5-те най-жестоки криминални банди в Съветския съюз

На съветските средства за масова информация не им е било позволено да се разпростират в отразяването на много престъпления и гражданите дори не са подозирали какви зверства са ставали край тях.

  1. „Чакалите“

Виктор Можаев, Николай Немчин, Михаил Солуянов

Виктор Можаев, Николай Немчин, Михаил СолуяновАрхив на МВР

През нощта на 23 април 1983 г. се случва нещо, което всява тревога сред цялото ръководство на Казахстанската ССР. В санаториума на Съвета на министрите, където обикновено почиват членове на правителството на републиката, е заклан милиционерът, който охранява обекта, и му е взето служебното оръжие. С този предизвикателен епизод започва дейността на бандата на Виктор Можаев, която е известна и като „Чакалите“.

И четиримата членове на бандата – Николай Немчин, Владимир Токарев, Михаил Солуянов и техният главатар Виктор Можаев – работят като шофьори и това битие никак не ги е устройвало. Те не са планирали да посегнат на живота на казахските чиновници в санаториума, необходимо им е било само да си намерят оръжие. След месец с него е убита и ограбена касиерката на едно от предприятията в Алма Ата.

Малко по-късно в едно такси е открит трупът на намушкан с нож шофьор. По-късно ще стане ясно, че „чакалите“, които се качват на случайно такси, са искали да прегазят часовоите на КПП-то на една воинска част и да им вземат автоматите, но планът им не успява.

Всички престъпления на бандата на Можаев се отличават с изключителна жестокост. Тя извършва 17 убийства. Четири момичета са изнасилени преди да бъдат убити. 

Перченето загробва „чакалите“. През юли 1986 г. Можаев попада в изтрезвителното и започва да се хвали с престъпленията си пред другите любители на чашката. В крайна сметка това води до арестуването на цялата банда. Съдът издава присъди – за Можаев и Немчинов разстрел, за Солуянов 20 години затвор, а Токарев получава 15 години.  

  1. Бандата на „черния капитан“

Валерий Самойленко, Сергей Леженников, Дмитрий Самойленко

Валерий Самойленко, Сергей Леженников, Дмитрий СамойленкоАрхив на МВР

През 1979 г. при изпускането на Невинномиския канал за напояване, в южната част на Съветския съюз, на дъното му се разкрива страна и ужасяваща находка  – шест автомобила ВАЗ. Така милицията за първи път се сблъсква с последиците от престъпната дейност на бандата на „черния капитан“.

Дмитрий Самойленко и двамата му по-малки братя Юрий и Валерий, а също и техният приятел Сергей Леженников спирали на шосето коли с регистрации от други райони (такива няма веднага да ги засекат), убивали пътуващите в тях, вземали парите и ценните вещи, а автомобилите избутвали във водата. Понякога избивали цели семейства, без да пожалят дори и малките деца.

При едно от първите нападения бандитите застреляли капитан от милицията, а униформата му след това активно и успешно използвали за „засадите“ си. Така се появява „черният капитан“. 

При едно от нападенията Дмитрий убива дванадесетгодишно момиче, а след това изнасилва тялото ѝ. Това не могли да понесат дори братята му. Най-големият брат Самойленко се спасил от линчуване само след клетва, че това никога повече няма да се повтори.

Освен грабежи по пътищата бандите ограбвали апартаменти и убивали всички свидетели. Само веднъж пощадили баба с внучка, които заключили в банята. 

Бандата е разкрита през март 1980 г. чрез Сергей Леженников. На платен паркинг той оставя кола, която поражда подозрение у милицията, като в квитанцията записва истинското си име. След ареста следствието установява, че на сметката си бандата има 32 убийства.

Дмитрий Самойленко умира в затворническата килия от цироза през 1982 година. Двамата му  братя са разстреляни, а Леженников получава 15 години лишаване от свобода. Таисия Кулбашова, която живее на семейни начала с Дмитрий и понякога участва в престъпленията на бандата, получава 13 години затвор.  

  1. „Фантомасите“

Братята Вячеслав и Владимир Толстопятови

Братята Вячеслав и Владимир ТолстопятовиАрхив на МВР

Това е най-необикновената и изобретателна банда в съветската история. За да извършват престъпните си нападения, братята Вячеслав и Владимир Толстопятови създават в нелегална работилница арсенал, който няма аналози в света. Те извършвали грабежите си толкова гладко, организирано и бързо, че по някое време милицията започва да ги подозира във връзки със западни спецслужби.

Преди да направят „премиерата“ си Толстопятови няколко години изработват самоделно оръжие по разработени от тях схеми: доставят детайли от различни места, за да не предизвикат подозрения и крадат патрони от спортно-стрелкови клубове. Към 1968 г. те вече притежават четири уникални малокалибрени револвера със седем патрона, три малокалибрени сгъваеми картечни пистолета, ръчни гранати и дори импровизирани бронежилетки. Osman6666 (CC BY-SA 4.0)

В продължение на четири години Толстопятови, заедно със Сергеей Самасюк и Владимир Горшков, с черни качулки на главите, откъдето идва и прякорът им „фантомасите“, извършват нападения срещу отделения на Държавната банка, магазини и дори заводи, а също „ловуват“ за касиери на предприятия. Толкова детайлно и точно обмислени нападения са нещо ново за престъпния свят в СССР. „Фантомасите“ извършват 14 въоръжени грабежа и отнемат живота на двама души.

На 7 юни 1973 г. при опит за обир бандитите влизат в престрелка с милицията. Самасюк е застрелян на място, а останалите са задържани.

Адвокатите се опитват да докажат на съда, че Толстопятови са самоуки таланти, които могат да допринесат много за съветския ВПК. Въпреки това и тримата членове на бандата са разстреляни.

  1. Бандата на Османов

 Хабали Османов

Хабали ОсмановАрхив на МВР

По времето на бандата на „Черния капитан“ през 1970-те години, в южната част на Съветския съюз действа не по-малко жестока банда, чийто главатар е Хабали Османов. Бандитите извършват грабежи на магазини и частни домове, откъдето нерядко се сдобиват с ловни пушки. Освен това ограбват коли по пътищата и убиват хората в тях.

През 1979 г. бандитите се канят да извършат дръзко престъпление: опитват се да откраднат автомати от оръжейната стая на следствения изолатор. Старши контрольор, която е приятел на един от злосторниците, им прави ключ за арсенала. Само че след като проникват в изолатора, престъпниците са обхванати от страх и решават да не се набъркват с въоръжената охрана. Те връзват един от часовоите и отстъпват, след като вземат неговия автомат.Ресторант

Ресторант „София“Архивна снимка

На 10 октомври същата година в република Северна Осетия бандата на Османов извършва най-дръзкото си престъпление. За да ограбят каса, трима бандити нахлуват в ресторант „София“ в селището Елхотово, където по това време шумно се отбелязва рожден ден. Без дори да се замислят престъпниците откриват мощен огън по гостите – убиват осем души и тежко раняват двама. 

На крака е вдигната цялата милиция и дори са мобилизирани войници от близката воинска част. Скоро правоохранителите попадат по следите на Османов. Те успяват да го заловят едва при втори опит, когато го раняват и в двата крака. По-късно са заловени и тримата му съучастници.

Съдът ги осъжда на смърт – Хабал Османов, Аслан Гегиров, Руслан Губочиков и Сафраил Кяров са разстреляни. Медиите не съобщават нищо за стрелбата в ресторант „София“, но скоро за нея научава цял Кавказ. Хората започват да заобикалят мястото на трагичния инцидент и ресторантът е затворен, а по-късно и разрушен.

  1. „Тяп-Ляп“

Архив на МВР на Република Татарстан

В средата на 1970-те години столицата на Татарска АССР Казан става бойно поле между различни криминални групировки, които са си поделили града на зони на влияние. Най-страшната сила е банда от района на завода „Теплоконтрол“, която и се нарича „Тяп-Ляп“.

Щаб на групировката става оборудвана самоделна тренировъчна зала в мазето на една пететажна сграда. Там нейните главатари  – Сергей Антипов (по прякор „Антип“), Завдат Хантемиров („Джавда“) и Сергей Скрябин („Скряба“) – разработва своите операции. И пак там приемат нови членове. Кандидатът е минавал „изпита“, ако е можел да остане на крака след силен удар. В „Тяп-Ляп“ влизат над 300 бойци.

Добре тренирани, без вредни навици (забранено е било да се пие и пуши под заплаха от бой до полусмърт), членове на бандата стават главатари в криминалния свят в Казан. Те крадат, грабят, изнасилват, рекетират и организират кражби на автомобили.   

Нерядко „тяпляповци“ са инициатори на масови сбивания с конкурентни групировки. С цел да се всява страх активно се практикуват така наречени „пробези“. Бандитите се събирали на голяма група и се отправяли в който и да е район на града, за да пребиват всеки срещнат по пътя си.

На 29 август  1978 г. 200 членове на бандата, въоръжени с железа, рязани пушки и пистолети, организират „пробег“, който е последната капка за търпението на местната милиция. По време на тази акция бандитите обстрелват пътнически автобус и преминаващи мотористи, убиват няколко души и осакатяват много минувачи, сред тях и бременна жена, тежко раняват трима милиционери, които се опитват да ги спрат.

Местните власти буквално обявяват война на „Тяп-Ляп“. Арестувани са нейни лидери и десетки бойци. По време на заседанието на съда в залата, за да предотврати опитите на останалите на свобода да спасят „своите“, присъства взвод войници от вътрешните войски, които имат палки и сълзотворен газ.   Архив на МВР на Република Татарстан

През 1982 г. Завдат Хантемиров е разстрелян, други двама главатари – Сергей Антипов и Сергей Скрябин – благодарение на мълчанието на съучастниците си успяват да избегнат най-тежкото наказание. Те получават по 15 години затвор, а други членове на бандата получават по-леки присъди.

Обезглавената „Тяп-Ляп“ е лишена от влиянието си и е принудена да отстъпи позициите на други групировки. След излизането си на свобода „Антип“ и „Скряба“ се присъединяват към различни банди и загиват и двамата по време на криминалните войни, които обхващат Русия през 1990-те години. Според някои данни Антипов е жив и досега. 

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest