овчарки, които бягаха напред назад край бодливата тел, опъната между стълбовете“, пише Василиев. 

„Следващата линия на охраната се състоеше от фотоблокове, внесени от Германия. Двата паралелно насочени лъча надеждно пазеха „границата“. Ако да речем заек прескочи през тях, веднага на пулта на дежурния светваше лампа, която показваше, че в определен сектор има „нарушител“. След това имаше 5-метрова ограда от дебели дъски. В нея бяха направени прозорци-амбразури, на които имаше постове на въоръжената охрана. Следваше втора ограда, малко по-ниска. Между тях бяха поставени морски сигнални прожектори. А пък около самата къща дежуреше личната охрана – „деветката“,  споминя си Василиев. 

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest