5 руски меценати, повлияли на световната култура

Невъзможно е да си представим как би се развивало руското изкуство, ако тези изключително богати и невероятно щедри предприемачи не го бяха подкрепяли материално.

Между другото, и някои западни художници дължат славата си именно на тях. 

  1. Павел Третяков (1832-1898)

Портрет на Павел Михайлович Третяков

Портрет на Павел Михайлович ТретяковИля Репин/Третяковска галерия

Името на Павел Третяков е увековечено с галерията, която той сам проектира и построява със собствени пари през 1881 година. Разбира се, това е Третяковската галерия в Москва. Колекцията на мецената, завещана на столицата, е събрала над хиляда картини. Той започва да придобива първите творби, когато едва е навършил 20 години. 

Третяков има наследствена предприемаческа жилка – бил е потомствен търговец. Заедно с по-малкия си брат Сергей (също колекционер и меценат) те започват своето успешно дело с откриването на магазин, където са продавали руски и чуждестранни тъкани, а по-късно построяват и памукопредачни фабрики. Василий Перов/Третяковская галерия

Третяков е купувал картини на най-големите руски художници – Алексей Саврасов, Иван Айвазовски, Михаил Клодт, Василий Перов, Иля Репин. Колекционерът има специално предпочитание към сюжетите на руска тематика, включително и към историческите картини. 

Третякови активно подкрепят художниците-скитници, „произлезли от народа“, като преодолявали господството на академизма. По-малкият брат Сергей също е имал голяма колекция – картини на Василий Верешчагин, Александър Иванов, Иван Крамски, Архип Куинджи, Василий Поленов. Всички те днес са перлите на Третяковската галерия. 

  1. Сергей Шчукин (1854-1936)

Сергей Иванович Шчукин

Сергей Иванович ШчукинДмитрий Мелников

Изучил се в Германия, потомственият търговец от старообрядческа московска фамилия Сергей Шчукин поема управлението на търговската къща на баща си „И.В. Шчукин и синове“. 

Сергей има много братя и всички те са били колекционери – някой е събирал руски древни творби, а друг – западноевропейско изкуство. Сред богатите търговци в края на XIX – началото на XIX в. това хоби е било модно.

„Сини танцьорки“Едгар Дега/Музей „А.С. Пушкин“

Сергей често посещава Европа и най-вече Париж, където се запознава с импресионизма и започва да купува картини на тогава все още не много известните Пол Сезан и Анри Матис и дори им поръчва картини за своето имение. Той докарва в Русия първата картина на Клод Моне „Скалите в Бел-Ил“. По-късно Шчукин се увлича и по постимпресионизма и купува творби на Пол Гоген, Ван Гог и ранния Пикасо. Това изкуство все още не е било прието и разбрано от обществото, но руският предприемач просто харесва тези картини. Днес казват, че той е имал „отлично око“. В едно писмо Шчукин се опитва да повдигне духа на Матис: „Публиката е против Вас, но пък имате бъдеще“.

Меценатът излага всички купени картини в имението си и го отваря за посетители. На практика това е един от първите частни музеи на западното съвременно изкуство. След революцията от 1917 година Шчукин е принуден да емигрира, а болшевиките национализират колекцията му и с времето я поделят между най-големите музеи – „Ермитажа“ в Петербург и Пушкинския музей в Москва. 

  1. Сава Мамонтов (1841-1918)

Портрет на Сава Мамонтов. 1897

Портрет на Сава Мамонтов. 1897Михаил Врубел/Третяковская галерия

Мамонтов получава като наследство от баща си железопътна компания и започва много активно да строи железопътни линии в Русия. Родителите на Сава му дават блестящо образование, той владее няколко езика, от юношество се увлича по театър, изкуство и литература. 

През 1870 г. Сава купува имението Абрамцево, недалече от Москва, след като е силно привлечен от историята му. То принадлежало на руския писател Сергей Аксаков, на когото тук идвали на гости Николай Гогол и Иван Тургенев. 

„Момичето с прасковите“Валентин Серов/Третяковская галерия

Сава създава в Абрамцево, както днес биха казали, културен клъстер с художествени работилници – „Абрамцевски художествен кръжок“. В имението му с желание пристигат руските художници Василий Поленов, Виктор Васнецов, Валентин Серов, Исак Левитан, Михаил Врубел. Мнозина от тях все още са млади и на практика „се изграждат“ в Абрамцево – творят, правят безкрайни етюди, трупат опит, а освен това създават много от знаменитите си картини. Между другото, за известната творба „Момичето с прасковите“ позира племенницата на Сава Мамонтов.  Вера Алексеевна Репина на мост в Абрамцево, 1879

Вера Алексеевна Репина на мост в Абрамцево, 1879Иля Репин/Музей „А.С. Пушкин“

Много картини и скулптури и досега са изложени в Абрамцевския музей, но повечето шедьоври отиват в Третяковската галерия, Руския музей и Театралния музей на Бахрушин. 

  1. Иван Морозов (1871-1921)

Портрет на Иван Абрамович Морозов

Портрет на Иван Абрамович МорозовВалентин Серов

Наследник на една от най-богатите търговски фамилии, Морозов учи в Швейцария и самият той се занимава с живопис. Само че не му е било писано да стане художник – баща му умира и Иван трябва да се върне в родината си и да се заеме с делата на памукотъкачните фабрики. Морозов преуспява много – печели големи пари най-вече по време на Първата световна война, като доставя платове за военни униформи. 

В Русия на Морозов дължат голямата колекция на френска модернистична живопис. Той е страстен колекционер и харчи огромни суми за изкуство. Заедно със Шчукин не пропуска нито една голяма изложба в Европа. В крайна сметка събира над 250 произведения на Клод Моне, Анри Матис, Пиер Огюст Реноар, Винсент Ван Гог и Пабло Пикасо. Освен това Морозов е поклонник на руския пейзаж и авангардистката живопис. 

„Булеварда на капуцините“Клод Моне/Музей „А.С. Пушкин“

Той украсява московското си имение с много картини. За разлика от Шчукин обаче не отваря колекцията си за посещения. След революцията от 1917-а неговата колекция също е национализирана, в имението му откриват музей, а самият Морозов е назначен за заместник пазител на колекцията. 

След смъртта на Иван болшевиките продават част от колекцията му на Запад, включително и шедьоври на Пол Сезан и Винсент Ван Гог. А основната част е разпределена между музеи в Москва и Петербург.

  1. Алексей Бахрушин (1865-1929)

А.А. Бахрушин

А.А. БахрушинИля Гринман

Още един потомствен московски търговец – Алексей Бахрушин, който се е увличал от театър и колекциониране на предмети, свързани с театъра. Това са костюми, афиши, ескизи на декори и лични вещи на актьори. Освен това той е намирал и купувал старинни музикални инструменти, а също и редки издания на пиеси на велики руски драматурзи, както и други литературни реликви. Съвременниците дори му са му се присмивали заради обекта на неговата страст и не са ги приемали като нещо значимо. 

През 1894 г. колекционерът решава да покаже колекцията си пред широката публика. Това е и началото на историята на най-големия театрален музей в света. Сега той носи името на основателя си. Ескиз на костюм от пиесата

Ескиз на костюм от пиесата „Ние“Александър Родченко/Бахрушински музей за театрално изкуство

Перлите в тази колекция са картини на театралните художници Александър Головин и Константин Коровин, сценични скици, ескизи на театрални костюми на Леон Бакст, Александър Беноа, Александра Екстер, Наталия Гончарова и други художници на руския авангард. 

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest