Общество

5 от първите руски жени-писатели

Жените в Русия хващат перото още през XVIII в. – упражняват се в писането на поезия, преводи и белетристика (мистични и сантиментални повести).

Сестрата на Петър I царевна Наталия Алексеевна пише пиеси за собствения си театър; широко известен е и публицистичният талант на Екатерина II. Ето и най-значимите имена сред първите писателки в Русия.

  1. Княгиня Наталия Долгорукова

Свободни източници

Тя се смята за една от първите писателки и мемоаристки. В нейната биография има истински възходи и падения – от приближена до двора на Петър II до позора на съпруга ѝ, заточение в Сибир и подстригване в монашество.

След себе си тя оставя „Собственоръчни записки на княгиня Наталия Борисовна Долгорукова, дъщеря на фелдмаршал граф Борис Петрович Шереметиев“. Литературоведът Дмитрий Святополк-Мирски хвали нейния текст за „искреността на разказа“ и „великолепния чист руски език“.

  1. Анна Бунина (1774-1829)

Александър Варнек

Първата професионална руска поетеса и „Руската Сафо“ – така наричат Анна Бунина (Иван Бунин също е от нейния род). Тя пише оди за възхвала на героите, за което получава одобрението на Карамзин и Дрежавин. А младите съвременници на „златния век на руската поезия“ смятат стиховете ѝ за старомодни и я наричат „поетичен труп“. Самият Александър Пушкин я иронизира по повод на нейните „безсмислици“ и „глупави стихове“. Константин Батюшков също се шегува злостно, като намеква за самоубийството на Сафо – „Но, к моему ты горю, / Пути не знаешь к морю“.

  1. Надежда Дурова (1783-1866)

Свободни източници

Храбрата дама-кавалерист служи в армията и воюва с Наполеон; предпочита да я наричат Александър Александров. Основният ѝ труд е „Записки на кавалериста-девица“ и е публикуван за първи път от А.С. Пушкин. Именно той разкрива самоличността ѝ и тайната ѝ, против нейната воля. Това предизвиква остро негодувание от страна на Дурова, но Пушкин ѝ отвръща така: „Бъдете смела – излезте на попрището на литературата също толкова храбро, както и на попрището, което Ви прослави“.

Дурова пише за своя живот и за ужасното и обидно положение на жените по нейно време, родени „да живеят и да умрат в робство“. Тя разказва за своето твърдо  решение „да се отдели от пола, който, както мислех аз, е проклет от Бога“. Описва и как е прибягнала към измама, за да бъде приета на служба в армията, и за първите битки, в които участва.

  1. Екатерина Авдеева (1788-1865)

Свободни източници

За разлика от повечето писателки-дворянки, Авдеева произлиза от търговски род и не получава никакво (дори и домашно) образование. Тя живее в Иркутск, пътува много и пише една от първите руски етнографски книги „Записки и бележки за Сибир“ (1837). В нея тя събира истории от бита и нравите на местните жители, като прилага и записи на местния фолклор и старинни руски песни.

По-късно Авдеева пише книги как се върти домакинството, както и произведения, посветени на народната медицина, готварска книга, сборник с песни, както и записани от нея народни приказки за деца. Фолклористите и събирачите на приказки  ценят високо нейния труд. През 1859 г. в Русия се появява „Литературен фонд“ за подпомагане на писателите и Авдеева получава пенсия от него до края на живота си.

  1. София Ковалевская (1850-1891)

Michael Nicholson/Corbis/Getty Images

Ковалевская е известна най-вече, разбира се, като първата в света жена-професор по математика. Гениалният човек, обаче, е гениален във всичко, затова нейните  творчески сили стигат и за литература. Тя пише на руски и на шведски език, тъй като прекарва част от живота си в Швеция. Интересите ѝ се простират върху свободомислието и вълненията на младежките среди през 1860-те (на тях е посветен романът ѝ „Семейство Воронцови“) и народническото движение през 1870-те.

Едно от най-известните ѝ произведения е повестта „Нихилистка“ от 1884 година. В основата ѝ е реалната история на племенницата на Пушкин Вера Гончарова, която решава да се омъжи за непознат човек, обвинен и осъден революционер-народник (и Ковалевская приема да участва в действията за получаване на разрешение за тази сватба). Повестта е публикувана на шведски и на руски език, но почти веднага е забранена в Русия. Както пише цензорът, заради симпатии към нихилизма, както и заради това, че в нея „участта на политическите престъпници и жестокостта на нашето правителство в отношението му към тях са обрисувани в ужасяващи краски“.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest