Общество

7 най-близки приятели на Лев Толстой

В близкия кръг на писателя има всякакви хора – от селяни до придворни особи.

Те са обединени от благоговението пред личността на Толстой.

За 82-те години живот Толстой се среща и общува с кого ли не.Това са метежниците-декабристи (за които той замисля роман, но в крайна сметка, след като достига до дъното на причините за въстанието на декабристите, той написва „Война и мир“), и художници, и разбира се, други писатели и революционери, и приближените на императорското семейство, и обикновените селяни, с които се среща в имението си Ясна поляна и за чиито деца създава училище там. Мнозина просто искат да му гостуват, за да „се докоснат“ този човек, който се превръща в легенда приживе.

„Често си мислех, че ще дойде време, когато ще се изучава всичко, дори и най-малките подробности за живота и личността на Л.Н. Толстой. И може да се окаже, че бъдещият читател ще се нуждае от информация не само за самия Толстой, но и за хората от най-близкото му обкръжение, по-специално за неговите приятели и познати“, пише секретарят на Толстой Валентин Булгаков, който създава поредица от очерци за неговите приятели и последователи.

Максим Горки – главният пролетарски писател

8 октомври 1900 г.

8 октомври 1900 г.София Толстая/Държавен музей „Л.Н. Толстой“/Russia in photo

Отношенията на Толстой с младия Горки се развиват в стила на „от любовта до ненавистта има една крачка „. Отначало Толстой е възхитен от „истинския човек от народа“ и пише в дневника си следното: „Горки и Чехов са ми приятни, особено първият“. Толстой, който се е обърнал към народа, харесва, че Горки показва „в пълен ръст“ босяци и пропаднали хора, „заразявайки“ с любов към тях.

По-късно обаче Горки започва сериозно да дразни Толстой… Когато Горки за първи път прочита на Толстой сцени от пиесата „На дъното“ за приюта за бездомни, той го пита: „Защо пишете това?“ В края на краищата, едно е да покажеш такива хора, а друго е изцяло да им посветиш произведение. Освен това Толстой наистина не харесва разсъжденията на Горки, че Бог няма.

Толстой е „довършен“ от невероятния успех на пиесата – Станиславски я поставя в Московския художествен театър, освен това тя жъне огромен успех в Германия. По-късно Горки заминава на турне в Америка и Толстой пише в дневника си, че се е раздразнил, че Горки раздава интервюта на американската преса и че в руската само за него пишат.

Иля Репин – художник

17-18 декември 1908 г.

17-18 декември 1908 г.София Толстая/Държавен музей „Л.Н. Толстой“/Russia in photo

Репин и Толстой се срещат в Москва през 1880 година. По това време Толстой е не само известен писател, но и в състояние на „духовно търсене“ и преосмисляне на ценностите. Той самият посещава ателието на сравнително младия художник. (Толстой е на 52, а Репин – на 36). Репин си спомня, че писателят говори с дълбок, искрен глас за това как хората са станали безразлични към ужасите на живота и вървят по пътя на разврата.

Репин често посещава дома на Лев Толстой в Хамовники, а когато писателят е в Москва, те се срещат за разходки и беседи. Това е дългогодишно приятелство и в същото време полемика за всичко (те често имат непреодолими различия по въпросите на изкуството). Репин рисува над 20 различни портрета и скици на Толстой. (Разгледайте ги в нашата галерия.)

Антон Чехов – писател, драматург

12 сепрември 1901 г.

12 сепрември 1901 г.П. Сергеенко/Държавен музей „Л.Н. Толстой“/Russia in photo

Те се запознават в началото на 1890-те години в Ясна поляна, но още преди това, след като прочита „Война и мир“, Чехов е силно запален по Толстой и неговите идеи. Многословният Толстой харесва кратките и аскетични разкази на Чехов, а разказът „Душичка“ („Душечка“ в оригинал) определя като истински шедьовър. В него героинята напълно се разтваря в делата и грижите на всеки нов съпруг, възприема неговите интереси и дори начина на разговор. Чехов иронизира своята героиня, но Толстой смята, че това е истинският идеал за жена. Между другото дъщерята на Толстой – Татяна – се разпознава в „Душичка“.

Толстой дори се застъпва за публикуването на новите разкази на Чехов, когато Чехов се нуждае от пари. Може да се каже, че писателите са имали нежно приятелство и Толстой силно се тревожи, че по-младият му приятел е болен от туберкулоза. Те се срещат и в Москва, и в Крим, където и двамата заминават да се лекуват. И когато Чехов умира, Толстой е много разстроен.

Толстой обаче се изказва нелицеприятно за пиесите на Чехов. „Знаете, че не понасям Шекспир, но вашите пиеси са още по-лоши“. Толстой е раздразнен от бездействието на героите. „Докъде ще стигне човек с вашите герои? От дивана, където лежат – до килера и обратно … „

Самият Чехов също охладнява към Толстой: „Моралът на Толстой престана да ме докосва“, пише Чехов на техния общ приятел, издателя Алексей Суворин. „Войната е зло и съдът е зло, но от това не следва, че трябва да ходя обут в лапти и да спя на печката заедно с работника и жена му“.

Анатолий Кони – известен юрист

София Толстая/Свободни източници

Това приятелство е особено парадоксално. Толстой е почти анархист, който критикува всяка форма на власт като насилие, а закона – като оправдание за това насилие. А Анатолий Кони е известен адвокат, съдия и ръководител на наказателното касационно отделение на Сената. През 1887 г. семейство Толстой кани известния адвокат да посети Ясна поляна.

По-късно се срещат няколко пъти и водят кореспонденция. Веднъж Кони разказва на Толстой любопитна случка как по време на процес един от съдебните заседатели разпознал в обвиняемата проститутка жената, която някога бил прелъстил и изоставил. И съвестта му се събудила, той решил да помогне на нещастната жена, да се ожени за нея и да работи за нейното освобождаване. Тази история шокира Толстой и тя става основата за романа „Възкресение“, върху който той работи над 10 години и който смята за най-доброто си произведение.

Владимир Чертков – секретар, лидер толстоисткото движение

1909 г.

1909 г.Томас Тапсел/Държавен музей „Л.Н. Толстой“/Russia in photo

След като Толстой преживява духовен поврат през 80-те години на XIX век, отношението му към много обичайни и необходими неща кардинално се променя. По-специално той се разочарова от църквата и брака като свещен съюз на мъжа и жената. Отношението му към частната собственост също се променя. Толстой се опитва да се освободи от богатството, започва да носи легендарната си дълга риза (рубаха), да обработва земята заедно със селяните. Освен това той решава да се откаже от авторските права върху творбите си, което предизвиква голям скандал в семейството. Съпругата му София Андреевна е категорично против. В крайна сметка това означава, че семейството ще остане без средства, а многобройните деца на Толстой – без наследство.

В тези пориви Толстой е ревностно подкрепян от своя почитател и личен помощник Владимир Чертков. И той оказва голямо влияние върху писателя, като му предлага изобщо да напусне семейството си и да замине. Между Чертков и София непрекъснато избухват конфликти, които измъчват Толстой.

Чертков събира афоризмите на Толстой и съставя неговия „Сборник от мисли“, който самият писател нарича „биография на моята мисъл …“. Толстой позволява само на Чертков да го посещава по всяко време и дори да редактира собствените му текстове. Чертков се занимава и с издаването и разпространението на забранените трактати за вярата на Толстой, заради което той дори има проблеми с полицията.

Чертков се смята и за лидер на толстоисткото движение. Заради подпомагането на сектата на духоборите (които подкрепят идеите на Толстой) царят гони Чертков в чужбина и в Англия той продължава да публикува творбите на Толстой.

Александра Толстая – по-малката дъщеря

Държавен музей „Л.Н. Толстой“/Russia in photo

И ако Толстой има много трудни отношения със съпругата си София Андреевна, често конфликтни, то най-малката дъщеря Александра е личен секретар, истински приятел и най-близък човек на писателя. Александра посвещава целия си живот на делото на баща си и опазването на неговото наследство.

Именно тя основава и става първият ръководител на музея в Ясна поляна и фонда „Толстой“. А когато болшевиките я арестуват за инакомислие, от лагер я спасява застъпничеството на селяните от Ясна поляна. И все пак в края на 20-те години на миналия век тя е принудена да напусне Русия. През 1941 г. се установява в САЩ.

Душан Маковицки – семеен лекар

Свободни източници

Той е родом от Словакия и още преди да стане лекар на Толстой, се интересува от неговите възгледи за морала, след като прочита забранения разказ „Кройцерова соната“, който дори превежда на словашки. По-късно превежда и романа „Възкресение“. И допринася немалко за публикуването на различни произведения на Толстой в чужбина. Маковицки пристига в Ясна поляна през 1904 г. по покана на съпругата на Толстой вече като личен лекар, но става предан приятел и помощник по много въпроси. Лекува и местни селяни. Толстой обича да прави дълги разходки с Душан и заедно да яздят, което прави дори на преклонна възраст. Толстой взема със себе си именно словашкият лекар, когато тайно бяга от Ясна поляна, а няколко дни по-късно умира на път – на гарата, също в присъствието на Маковицки.

Дните, прекарани с великия писател, той отразява в „Записки от Ясна поляна“.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest