5 съветски шпионски сериала, които непременно трябва да гледаш

Десетилетия преди „Родина“ и „Шпионин“ да превземат с щурм света, Съветският съюз вече е пуснал няколко шпионски телевизионни сериала, които още повече разширяват границите на киното.

Скоро става ясно, че макар създаването на най-добрите телевизионни сериали да изисква време, тяхното качество и художествена стойност никога не са предизвиквали съмнение.

„Седемнадесет мига от пролетта“ (1973)

Татяна Лиознова/Киностудио „М. Горки“,1973

Този напрегнат трилър е за невероятните съветски разузнавателни операции през последните месеци на Втората световна война. В същото време обаче има втори пласт, в който шпионската сага се развива като екшън историческа драма за враговете и потисниците, компромисите и жертвите, любовта и лоялността.

Сериалът разказва за събитията през пролетта на 1945 г. и главният герой е съветският разузнавач Максим Исаев, действащ като Макс Ото фон Щирлиц в най-високите кръгове на нацистката агенция за сигурност и разузнаване, точно под носа на висшите сътрудници на Хитлер, включително и на шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер, ръководителя на външното разузнаване Валтер Шеленберг и дясната ръка на Хитлер, Мартин Борман. Щирлиц е тайното оръжие на СССР и той върви по въже с плавна походка и рискува да бъде разкрит във всеки един момент.

Това е напрегната психологическа главоблъсканица, която твърде лесно може да се превърне в телевизионна мелодрама, но режисьорът Татяна Лиознова работи умело, като ѝ придава достойнство, което не оставя място за претенциозност и морална показност. Това, което виждаме на екрана, не е фотогенична битка между доброто и злото с нейните адски нюанси, а ежедневното лице на фашизма, нещо, което родената в Германия политическа философка Хана Аренд някога нарече „баналността на злото“.

Колкото и парадоксално да звучи, 14-часовата творба на Лиознова дава на зрителите по-голяма представа за нацисткия период, отколкото който и да било документален филм. Заснемането на „Седемнадесет мига от пролетта“ отнема три години и в него участват около 300 актьори. Режисьорът прави своя телевизионен сериал от 12 части по едноименния детективски роман на Юлиан Семьонов, с много исторически кадри, чиято цел е да запазят разказа реален.

В търсенето на историческата истина Лиознова прави своя най-добър филм, като използва принципа на увеличението и намаляването на мащаба, като се издига над историческите събития и едновременно ги наблюдава отвътре. Невероятната способност на Лиознова да улавя същността на човешкия живот и на историята ѝ помага да направи филм, в който измислени герои живеят в хармония с реални личности.

„Седемнадесет мига от пролетта“ става сериал през 1973 г. и веднага жъне огромен успех. Хората бързат да се приберат от работа, за да гледат следващата серия. Осемдесет милиона са гледали всяка серия от шпионската сага всяка вечер, а Щирлиц (в чиято роля се превъплътява Вячеслав Тихонов) става обект на култ и клюки в Съветския съюз.

„Щит и меч“ (1968)

Владимир Басов/Мосфильм,1968

През 60-те години наистина вече е настъпило времето за психологически шпионски трилъри, „Щит и меч“ влиза в историята като един от най-добрите телевизионни сериали, създадени в Съветския съюз. Този конспиративен трилър е лишен от мащабни бойни сцени и специални ефекти. Това е съвсем различна история. Сериалът има донякъде носталгично, но силно послание за дълг и е за всички, които са готови да жертват живота си в името на мира и сигурността.

Шпионската драма се развива през 1940 г. в нацистка Германия и проследява живота на Александър Белов (превъплътен от Станислав Любшин), съветски шпионин, действащ под името Йохан Вайс. Неговото безупречно владеене на немски и емоционална зрялост му позволяват да проникне в СС и да се добере до тайни за нацистките военни планове. Диалогът е брилянтен, а сюжетът те кара да седиш на ръба на стола.

Поредицата от четири части, режисирана от Владимир Басов (който самият е участвал във Втората световна война и е ранен при акция), е заснета основно в Калининград, Берлин и Краков.

Образът на главния герой е изграден по истинска история за легендарния съветски разузнавач Александър Святогоров. Пълен със съспенс, напрежение и реализъм, сериалът има огромен успех в Съветския съюз, когато се появява на телевизионния екран през август 1968 година.

Един от феновете на мини сериала е президентът Владимир Путин. Неуморимият руски лидер многократно е казвал, че именно след като е гледал „Щит и меч“, той решил да работи към КГБ и да стане разузнавач.

Вариант „Омега“ (1975)

Антонис-Янис Воязос/Творческо обединение „Екран“, 1975

Действието на сериала от пет части се развива през 1942 г. и се фокусира върху конфронтацията между съветския разузнавач Сергей Скорин и германския майор от Абвера (нацисткото висше командване на военното разузнаване по време Втората световна война) Георг фон Шлосер. Действието се развива в Талин, а след това в части от Естонската ССР (сериалът е базиран на богат документален материал за работата на съветското разузнаване в Талин).

Фон Шлосер се опитва да пречупи съветския разузнавач, за да го спечели, но Скорин (блестящо изпълнен от Олег Дал) има своя собствена игра, по която действа. Психологическият им дуел се превръща в основна тема на хитовия сериал.

„Вариант „Омега“ е рядка съветска шпионска драма, в която враговете са представени като изискани и достойни противници, а не като пълни идиоти, за които да се подхвърлят глупави шегички.

„Майор Вихър“ (1967)

Евгений Ташков/Мосфильм, 1967

По роман на Юлиан Семьонов (който е написал и сценария за „Седемнадесет мига от пролетта“), поредицата от три части е пълна с непредсказуеми обрати, умело представяне на героите и интриги.

Още през 1963 г. ГРУ (руското управление за военно разузнаване) декласифицира разузнавателния екип на Голос, действащ в Полша по време на Втората световна война. Неуморният писател и журналист Юлиан Семьонов вижда потенциала в шпионската история. След като получава достъп до архивите на ГРУ, писателят стига до заключението, че за тази история си струва да бъде написана книга.

Нацистка Германия, годината е 1944-а. Взема се решение за съдбата на най-големите центрове на славянската култура. Краков е начело в списъка и трябва да бъде унищожен. Когато времето изтича и животът на милиони хора е заложен, няма друг избор, освен да се действа без страх и емоции. Трима съветски офицери (чиито герои са базирани на реални офицери от разузнаването) трябва да направят всичко възможно, за да провалят злия нацистки план.

„Майор Вихър“ е смразяваща кръвта шпионска сага, която притежава всички силни и привлекателни страни на жанра.

„Адютантът на негово превъзходителство“ (1969)

Евгений Ташков/Мосфильм,1969

Действието се развива през 1919 година, в разгара на Гражданската война. Мини сериалът насочва вниманието към капитан Павел Колцов, който работи за съветската тайна полиция. Възползвайки се от момента, Колцов, на когото е възложена задачата да шпионира бялата доброволческа армия, се представя за адютант на главнокомандващия генерал Владимир Ковалевски (чиято роля изпълнява Владислав Стржелчик). Колцов (превъплътен от Юрий Соломин) провежда няколко успешни операции и не се хваща на въдицата на контраразузнаването.

Създаден по реални събития, филмът не само отдава почит към поредица от брилянтно извършените съветски разузнавателни операции, но и навлиза дълбоко в сложния вътрешен свят на хората, преживели неспокойни и трагични времена.

Поредицата от пет части, режисирана от Евгений Ташков, е истински шедьовър и си струва шест часа от живота ти, за да го гледаш.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest