7 известни руски левичари
Списъкът включва писател и физиолог, спортисти и учени – това са сериозни аргументи в полза на мита за гениалността на левичарите.
Широко разпространено е мнението, че левичарството се определя от по-активното развитие на дясното полукълбо на мозъка, което се твърди да е „отговорно за творчеството“, за разлика от „логическото“ ляво полукълбо. Тази теория обаче не е потвърдена, защото във функционирането на човешката психика участват и двете полукълба, а и до каква степен – не се знае. Също така остава неясна връзката между доминиращата ръка и полукълбата, както и връзката между левичарството и изключителните умствени способности – или пълната липса на връзка помежду им.
От 8 до 15% от всяка популация са левичари и тази особеност във всички страни и култури ги прави особени. Лявата страна в много култури по дефиниция се счита за нечиста, признаците за това се срещат например в езиците: на латински, sinister („ляво“) означава също „неправилно“ или „зло“; на руски „ляво“ означава некачествено, на стар английски „left, lyft“ означава „слаб, тромав, глупав“ и т.н. Даването на лявата ръка за поздрав се считало и се счита за неловък жест, а на места и за обида. В Русия отношението към левичарите било същото като в другите култури. Петър I например забранил на левичарите да свидетелстват в съда – царят явно споделял общото руско мнение, че самият дявол контролира левичарите.
Левичарите били приучвани и през XX-ти век – в СССР, както и по целия свят, все още се вярвало, че това е аномалия. „По онова време това се смяташе за позорно“, спомня си актьорът Виктор Сухоруков. „Пишеха ми двойки по писане, защото не трябваше да се пише с лявата ръка, а с дясната ръка не ми се получаваше добре. Учителката ме биеше по ръцете с линия пред всички, за да използвам химикала както бе прието.“
Едва през втората половина на XX век светът оставя практиката за приучване на левичарите. В общата програма вече са включени и „огледалните хора“, като тя е леко адаптирана за тях, а и в това няма нищо сложно. Що се отнася до изключителни способности, сред левичарите има знаменитости с умения в много различни поприща.
1. Лев Толстой
Големият руски писател Лев Толстой (1828-1910) е амбидекстър – той еднакво добре владее писане с двете си ръце. Няма доказателства, че Толстой е бил приучван в своето детство, но пък има много доказателства, че писателят можел да пише без проблеми и с лявата, и с дясната ръка. Съвременната на Толстой жълта преса се шегува по различни начини, че именно това е причината за изключителната плодовитост на писателя: ако ръката на обикновения писател се изморявала от държането на перото, то Лев Николаевич просто го взелал с другата ръка и продължавал да пише. Снимка на Толстой с перо или химикалка в лявата ръка не може да се намери – явно той пише главно с дясната си ръка. Въпреки това на масата за вечеря, според много мемоари, писателят използвал основно лявата.
2. Мария Шарапова
Известната тенисистка Мария Шарапова (родена през 1987 г.) се ражда левичарка и започва своята тенис кариера с ракета в лявата ръка – така тя се представя на състезания за юноши. Когато е на 10-12 години обаче започва да използва дясната си ръка. „По природа съм левичар. Много неща правя като левичар. Пиша с дясната, но подавам и ритам с лявата ръка или крак“, казва Мария. Тя също се смята за амбидекстър.
3. Гари Каспаров
Ако левичарите наистина трябва да са блестящи в творческите професии и в работата с образи, тогава как може да се обясни факта, че геният на шахмата Гари Каспаров (роден през 1963 г.) също е левичар? Още от самото си детство той показва изключителни способности по математика и шах, а на 22 години става най-младият световен шампион в шахмата в историята на този спорт. Каспаров винаги се отличава със своя темпераментен характер и се прочува с парадоксалните си решения – както в шаха, така и в живота.
4. Сергей Рахманинов
Пианист – левичар: възможно ли е това? – този въпрос си задават някои родители, които пращат децата си левичари в музикални училища. В действителност изглежда, че цялата пианистка школа е предназначена за десничари. Китарата също е инструмент за десничари, но велики китаристи като Джими Хендрикс или Кърт Кобейн сменят струните на своите китари и ги правят „леви“. Левичар е и Сергей Рахманинов (1873-1943), известен с изключителната си техника и обхват: със своята голяма ръка той обхваща 12 бели клавиша на фортепианото (това е почти дължината на лист с големина А4).
В живота си Рахманинов е педантичен и мнителен човек, който много обича реда и страда, когато плановете му се рушат. Той се отличава с изключитална внимателност и невероятна музикална памет. Рахманинов може да запомни дълго симфоническо произведение и да го повтори нота по нота само след няколко прослушивания.
5. Мая Плисецкая
Великата балерина Мая Плисецкая (1925-2015) е левичарка, но очевидно е пострадала от приучване – въпреки че върши домакинските дела с лявата ръка, тя пише само с дясната. Освен със статута си на звезда в света на танца, като личност, Плисецкая е известна сред колегите си със своя категоричен характер. „Не се смирявайте, до самия край, не се смирявайте. Дори тоталитарните режими отстъпват пред стремежа, убеждението и упорството. Моите победи се опираха единствено на това. Характерът – това е съдбата“, пише Плисецкая в своята автобиография.
6. Николай Лесков
Руският писател Николай Лесков (1831-1895), който създава едно от малкото произведения, посветени директно на левичарите – „Приказката за тулския късоглед левичар и стоманената бълха“, е пълен левичар, пише и яде с лявата ръка. Повестта му, публикувана през 1881 г., става толкова известна, че оттогава „левша“ в руския език се е превърнало в нарицателно за тези, родени с талант, а „да подковеш бълха“ (което прави главният герой в повестта) – във фразеологизъм, който означава да се направи нещо невероятно сложно в технически план.
7. Иван Павлов
Големият физиолог Иван Павлов (1849-1936) забелязва още като дете, че той, левичарят, може да изпълнява някои неща еднакво добре и с лявата, и с дясната си ръка – например да хвърля прътове. Павлов бил запален фен на играта, наречена городки.
„По време на играта се осъществява сложна координация на движенията на мускулите, което от своя страна има благоприятен ефект върху всички останали функции на тялото“, казва физиологът. В играта Павлов използва и двете си ръце. Той през целия си живот развива дясната си ръка и постига способността да оперира с нея така добре, както и с лявата.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ