5 странности на великите руски художници
Понякога особеностите на творческите хора изглеждат забавни на околните, а понякога не на шега и плашат.
Как Иля Репин, Виктор Васнецов и Василий Верешчагин шокират заобикалящите ги?
- Манията за преследване на Александър Иванов
Портрет на Александър Андреевич ИвановТретяковска галерия
Художникът рисува знаменитата си картина „Появата на Христос пред народа“ над 20 години в Италия. Понякога изпада в крайна нужда, а с времето картината му буквално започва да го унищожава: заради напрегнатата работа зрението му се влошава, а отгоре на това малкото му познати започват да забелязват странности в поведението му.
Александър Андреевич Иванов „Явление Христа народу“Третяковска галерия
Според писателя Павел Ковалевски „той е човек единак, плашещ се от появата на всяко ново лице, който се кланя усърдно на прислугата, вземайки ги за стопани – човек с живи движения и бягащи очи, макар постоянно забити в земята“.
Известният писател Иван Тургенев си спомня, че на покана да обядва в римския Hotel d’Angleterre Иванов е отговорил с решителен отказ, твърдейки, че със сигурност ще го отровят. Той е уверен, че завистливите италиански художници са решили да го убият и се съгласява да приема храна само в траторията Falcone – според него там работи единственият честен сервитьор.
- Неочакваната щедрост на Иван Крамской
АвтопортретТретяковска галерия
Крамской е определян като един от най-ярките руски портретисти от втората половина на XIX век. Макар към края на 1860-те години да става доста известен художник и да няма липса на поръчки, за него си спомнят като за много пестелив човек. Същевременно познатите му отбелязват една странност: за разлика от много свои колеги, той дава работите си на клиентите, поставени в богати рамки, но не иска допълнителни пари за това. Казват, че един от поръчителите е посочил на Крамской тази странност: хубавите рамки струват доста, а художникът губи по няколко хиляди рубли годишно.
Портрет на неизвестна женаТретяковска галерия
Крамской дори се обижда и заявява, че смята за неучтиво да дава портретите без рамки – в края на краищата на стената картините се поставят в рамки. Клинетът не отстъпва: „Но портрета го давате вие, защото сами го правите, а рамката я правят за вас. Плащате пари за нея“, а Крамской настоява на своето: „Аз и за боите плащам пари, тях също не ги правя, и за четките, и за платното… излиза, че и за това отговаря клиентът?“
- Василий Верешчагин като специалист по връзки с обществеността
Свободни източници
Художникът е известен не само в Русия: през август 1888 г. нюйоркският вестник Evening star пише: „Когато излезете от светлините на деня, от грохота и суетата на 23-та улица в пространство с приглушена изкуствена светлина и ви посрещнат причудливи комбинации от странни ефекти и мускусни аромати на сградата, където се съхраняват знаменитите картини, това е подобно на преход в друг свят – толкова странен е интериорът на галерията на Верешчагин в сравнение с онази обстановка, която току-що сте оставили навън“.
„Апотеоз на войната“ (1871)Третяковска галерия
Преди това няма случай, в който картините на руски художник да предизвикват такъв интерес сред американската публика, а изложбата да става толкова знаменито събитие – авторът на същата статия я нарича „най-театрализираното представление в Ню Йорк тези дни“.
Макар картините на Верешчагин да се радват на голям интерес сред публиката, художникът силно се безпокои дали творчеството му е достатъчно добре представено в медиите.
Художникът Михаил Нестеров си спомня как Верешчагин сам оправя статиите за изложението в Одеса: „Критикът му дава да прочете възторжен отзив, приготвен за утрешния ден. Василий бегло поглежда, мръщи се: недоволен. „Дайте, казва, тук молив“. Взима бързо хартия и пише, пише. Готово, подава. „Ето, – казва, – как трябва да се пише за верешчагинската изложба“. Критикът е смутен и притиснат от категоричността и плама на знаменития баталист… Статията, „редактирана“ от Василий, на другия ден, в неделя, се появява в „Одески новости“. Всички навсякъде я четат, тичат към изложбата на Верешчагин и славят самия Верешчагин, толкова ненаситен и ревнив към славата си“.
- Любовта към пеенето на Виктор Васнецов
Третяковска галерия
Авторът от детството е известен на всеки руснак с приказните „Богатири“, „Альонушка“ и „Рицари на кръстопът“, не просто рисува картини, но и обича музиката. Но в действителност няма музикален талант. Художникът добре разбира, че песните му не доставят радост на обкръжението му и в обикновения си живот се сдържа. Но вкъщи, работейки, се увлича и започва да си припява, отначало тихо, а след това все по-силно и по-силно.
„Богатири“Третяковска галерия
Със смях той разказва: „Работя си, работя и незабелязано за себе си се разпявам, а малкият Миша (на 6 години) идва към мен и напълно сериозно казва: „Татко, не пей. Когато пееш ми става страшно“.
За щастие до наши дни не са съхранени записи от песните на Васнецов, а днес зрителите имат възможност да се насладят на живописта му, без да изпитват аудио-страдания.
- Скъперничеството на Иля Репин
Свободни източници
Въпреки че известният Иля Репин е много заможен, той се слави с патологична стиснатост. Например предпочита да посещава Петербург от извънградското си имение „Пенати“ сутрин, защото тогава билетът за трамвая е наполовина от дневната му цена.
С годините Репин започва да води начин на живот, който на самия него му изглежда много здравословен. Днес човек не може да изненада никого с вегетарианство или суровоядство, но в началото на ХХ в. това е необичайно.
„Бурлаци на Волга“Третяковска галерия
Веднъж Репин кани на гости знаменития писател Иван Бунин, който в последствие си спомня:
– С радост се забързах към него: в края на краищата това беше чест – да бъдеш нарисуван от Репин! И пристигнах, чудно утро, слънце и голям студ, дворът на вилата на Репин, който по онова време е обсебен от вегетарианството и чистия въздух, е в дълбокия сняг, а в къщата прозорците са широко отворени. Репин ме посреща във валенки, шуба, кожена шапка, целува, прегръща, води ме в работилницата си, където също е студено, и казва: „Ето тук ще ви рисувам сутрин, а след това ще закусваме както Господ Бог е наредил: с трева, скъпи мой, с трева! Ще видите как прочиства това и тялото, и душата, и дори проклетите си цигари скоро ще откажете“.
Започнах да се кланям ниско, да благодаря горещо, замрънках, че утре ще дойда, но сега трябва бързо да се върна обратно на гарата – имам много спешни дела в Петербург. И се втурнах към гарата, а там отидох право в бюфета към водката, запуших, скочих във вагона, а от Петербург изпратих телеграма: скъпи Иля Ефимович, аз, в пълно отчаяние, спешно бях повикан в Москва, тръгвам веднага…“
автор: АРМЕН АПРЕСЯН
източник: bg.rbth.com
