5 злодея в руската литература

Тези ужасни герои имат съзнание за вина, но съвестта рядко ги мъчи.

Те мамят, предават, разрушават и тормозят, като предизвикват страха и възмущението, заменяйки добрината със злоба.

Родион Разколников от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски

Лев Кулиджанов/Киностудио „М. Горки“

Технически Родион Разколников не е злодей. Най-голямото му престъпление е това, че убива в името на морален експеримент. „Трепереща твар ли съм или имам право…“, осмелява се той да запита себе си, опитвайки се да разбере: „въшка ли съм и аз като всички останали или човек. Ще мога ли да престъпя или няма да мога“. След като извършва престъплението си (Разколников убива алчната лихварка Альона Ивановна и сестра ѝ Лизавета, която е бременна) героят преминава емоционален кошмар в борбата си за морална свобода. Разколников обаче цял живот плаща за престъплението си. „Нима старицата убих? Себе си убих, не старицата!“, признава младият мъж в „Престъпление и наказание“, анализирайки последствията от престъплението си. Авторът на „Покана за обезглавяване“ Владимир Набоков, който често критикува Фьодор Достоевски с нотка сарказъм, вярва, че Разколников трябва да бъде заведен не в полицията, а на първо място на психиатър.

Аркадий Свидригайлов от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски

Лев Кулиджанов/Киностудио „М. Горки“

Аркадий Свидригайлов е перфектният злодей, който крие демоните си под маската на благосклонността. Очевидно има „нещо ужасно неприятно“ в този мъж, който извършва смъртни грехове, но никога не тръгва по правия път. Циничният и зъл Свидригайлов е отговорен за самоубийството на 14-годишно глухо момиче и вероятно за отравянето на ревнивата си жена Марфа. Бивш измамник на карти, Свидригайлов е описан като „празен и незначителен злодей“, чиито очи са „някак прекалено сини, а погледът — някак прекалено тежък и неподвижен“. Благородникът, който още няма 50 години, олицетворява разврата, похотта и безделието с главно „Б“. Интересно, но в многопластовия роман на Достоевски Свидригайлов се асоциира с мотива за двойнственост и възкресението на Разколников. Той е това, в което Разколников можеше да се превърне, ако не бе намерил силата да се покае.

Григорий Печорин от „Герой на нашето време“ на Михаил Лермонтов

Станислав Ростоцкий/Киностудио „М. Горки“

Григорий Печорин унищожава живота на другите хора със същата лекота, с която се рушат пясъчни замъци. Той без усилие кара другите да страдат, но остава абсолютно безразличен към последствията от действията си. Горд кавказки красавец или дебелокож благородник – за 25-годишния Печорин няма значение кой ще бъде следващото му завоевание. И все пак Бела, която е една жертвите му, щеше да е жива, ако не бе срещнала Печорин. Но жените идват и си отиват като кукли в евтино шоу, а Григорий безуспешно опитва да открие нов лек за скуката си. Младият неморален офицер се отегчава от всичко, което прави, а в крайна сметка и от самия живот. Печорин често е виждан като герой, който събира всички пороци на обществото от 1830-те, но и като герой, в който модерната младеж разпознава универсални човешки черти. Той е безразличен, уморен от света, циничен и саркастичен.

Тарас Булба на Николай Гогол

Владимир Бортко/“Арк-филм“, 2009

Ако беше жив днес, Тарас Булба определено щеше да бъде принуден да отиде на терапевт, за да се справи с проблемите си с гнева. Уви, в пристъп на гняв и разочарование Булба, избухлив и волеви тип, убива собствения си син Андрий. „Аз съм те родил, аз ще те убия!“, заключава заклетият казак. Отмъстителен и груб, той убива сина си, когато последният предава казаците и се присъединява към поляците. След бруталното убийство побелелият мъж, който е и пламенен православен християнин, дълго време се взира в „бездушния труп“ на мъртвия си син. Физически силни и могъщи, дори казаците намират „прекомерна неговата безпощадна свирепост и жестокост“, но Булба е упорит като вол. Той обижда и пребива жена си. Бруталността е в гените му.

Катерина Измайлова от „Лейди Макбет от Мценска околия“

Роман Балаян/“Мосфилм“, 1989 г.

Катерина Измайлова от много време е символ на шекспировата плашеща страст, подправена от мрачната реалност на руския живот.

Тя започва като млада селянка и след това става съпруга на търговец, но все пак страда от скука. В своята сляпа, неконтролируема страст към новия си наперен любовник (чиновникът Сергей), тази жена с гореща кръв се превръща в истинско чудовище и убива съпруга си, по-възрастния му тъст и малкия племенник на съпруга си – Федя, който тя задушава с възглавница. Дори да се предположи, че първите две убийства са извършени в името на любовта, третото е невъзможно да бъде оправдано. Младото момче не се меси в любовния живот на Катерина. Тя убива малолетния, за да не дели наследството с него. И това не е последната смърт в мрачния роман на Лесков.

Самият писател признава, че често му става зловещо, докато пише своята „Лейди Макбет от Мценска околия“. Романът е опит да се изследва какво се случва, когато обикновените хора стават жертва на това, което Лесков описва като „тъмни страсти“. Основният извод е, че подлото и зло престъпление винаги се наказва.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest