6 велики американци, живели в имперска Русия

Не са много американците, живели в имперска Русия, и повечето от тях са дипломати в посолството на САЩ. Но има и изключения – като основателя на американския флот и един от най-големите американски художници. Някои от тях са известни още преди пристигането им в Русия, но други, може би вдъхновени от живота в царска Русия, продължават да правят велики неща, след като се връщат в САЩ.

Джон Пол Джоунс

Музей на военноморската академия

Основател на американския флот; Руски адмирал, 1788-1790

Джоунс е поканен лично в Русия от Екатерина Велика, тъй като той вече е постигнал световна слава в края на 1770-те години със своите военноморски победи. Роден в Шотландия, Джоунс първо се сражава с англичаните в името на американската свобода, но започва са се чувства безполезен, когато Американската война за независимост завършва през 1783 година.

След войната, докато е в Париж, Русия предлага на Джоунс комисионна като адмирал и той е изпратен в Черно море да се бие с турците. Екатерина пише, че Джоунс „ще ни отведе до Константинопол“ и тя го нарича Павел де Жонес. Като адмирал Джоунс отблъсква османските сили по време на битката при Очаков.

Няколко бивши английски военноморски офицери, също служещи в руския флот, обаче правят всичко възможно, за да обърнат принц Григорий Потьомкин срещу Джоунс, който след това е отзован в Санкт Петербург. През юни 1788 г. Джоунс е награден с орден „Света Ана“, но му е казано да напусне Русия. През май 1790 г. се завръща в Париж, все още руски адмирал с държавна пенсия. Умира там през 1792 г., на 45 години, докато Франция обзета от революционни сътресения.

Джон Куинси Адамс

Национален архив и администрация

6-ти президент на САЩ; посланик в Русия, 1809-1814

Джон Куинси Адамс е син на президента Джон Адамс и за първи път посещава Русия през 1781 г. като преводач от френски език за Франсис Дана, който е главен пратеник на непризнатите тогава Съединени щати.

През 1809 г. Адамс най-накрая се завръща в Русия като първият официален посланик на САЩ и е там по време на нашествието на Наполеон. Той се разхожда по бреговете на река Нева с император Александър и посещава Обсерваторията на Руската академия на науките в Пулково. За съжаление младата дъщеря на Адамс почива в Санкт Петербург, където е и погребана.

По-късно, обратно в САЩ, Адамс става сенатор, държавен секретар и след това президент. Също така Адамс помага на автора на речници Ноа Уебстър да получи книги за руската граматика и лексика. На Адамс се приписва и началото на „Руските изследвания“ в САЩ.

Джеймс Бюканън

Национална портретна галерия, Вашингтон

15-ти президент на САЩ; посланик в Русия, 1832-1833

Роден от ирландски родители имигранти и ветеран от войната срещу британците през 1812 г., Джеймс Бюканън става посланик в Русия през 1832 г. Президентът Андрю Джаксън му възлага търговския договор с Русия.

Използвайки своя чар и умения, Бюканън убеждава канцлера граф Неселроде да преодолее съпротивата както на руския министър на финансите, така и на министъра на вътрешните работи. Така че е постигнат компромис, при който договор има разпоредба за екстрадиция на руски моряци, които се опитали да дезертират, докато били в американските пристанища. До началото на XX в. договорът на Бюканън е основата за търговски връзки между Русия и САЩ.

„Приятелските отношения, които винаги са се поддържали между Съединените щати и Русия, са допълнително разширени и укрепени от договора за корабоплаване и търговия, сключен на 6 декември 1832 г…. той добавя нови мотиви за това приятелство, което двете страни досега са пазили помежду си“, казва президентът Джаксън пред Конгреса.

След двете си години в Санкт Петербург Бюканън по-късно служи три поредни години като сенатор и след това като президент от 1857 до началото на 1861 г., предшестващ Ейбрахам Линкълн.

Джеймс Уислър

Детройският институт за изкуства

Известен художник, живял в Русия, 1844-1849

През 1842 г. Джордж Вашингтон Уислър, американски инженер, е поканен в Русия да построи железопътната линия между Санкт Петербург и Москва. Започвайки през 1844 г., синът му, бъдещият художник Джеймс Уислър, взема частни уроци в Императорската академия за изящни изкуства в Санкт Петербург при Александър Корицки, един от любимите ученици и асистенти на художника Карл Бриулов.

По-късно майката на Уислър пише, че синът ѝ се запознава с много руски художници, а Бриулов е гост в апартамента им на улица „Галерная“. Също така младият Уислър се радва на семейни излети до Царско село и Петерхоф и вижда прочутата картина „Последният ден на Помпей“ на Бриулов в Академията за изящни изкуства, както и картини на морски пейзажи от Иван Айвазовски.

Русия повлиява на Уислър да превърне изкуството в своя професия и по време на престоя си в Русия той започва да рисува. „Надявам се, скъпи татко, че няма да възразиш срещу моя избор, художник, тъй като толкова много искам да бъда такъв“, пише младият Уислър в писмо до баща си.

Докато бащата на Уислър е платен добре от царя за работата му по първата железопътна линия от Санкт Петербург до Москва, времето на семейството в Русия е белязано от трагедия. Две малки деца на Уислър умират там, както и баща му, а през 1849 г. Уислър и майка му напускат Русия, като вземат трите тела със себе си.

От новия си дом в Лондон младият Уислър продължава да отправя възхищението си към своя учител по руско изкуство Корицки. Въпреки че остава във Великобритания, Уислър продължава да се доказва като един от най-великите американски художници.

Касиус Клей

Библиотека на Конгреса

Член-основател на Републиканската партия; посланик в Русия, 1861-1869

През 1940-те години на ХХ в. Клей е избран в Конгреса от проробския Кентъки, но в крайна сметка неговите антиробски възгледи му костват позицията и той е изправен пред два опита за покушение от местните демократи. Клей носи нож и два пистолета за защита.

Член-основател на Републиканската партия, Клей помага в избора на Ейбрахам Линкълн за президент в края на 1860 година. След това той служи като посланик на Линкълн в Русия, свидетел на царския указ, който освобождава крепостните селяни. Всъщност Клей е бил посланик в Русия два пъти: първо от юли 1861 до юни 1862 и от май 1863 до октомври 1869 година.

Най-важното е, че Клей си осигурява руска подкрепа по време на Гражданската война и той изпитва топли чувства към Русия, вярвайки, че двете нации са обединени от повече от геополитиката. След като руският флот се завръща от успешното си посещение в САЩ, Клей казва, че топлото американско посрещане е признание за нашата „обща кауза за напредъка на човечеството“.

Андрю Д. Уайт

Публичен домейн

Основател на университета „Корнел“; дипломат в Русия, 1853-1855 и 1892-1894

След като завършва „Йейл“ през 1853 г., Уайт става младши аташе в посолството на САЩ в Санкт Петербург. В мемоарите си Уайт предоставя много подробности за церемониите и събитията от имперската ера, като смъртта и погребението на цар Николай I, както и коронясването на сина му Александър II.

През март 1855 г. Уайт посещава вилата на външния министър Неселроде и по-късно пише, че е впечатлен от красотата и разнообразието на растенията. На 22 април 1855 г. Уайт инспектира престижния кадетски корпус, посещава общежитията и класните стаи и отбелязва: „Започнахме обиколката си за огромната институция, в която се обучават момчета от всички възрасти за армията“.

След известно време в Русия Уайт се завръща в САЩ и през 1865 г. осъществява мечтата си за държавен университет в Ню Йорк, като основава университета „Корнел“. По-късно през живота си той се завръща в Русия като посланик (1892–1894), който идва по време на глад в Поволжието. Уайт помага да координират дейностите на „Руския комитет за борба с глада в САЩ“, който доставя американско зърно в засегнатите райони.

Pin It on Pinterest