5-те най-жестоки криминални банди в Съветския съюз
На съветските средства за масова информация не им е било позволено да се разпростират в отразяването на много престъпления и гражданите дори не са подозирали какви зверства са ставали край тях.
- „Чакалите“
Виктор Можаев, Николай Немчин, Михаил СолуяновАрхив на МВР
През нощта на 23 април 1983 г. се случва нещо, което всява тревога сред цялото ръководство на Казахстанската ССР. В санаториума на Съвета на министрите, където обикновено почиват членове на правителството на републиката, е заклан милиционерът, който охранява обекта, и му е взето служебното оръжие. С този предизвикателен епизод започва дейността на бандата на Виктор Можаев, която е известна и като „Чакалите“.
И четиримата членове на бандата – Николай Немчин, Владимир Токарев, Михаил Солуянов и техният главатар Виктор Можаев – работят като шофьори и това битие никак не ги е устройвало. Те не са планирали да посегнат на живота на казахските чиновници в санаториума, необходимо им е било само да си намерят оръжие. След месец с него е убита и ограбена касиерката на едно от предприятията в Алма Ата.
Малко по-късно в едно такси е открит трупът на намушкан с нож шофьор. По-късно ще стане ясно, че „чакалите“, които се качват на случайно такси, са искали да прегазят часовоите на КПП-то на една воинска част и да им вземат автоматите, но планът им не успява.
Всички престъпления на бандата на Можаев се отличават с изключителна жестокост. Тя извършва 17 убийства. Четири момичета са изнасилени преди да бъдат убити.
Перченето загробва „чакалите“. През юли 1986 г. Можаев попада в изтрезвителното и започва да се хвали с престъпленията си пред другите любители на чашката. В крайна сметка това води до арестуването на цялата банда. Съдът издава присъди – за Можаев и Немчинов разстрел, за Солуянов 20 години затвор, а Токарев получава 15 години.
- Бандата на „черния капитан“
Валерий Самойленко, Сергей Леженников, Дмитрий СамойленкоАрхив на МВР
През 1979 г. при изпускането на Невинномиския канал за напояване, в южната част на Съветския съюз, на дъното му се разкрива страна и ужасяваща находка – шест автомобила ВАЗ. Така милицията за първи път се сблъсква с последиците от престъпната дейност на бандата на „черния капитан“.
Дмитрий Самойленко и двамата му по-малки братя Юрий и Валерий, а също и техният приятел Сергей Леженников спирали на шосето коли с регистрации от други райони (такива няма веднага да ги засекат), убивали пътуващите в тях, вземали парите и ценните вещи, а автомобилите избутвали във водата. Понякога избивали цели семейства, без да пожалят дори и малките деца.
При едно от първите нападения бандитите застреляли капитан от милицията, а униформата му след това активно и успешно използвали за „засадите“ си. Така се появява „черният капитан“.
При едно от нападенията Дмитрий убива дванадесетгодишно момиче, а след това изнасилва тялото ѝ. Това не могли да понесат дори братята му. Най-големият брат Самойленко се спасил от линчуване само след клетва, че това никога повече няма да се повтори.
Освен грабежи по пътищата бандите ограбвали апартаменти и убивали всички свидетели. Само веднъж пощадили баба с внучка, които заключили в банята.
Бандата е разкрита през март 1980 г. чрез Сергей Леженников. На платен паркинг той оставя кола, която поражда подозрение у милицията, като в квитанцията записва истинското си име. След ареста следствието установява, че на сметката си бандата има 32 убийства.
Дмитрий Самойленко умира в затворническата килия от цироза през 1982 година. Двамата му братя са разстреляни, а Леженников получава 15 години лишаване от свобода. Таисия Кулбашова, която живее на семейни начала с Дмитрий и понякога участва в престъпленията на бандата, получава 13 години затвор.
- „Фантомасите“
Братята Вячеслав и Владимир ТолстопятовиАрхив на МВР
Това е най-необикновената и изобретателна банда в съветската история. За да извършват престъпните си нападения, братята Вячеслав и Владимир Толстопятови създават в нелегална работилница арсенал, който няма аналози в света. Те извършвали грабежите си толкова гладко, организирано и бързо, че по някое време милицията започва да ги подозира във връзки със западни спецслужби.
Преди да направят „премиерата“ си Толстопятови няколко години изработват самоделно оръжие по разработени от тях схеми: доставят детайли от различни места, за да не предизвикат подозрения и крадат патрони от спортно-стрелкови клубове. Към 1968 г. те вече притежават четири уникални малокалибрени револвера със седем патрона, три малокалибрени сгъваеми картечни пистолета, ръчни гранати и дори импровизирани бронежилетки. 
Osman6666 (CC BY-SA 4.0)
В продължение на четири години Толстопятови, заедно със Сергеей Самасюк и Владимир Горшков, с черни качулки на главите, откъдето идва и прякорът им „фантомасите“, извършват нападения срещу отделения на Държавната банка, магазини и дори заводи, а също „ловуват“ за касиери на предприятия. Толкова детайлно и точно обмислени нападения са нещо ново за престъпния свят в СССР. „Фантомасите“ извършват 14 въоръжени грабежа и отнемат живота на двама души.
На 7 юни 1973 г. при опит за обир бандитите влизат в престрелка с милицията. Самасюк е застрелян на място, а останалите са задържани.
Адвокатите се опитват да докажат на съда, че Толстопятови са самоуки таланти, които могат да допринесат много за съветския ВПК. Въпреки това и тримата членове на бандата са разстреляни.
- Бандата на Османов
Хабали ОсмановАрхив на МВР
По времето на бандата на „Черния капитан“ през 1970-те години, в южната част на Съветския съюз действа не по-малко жестока банда, чийто главатар е Хабали Османов. Бандитите извършват грабежи на магазини и частни домове, откъдето нерядко се сдобиват с ловни пушки. Освен това ограбват коли по пътищата и убиват хората в тях.
През 1979 г. бандитите се канят да извършат дръзко престъпление: опитват се да откраднат автомати от оръжейната стая на следствения изолатор. Старши контрольор, която е приятел на един от злосторниците, им прави ключ за арсенала. Само че след като проникват в изолатора, престъпниците са обхванати от страх и решават да не се набъркват с въоръжената охрана. Те връзват един от часовоите и отстъпват, след като вземат неговия автомат.
Ресторант „София“Архивна снимка
На 10 октомври същата година в република Северна Осетия бандата на Османов извършва най-дръзкото си престъпление. За да ограбят каса, трима бандити нахлуват в ресторант „София“ в селището Елхотово, където по това време шумно се отбелязва рожден ден. Без дори да се замислят престъпниците откриват мощен огън по гостите – убиват осем души и тежко раняват двама.
На крака е вдигната цялата милиция и дори са мобилизирани войници от близката воинска част. Скоро правоохранителите попадат по следите на Османов. Те успяват да го заловят едва при втори опит, когато го раняват и в двата крака. По-късно са заловени и тримата му съучастници.
Съдът ги осъжда на смърт – Хабал Османов, Аслан Гегиров, Руслан Губочиков и Сафраил Кяров са разстреляни. Медиите не съобщават нищо за стрелбата в ресторант „София“, но скоро за нея научава цял Кавказ. Хората започват да заобикалят мястото на трагичния инцидент и ресторантът е затворен, а по-късно и разрушен.
- „Тяп-Ляп“
Архив на МВР на Република Татарстан
В средата на 1970-те години столицата на Татарска АССР Казан става бойно поле между различни криминални групировки, които са си поделили града на зони на влияние. Най-страшната сила е банда от района на завода „Теплоконтрол“, която и се нарича „Тяп-Ляп“.
Щаб на групировката става оборудвана самоделна тренировъчна зала в мазето на една пететажна сграда. Там нейните главатари – Сергей Антипов (по прякор „Антип“), Завдат Хантемиров („Джавда“) и Сергей Скрябин („Скряба“) – разработва своите операции. И пак там приемат нови членове. Кандидатът е минавал „изпита“, ако е можел да остане на крака след силен удар. В „Тяп-Ляп“ влизат над 300 бойци.
Добре тренирани, без вредни навици (забранено е било да се пие и пуши под заплаха от бой до полусмърт), членове на бандата стават главатари в криминалния свят в Казан. Те крадат, грабят, изнасилват, рекетират и организират кражби на автомобили.
Нерядко „тяпляповци“ са инициатори на масови сбивания с конкурентни групировки. С цел да се всява страх активно се практикуват така наречени „пробези“. Бандитите се събирали на голяма група и се отправяли в който и да е район на града, за да пребиват всеки срещнат по пътя си.
На 29 август 1978 г. 200 членове на бандата, въоръжени с железа, рязани пушки и пистолети, организират „пробег“, който е последната капка за търпението на местната милиция. По време на тази акция бандитите обстрелват пътнически автобус и преминаващи мотористи, убиват няколко души и осакатяват много минувачи, сред тях и бременна жена, тежко раняват трима милиционери, които се опитват да ги спрат.
Местните власти буквално обявяват война на „Тяп-Ляп“. Арестувани са нейни лидери и десетки бойци. По време на заседанието на съда в залата, за да предотврати опитите на останалите на свобода да спасят „своите“, присъства взвод войници от вътрешните войски, които имат палки и сълзотворен газ. 
Архив на МВР на Република Татарстан
През 1982 г. Завдат Хантемиров е разстрелян, други двама главатари – Сергей Антипов и Сергей Скрябин – благодарение на мълчанието на съучастниците си успяват да избегнат най-тежкото наказание. Те получават по 15 години затвор, а други членове на бандата получават по-леки присъди.
Обезглавената „Тяп-Ляп“ е лишена от влиянието си и е принудена да отстъпи позициите на други групировки. След излизането си на свобода „Антип“ и „Скряба“ се присъединяват към различни банди и загиват и двамата по време на криминалните войни, които обхващат Русия през 1990-те години. Според някои данни Антипов е жив и досега.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
