7 факта за Мариинския театър в Санкт Петербург
Много преди да бъде основан Болшой в Москва, този водещ руски театър е любим на руските императори, а в по-късните години и на съветските лидери.
Основен императорски театър на руската опера и балет
Днес титлата на най-известния руски театър вероятно принадлежи на Болшой театър в Москва. Въпреки това, много преди него, с указ на Екатерина Велика, в Санкт Петербург през 1783 г. е основан Императорски театър на руската опера и балет. В Русия има театри и преди Екатерина, но именно тя създава Дирекцията за императорските театри. Институцията принадлежи и е подчинена на кралския двор и се финансира от кралската хазна. Театралният репертоар включва италианска оперна и камерна музика, балетна и бална музика, както и френски и руски драматични постановки.
През 1802 г. френският хореограф Шарл Дидло пристига в Санкт Петербург и оглавява балетната трупа на императорските театри. През 1847 г. към нея се присъединява и друг френски хореограф – Мариус Петипа, който обучава няколко поколения професионални танцьори в Русия и поставя над 40 балета, превръщайки руския балет в един от най-добрите в света.
Отначало Мариински е… Болшой
Артисти от Мариинския театър на премиерата на операта на Чайковски „Евгений Онегин“. 1879 г.Sputnik
Историята на Мариинския театър започва с построяването на театър „Большой Камень“ (Големият камък) в Санкт Петербург през 1784 година. Това е първият постоянен театър в Руската империя и един от най-големите театри в Европа. Между другото, историческата му сграда е подобна на бъдещата сграда на московския Болшой театър, която е построена през 1820-те. Бъдещият Мариински театър се намира в театър „Большой Камень“ до 1886 г., когато е построена нова сграда за него. След това театърът „Большой Камень“ е възстановен и предаден на Санктпетербургската консерватория, която все още се намира там.
Именно на сцената на Болшой театър в Санкт Петербург се ражда руският музикален театър. В допълнение към френските и италианските опери, той започва да поставя и оригинални руски опери. Тук се състоят премиерите на „Живот за царя“ на Михаил Глинка и Пушкиновата „Руслан и Людмила“ . Тук за първи път пред публика са поставени и иновативните продукции на Петипа – „Корсар“, „Дон Кихот“, „Баядерка“, „Жизел“. Петипа пък се сприятелява с Пьотр Чайковски, поставил легендарните „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“.
Променя името си няколко пъти
Мария Александровна императрица на РусияPublic domain
Сегашното си име театърът получава през 1886 г., след като се мести от Болшой театър в друга сграда, където се намира и днес. Наречен е „Мариински“ в чест на императрица Мария Александровна, съпругата на Александър II, който е голям почитател на театралното изкуство.
След Болшевишката революция театърът е лишен от историческото си име, тъй като всички аналогии с царското наследство се избягват. През 1935 г. театърът е кръстен на революционния лидер Сергей Киров и става популярен като Кировски театър.
По заповед на новия му художествен ръководител Валерий Гергиев, след разпадането на СССР, през 1992 г., е възстановено историческото име на театъра – Мариински.
Театърът се оглавява от Валерий Гергиев
Художественият директор на Мариинския театър, диригентът Валерий ГергиевАлексей Даничев/Sputnik
От 1988 г. театърът се ръководи от световноизвестния диригент Валерий Гергиев. Интересното е, че той е завършил Ленинградската консерватория, тази, която се намира в преустроената сграда на Болшой Камен театър.
От 1977 г. работи като асистент диригент в Кировския театър като впоследствие става негов главен диригент. Днес Гергиев е един от най-известните и влиятелни музиканти в света.
Мариинският театър има три сцени в Санкт Петербург
Концертна зала на Мариинския театърАлексей Даничев/Sputnik
През 2006 г. по инициатива на Гергиев театърът открива концертна зала. Проектирана е от френския архитект Ксавие Фабр и японския специалист по акустика Ясухиса Тойота, които работят и по концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис и по зала „Зарядие“ в Москва. Освен с уникалната си акустика, концертната зала е известна със своите органи, едни от най-големите в света.
С усилията на Гергиев през 2008 г. театърът започва изграждането на нова сцена. Зданието ѝ е проектирано от канадското бюро Diamond Schmitt Architects. През 2013 г. сградата е открита за обществеността, но предизвика остри критики за противоречие с историческия архитектурен стил на града. Западната преса обаче я хвали за нейния дизайн, техническо оборудване и акустика.
Театърът все още има легендарни исторически постановки в репертоара си
Сцена от балета на П. Чайковски „Лешникотрошачката“ в Държавния академичен Мариински театърИгор Русак/Sputnik
Мариинският театър пази своето наследство и съхранява исторически опери и балети, като по този начин осигурява приемственост между различните поколения. Легендарните балети на Мариус Петипа „Ле Корсар“, „Дон Кихот“, „Ла Баядере“, „Жизел“, както и старите опери на Глинка, Чайковски и „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски все още присъстват в репертоара му.
Както и основните премиери на ХХ в.: „Пролетно тайнство“ и „Петрушка“ на Игор Стравински, както и „Любов към три портокала“ и „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев.
Мариинският театър е известен и със своите празнични сезонни постановки на балета на Пьотр Чайковски „Лешникотрошачката“ и оперната феерия на Родион Щедрин „Коледна приказка“.
Той е „дом“ на най-добрите солисти
Анна Нетребко изпълнява на гала концерт в Мариинския театърРуслан Шамуков/TASS
Сърцео на театъра са неговите оперни и балетни трупи и оркестърът. Той винаги е привличал най-добрите в своята област. Известните Анна Павлова и Матилда Кшесинская са основни танцьори тук, както и Вацлав Нижински, Рудолф Нуреев и Михаил Баришников. Докато оперните му звезди включват легендарния Фьодор Шаляпин.
И в наши дни Мариинският театър продължава да привлича най-големите таланти: известната дива Анна Нетребко е част от операта му, докато примабалерината Диана Вишнева краси балетната му компания.
Репертоарът на театъра включва не само проверени във времето класики, но и модерни опери като „Дневникът на един луд“, „Лолита“, както и експериментални нови балети „Вариации за две двойки“, „Ярославна. Затъмнение“, „Камера обскура“, „Болеро фабрика“. Всичките му продукции се отличават с невероятна сценография и виртуозен музикален съпровод.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
