Общество

7 часовникари на руските царе

Часовниците не само измерват времето, но и от момента на изобретяването им се превръщат в моден аксесоар.

За царете майсторите създават уникални механизми – от малки часовници-пръстени до огромни часовникови кули.

Кристофър Халоуей

Свободни източници

Шотландецът Кристофър Халоуей, който пристига в двора на цар Михаил Фьодорович по поръчение на крал Яков през 1624 г., построява нови часовници за Спаската кула на Кремъл. Циферблатът от дъбови дъски, покрити с лазурен лак, се движи и показва и дневно, и нощно време, като на всеки час бие камбана.

Спаската кула, едър план на часовника ѝ

Спаската кула, едър план на часовника ѝНиколай Василиевич Белавин (CC BY-SA 4.0)

За работата си придворният часовникар получава различни парчета плат, кожи от самури и златки и сребърен бокал – общо заплащането е в размер на внушителните за онова време 100 рубли. През 1851 г. московските часовникари Иван и Николай Бутеноп реконструират Спаските камбани – те подменят всички зъбни колела и монтират нови циферблати, на които засияват златни цифри и стрелки.

Иван Кулибин

Портрет на И.П. Кулибин

Портрет на И.П. КулибинПьотр Веденецки

Нижегородският изобретател Иван Кулибин в буквалния смисъл на думата дължи запознанството си с Екатерина II на часовниците. За нея през 1767 г. той създава необичаен механизъм във формата на яйце. Работата е толкова усърдна, че за нея се изискват нови инструменти, и тогава Кулибин разработва микроскоп с оригинална конструкция.

Часовникът на Кулибин

Часовникът на КулибинЕрмитаж

Полученият хронометър от сребро с позлата е не по-голям от гъше яйце. На него има малки вратички, които се отварят на всеки час и от тях излизат фигурки на ангел и жени-мироносици, запътили се към Божи гроб. От часовника се носи музика, а точно в 12:00 ч на обяд звучи мелодия, написана от самия Кулибин при пристигането на императрицата в Нижни Новгород.

Пауновият часовник в Павилионната зала на Ермитажа, проектиран от Джеймс Кокс през 1772 г.

Пауновият часовник в Павилионната зала на Ермитажа, проектиран от Джеймс Кокс през 1772 г.Антонио Зугалдия (CC BY 2.0)

Екатерина II е така възхитена от подаръка, че назначава талантливия изобретател за ръководител на механичните работилници в Академията на науките. За своята покровителка Иван Петрович създава невероятно сложни часовници, ремонтира часовниковата кула на Зимния дворец и сглобява прочутия часовник „Пауни“, пристигнал в руския двор от Англия.

Лев Нечаев

Архивна снимка

Ярославълският часовникар Лев Нечаев никога не е напускал родния си град. Но през 1853 г. заминава за Санкт Петербург, за да представи в двора едно от изобретенията си – астрономически часовник с вечен календар. Той не само отмерва часа и минутите, но и показва деня и месеца от годината, часа на залез и изгрев слънце, както и продължителността на деня и нощта.

Астрономически часовник – експонат на Централния военноморски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург)

Астрономически часовник – експонат на Централния военноморски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург)Игор Уткин/Sputnik

По него може да се разбере дали годината е високосна и кой ден от седмицата е. А на изгрев и залез слънце регулаторът изпълнява руски народни песни. Механикът работи над устройството цели 14 години. Николай I награждава изобретателя, а часовникът, поставен в кутия от палисандрово дърво, е изложен в Зимния дворец. След революцията той попада във Военноморския музей, където се съхранява и до днес.

Семьон Бронников

Семейство Бронникови

Семейство БронниковиСвободни източници

През 1837 г. във Вятка се готвят за посещението на бъдещия император Александър II. Най-добрите местни майстори са поканени да представят постиженията си на изложба. Сред тях е и Семьон Бронников, който за визитата създава джобен часовник от различни видове дърво.

Експонат на Ивановския историко-краеведчески музей

Експонат на Ивановския историко-краеведчески музей „Д.Г. Бурилин“ – дървен джобен часовник, който е изработен през XIX век от руския майстор Семьон Бронников, в момента е в изправност.Генадий Попов/ТАСС

Механизмът и циферблатът са от палма, пружината – от бамбук, а стрелките, които отмерват хода на времето – от орлови нокти. Корпусът на часовника и кутията са от бреза. След като го вижда, Александър II пожелава да купи необикновения хронометър и плаща за него 7 рубли в сребро. След това часовникарят е залят от поръчки, включително от самия цар, за когото след няколко години във Вятка са изработени още няколко екземпляра.

Музеи на Московския Кремъл

По стъпките на Бронников тръгват неговите синове Николай и Михаил – те правят часовници не само от дърво, но и от кости. През 1866 г. семейството подарява часовник на бъдещия Александър III.

Майкъл Мадокс

Сградата на Петровския театър

Сградата на Петровския театърСвободни източници

Англичанинът Майкъл Мадокс има много наситен живот в Русия, достоен за трима души. Той е поканен да преподава физика и математика на великия княз Павел Петрович, но сърцето му принадлежи не само на точните науки: той е фокусник, и еквилибрист, и дори основава първия обществен музикален театър в Москва – Петровския. Преуспява и в часовникарското дело, създавайки джобни и стоящи модели.

Часовник

Часовник „Храм на славата“Часовник „Храм на славата“

Специално за Екатерина II той измисля „Храма на славата“. В този сложен механизъм има буквално всичко – от фигури до музика, свързани с управлението и името на императрицата. Четирите фигури на мраморните основи на часовника, символизиращи частите на света, държат музикална кутия. Над тях има три колони с орли на върха, а в центъра е разположен слънчев диск, в чийто център има циферблат. Четири пъти на ден часовникът свири тържествен химн, вратите на музикалната кутия се отварят и се открива водопад – ефектът на движение на водата се създава от въртящи се кристални тръбички. Мадокс се труди над този удивителен механизъм цели 13 години – от 1793 до 1806 г. – с надеждата да го поднесе на Екатерина II лично, но уви, през 1796 г. императрицата умира.

Карл Буре

Павел Карлович Буре

Павел Карлович БуреСвободни източници

През 1815 г. от Ревел (днешен Талин) в Петербург пристига часовникарят Карл Буре, в чиято компания работи и синът му. Бизнесът им върви толкова добре, че Буре младши купува фабрика в швейцарския град Ле Локле, а след няколко години става снабдител на Камералния отдел при кабинета на императора и техник на Ермитажа. В края на XIX в. Буре е едва ли не най-търсеният производител на часовници в Русия. Всяка година той изпраща в двора на Александър III механизми и хронографи за не по-малко от 60 000 рубли. А като цяло фирмата доставя на Романови най-малко 12 000 часовника: много от тях са за награди за храброст, победи в състезания или за други постижения.

Отворен джобен часовник с верижка. Подарък от Кабинета на Негово Императорско Величество. Швейцария (механизъм). Търговска къща

Отворен джобен часовник с верижка. Подарък от Кабинета на Негово Императорско Величество. Швейцария (механизъм). Търговска къща „Павел Буре“, 1904 г.Владимир Вяткин/Sputnik

Два от часовниците на Буре са неволни свидетели на последните дни на Николай II – докато е в заточение в Екатеринбург, той взема със себе си златен и сребърен часовник, произведени от тази фирма.

Карл Фаберже

Петър Карл Фаберже (1846-1920)

Петър Карл Фаберже (1846-1920)Свободни източници

Към часовниците отношение има и един от най-известните руски ювелири, работили за царското семейство. Почти всички часовници са свързани с легендарните великденски яйца – компанията на Фаберже създава около 50 такива шедьовъра с часовници в тях. Например малък часовник, скрит в златна колесница, теглена от херувим, – така изглежда яйцето, което Александър III поръчва за императрица Мария Фьодоровна (смята се за загубено).

Дар на император Николай II на императрица Александра Фьодоровна за Великден 1906 г. Москва, 1904-1906 г. Дом на Фаберже. Злато, сребро, оникс, стъкло, емайл с гилош, преграден емайл, боядисване с емайл. Музеи на Московския Кремъл.

Дар на император Николай II на императрица Александра Фьодоровна за Великден 1906 г. Москва, 1904-1906 г. Дом на Фаберже. Злато, сребро, оникс, стъкло, емайл с гилош, преграден емайл, боядисване с емайл. Музеи на Московския Кремъл.Максим Синелшчиков (CC BY-SA 4.0)

А за Великден през 1906 г. Николай II подарява на Александра Фьодоровна яйце във формата на Успенския събор, заобиколен от Московския Кремъл – в него са скрити часовников механизъм и музикална кутия.

Фирмата прави и каминни часовници. Най-известният от тях представлява монументална композиция от сребро за юбилея от сватбата на Александър III и императрица Мария Фьодоровна.

автор: АННА ПОПОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest