5 причини да гледате номинираната за „Оскар“ руска драма „Да разтвориш юмруците“

Преливащата от емоции драма на Кира Коваленко се развива в Северен Кавказ и е пълна с недвусмислени разкрития за семейните отношения.

Русия избра „Да разтвориш юмруците“ за своя кандидат за „на-добър чуждестранен филм“ за наградите „Оскар“ през 2022 година. Лентата е изпълнена със спиращо дъха напрежение, отчаяние и покруса. Има ли светлина в края на безнадеждния тунел?

Вечният проблем със свръхзакрилата

Заур, който е на средна възраст, е родител, който бди зорко над децата си и изисква тотално послушание от тях. Той има три пораснали деца, които са принудени да се приспособяват към непрекъснатата свръхзакрила от страна на баща си. Патриархалното семейство живее в село Мизур, високо в планините на Северна Осетия, където от поколения младите хора се подчиняват на възрастните, а жените – на мъжете. Времената обаче се променят, а с тях и хората и техният мироглед. Така, при първия удобен случай, най-големият син на Заур – Аким, бяга от вкъщи в най-близкия град, Ростов на Дон, за да си търси работа.Кира Коваленко/“Нон-Стоп Продакшън“, AR Content, 2021

Най-малкият му брат Дако все още е безгрижен тийнейджър, на когото баща му не позволява да ходи на училище. Но прекрасната дъщеря на Заур – Ада, живее в постоянно безпокойство и страх. Мястото ѝ е у дома, а единствената ѝ отговорност е домакинската работа и изглежда това ще е така завинаги. Задушаващата любов на баща ѝ, който иска да контролира всичко и заключва децата си, а на Ада не позволява да ходи с пусната коса, камо ли да ползва парфюм, е буквално пагубна. Ада работи като продавачка в малък магазин, но Заур крие паспорта ѝ, за да не ѝ позволи да го напусне. Той дори не иска бедното създание да се оперира (Ада има проблеми с контролирането на пикочния мехур и постоянно се смущава). Можем само да гадаем защо баща ѝ е против операцията – от чист егоизъм или, може би, защото медицинската процедура е твърде интимна за една млада, неомъжена жена в Кавказ.Кира Коваленко/“Нон-Стоп Продакшън“, AR Content, 2021

Противно на Мефистофел, тираничният баща на Ада е „част от онази сила, която вечно желае добро и вечно прави зло“, но все пак състрадателното сърце на Ада продължава да е привързано към авторитарния мъж. Ада сякаш страда от Стокхолмски синдром. Вътрешните ѝ проблеми и страхове са толкова дълбоки, че самата идея, че един ден може да е свободна, я ужасява.

Главният герой е оцелял от терористично нападение

„Да разтвориш юмруците“ е пълен с откровения. Докато Ада прави планове да избяга от желязната хватка на баща си разбираме, че семейството ѝ се е преместило в Мизур след т. нар. „трагедия в Беслан“, при която терористи превземат местно училище.

Оказва се, че Ада е оцеляла в тази ужасяваща атака и има белези по цялото си тяло. Най-кървавото терористично нападение в историята на Русия се случва в Беслан, малко градче в Северна Осетия, през септември 2004 г. и отнема живота на над 330 души, включително 186 деца. Филмът на Кира Коваленко чудесно разкрива герой, чиито физически и психически белези от трагедията никога няма да бъдат заличени.

С участието на непрофесионални актьори и сниман на осетински език

Общоизвестен факт е, че Русия е многокултурна страна, в която живеят народи от 190 етноса. В страната се използват над 100 езика и диалекта.Кира Коваленко/“Нон-Стоп Продакшън“, AR Content, 2021

За да подчертае това разнообразие, Кира Коваленко решава да тръгне срещу течението и да направи руски филм на осетински език. На всичкото отгоре, Коваленко, която е много взискателна на снимачната площадка, иска сцените да бъдат абсолютно автентични, така че използва главно непрофесионални актьори. И двамата братя на Ада всъщност са (брилянтно) изиграни от младежи, които нямат никакъв актьорски опит. Ада (Милана Агузарова) и властният ѝ баща (Алик Караев) са единствените професионално обучени актьори, чиито талант е безспорен.

Режисиран от обещаваща жена режисьор

31-годишната Кира Коваленко е възпитаничка на ветерана в режисурата Александър Сокуров, режисор на „Руска арка“, който през 2017 г. печели наградата на Европейската филмова академия за цялостен принос.Кира Коваленко/“Нон-Стоп Продакшън“, AR Content, 2021

Със своите рижави коси и безспорна красота, Кира Коваленко спокойно можеше да стане филмова актриса. Бунтарка по душа, тя обаче избира друг, по-труден път. Родена е в град Налчик, столица на Кабардино-Балкария в руския Северен Кавказ и изобщо няма планове да става режисьор. Кира първо идва в Москва, за да работи като уеб дизайнер, но скоро осъзнава, че тази работа не е за нея. Връща се в Налчик и се записва на курсове за филмово изкуство, водени от Александър Сокуров, един от най-важните кинорежисьори на нашето съвремие. Именно там се заражда и любовта ѝ към киното.

Също като друг известен студент на Сокуров, Кантемир Балагов (който неотдавна завърши работата по пилотния епизод на адаптацията на хорър видеоиграта The Last of Us за HBO), Коваленко има усет към необикновените герои и чувствителните теми. „Да разтвориш юмруците“ е вторият ѝ игрален филм, след „Софичка“ от 2016 г., заснет на абхазки език и базиран на книгата на Фазил Искандер.

Получава похвалите на критиката и фестивалите

Продуцент на „Да разтвориш юмруците“ е водещата руска фигура в киното Александър Роднянски. Премиерата на лентата е на престижния Филмов фестивал в Кан през 2021 година. Малкият филм получава добри отзиви и става първият руски филм в историята, спечелил голямата награда в програмата Un Certain Regard („Особен поглед) в Кан.

Филмът на Коваленко е показан и на 59-ия филмов фестивал в Ню Йорк наред с ленти на доказани режисьори като Тод Хейнс, Бруно Дюмон и Пол Верховен.https://www.youtube.com/embed/epxZzlkEBbQ

„Да разтвориш юмруците“ развява руския флаг и на 56-ия международен филмов фестивал в Торонто, както и на 69-ия филмов фестивал в Сан Себастиан.

С проблемите, които поставя, „Да разтвориш юмруците“ няма за цел да забавлява. Напротив, той потапя зрителите в задушаващата атмосфера на отчаянието. Сигурно ще попитате защо? Може би, за да помогне на най-уязвимите сред нас. Забавеният и човешки разказвателен подход на Коваленко въздейства на емоционално и на духовно ниво и докосва сърцата на зрителите, независимо къде се намират. Младата режисьорка разказва историята си, без да се опитва да съди, и дори и само това заслужава едно голямо „благодаря“.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest