Общество

5 от най-големите руски писателки на XX век

Всеки човек с лекота може да изброи 20 мъжки имена от руската литература, но колко жени-писатели може да си спомни?

А творчеството им понякога е дори по-силно от мъжкото.

Вече писахме за 5 от ПЪРВИТЕ руски жени-писатели, на които непременно трябва да обърнете внимание, а сега дойде време да погледнем към историята на руската литература от ХХ век и да видим какво място заемат в пантеона ѝ жените.

  1. Зинаида Гипиус (1869-1945)

Свободни източници

Една от първите руски феминистки, Гипиус, се опитва да излезе от половата рамка и да разчупи стереотипите за жените. Тя обича да шокира публиката с появата си в мъжки дрехи, може да говори за себе си в мъжки род, особено когато става въпрос за стиховете ѝ. А понякога нарочно се пременя с провокативно женски рокли.

Също като мъжа ѝ, писателят Дмитрий Мережковски, тя е философ, застъпва се за духовната свобода, свободната любов и е един от идеолозите и най-ярките представители на руския символизъм в поезията. „Обичам себе си като Бог“, пише скандално тя в стиховете си, в които прозира ярък индивидуализъм.

Домът им в Къщата на Мурузи в Санкт Петербург е мека на творческите хора в града. След революцията през 1917 г. с мъжа ѝ емигрират и продължават да бъдат стожери на руската култура в Париж, обединявайки около себе си напуснали родината си съотечественици. В съветската  страна декадентските стихове на Гипиус не се печатат.

  1. Марина Цветаева (1892-1941)

Петър Шумов/Свободни източници

Творчеството на Цветаева до голяма степен се определя от средата ѝ. Тя е родена в Москва, в творческо семейство, обградена е от музика и изкуство: баща ѝ е изкуствовед и основател на Музея за изобразително изкуство „А.С.Пушкин“, а майка ѝ е пианистка. Може би заради това стиховете на Цветаева са много музикални, а творчеството ѝ не може да бъде отделено от живота ѝ.

Също както биографията ѝ е пълна с истински трагедии, така и стиховете ѝ са нервни, с накъсани редове, извиращи от един вечно измъчван и страдащ човек. Те са пропити с удивителна откровеност на чувствата и любовните преживявания. Дъщерята на Цветаева умира от глад по време на Гражданската война. След като емигрира, Цветаева се връща в СССР през 1939 г., точно по времето на Голямата чистка, мъжът ѝ е арестуван, а другата ѝ дъщеря прекарва 15 години в ГУЛАГ и в заточение. Самата Цветаева се самоубива.

Стихотворението ѝ „Добре е, че скърбите не за мен“ е претворено в песен и може да бъде чуто в една от най-култовите съветски новогодишни комедии – „Ирония на съдбата“ на Елдар Рязанов.

Четете по-подробно за Цветаева тук.

  1. Анна Ахматова (1889 – 1966)

Моисей Напелбаум/Sputnik

Името на Цветаева не може да бъде отделено от името на Ахматова. Тези две толкова различни поетеси оформят поетичния език на цял един век. Ранната поезия на Ахматова също е посветена на драматичните ѝ любовни преживявания, но по-късно те преминават в гражданска лирика за народа и страната.

Ахматова преживява репресия на мъжа си и арест на сина си, блокадата на Ленинград и дълги години, през които печатането на стихотворенията ѝ е забранено. Опашките от отчаяни жени, които се опитват да разберат каква е съдбата на техните мъже и синове по време на Голямата чистка, намират отражение в най-известната поема на Ахматова „Реквием“.

Необичайният ѝ профил става нейна визитна картичка, а нейни портрети рисуват Кузма Петров-Водкин, Амадео Модиляни, Натан Алтман и много други художници от епохата.

  1. Евгения Гинзбург (1904-1977)

Александър Лес/ТАСС

Гинзбург е родена в Москва в еврейско семейство. Учи в Казанския университет и работи като журналист. През 1937 г. е арестувана по подозрения, че участва в терористична организация. Като „баща и майка на враг на народа“ са арестувани и родителите ѝ.

След като прекарва 10 години в затвори и лагери и още почти 10 години, без да може да се върне в родната Москва, Гинзбург става автор на едно от първите свидетелства за зверствата на съветската наказателна система и репресии. Нейният роман „Тежък маршрут“ поразява с описанията на отношението към жените в затворите и реални истории за какви неща хората могат да бъдат пратени в затвора в епохата на Сталин (например, просто затова, че не искат да правят доноси за съседа си).

За първи път книгата е публикувана в Милано през 1967 година. И едва след смъртта на авторката, в края на 1980-те години, книгата се появява и в съветския печат и, както се надява тя, е намерена от сина ѝ – известният писател Василий Аксьонов.

  1. Нина Берберова (1901-1993)

Armenian Museum of Moscow and Culture of Nations

Биографията ѝ, обхващаща почти цял век, включва множество невероятни обрати. Берберова е родена и израства в Петербург. Един от мъжете ѝ е видният поет от Сребърния век Владислав Ходасевич. След революцията през 1917 г. двойката напуска Русия и дълго време живее в Париж, където е в центъра на културния живот на руската емиграция. В село край френската столица Нина преживява и немската окупация.

През 1950 г. Нина решава да замине за САЩ, без изобщо да знае английски. Тя, обаче, бързо научава езика, започна да издава алманаси за руската интелигенция и да преподава руски език и литература в няколко американски университета.

Основното литературно наследство на Берберова е нейната автобиография „Курсивът мой“ – хранилище на документални свидетелства за нейната епоха и съвременници. Освен това Берберова пише няколко романа и една от първите биографии на Чайковски, където за първи път открито говори за неговата хомосексуалност, както и книгата „Желязната жена“, посветена на баронеса Муре Будберг, троен агент на разузнаването на СССР, Германия и Англия и любовница на Максим Горки, а след това и на Хърбърт Уелс.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest