5 неща, които Русия изнася в миналото

Свещи, дрехи, платна и дори хлябът, който европейците купуват, често идват от Русия.

1. Мед и пчелен восък

Legion Media

Гръцкият историк Полибий (II в. пр. н. е.) споменава, че гърците са изнасяли „луксозни стоки: мед, восък, осолена риба“ от северната част на Черноморието – тоест от скитските земи – днес Южна Русия и Украйна. Излиза, че медът и восъкът са първите „луксозни“ стоки, които се произведеждат в руските региони.

Най-добрите руски пчели са европейските (или немски) тъмни пчели, родени в руските гори и способни да останат в кошера, без да се движат 5-6 месеца – продължителността на зимата в Русия. Обширните руски гори отглеждат безброй пчели, които произвеждат тонове мед и восък.Legion Media

Историците твърдят, че руснаците произвеждат стотици тонове мед годишно. Медът и восъкът се добиват от хралупи в дърветата. Руският дипломат Дмитрий Герасимов (1465-1536) изумява европейците с истории за селянин, който се качва на голямо кухо дърво и потъва до врата в мед.

А точните цифри? Те са откъслечни, но впечатляващи. През XVI в. само Свято-Троицката Сергиева лавра притежава 1500 дървета, като едно дърво осигурява около три кг мед годишно – общо 73 т мед годишно. През XVI в. Русия изнася годишно 815 т мед. Износът бавно намалява до XIX в., когато дървените кошери стават широко разпространени и производството на мед вече не зависи от добива в горите.

2. Кожи

Кожи от самур

Кожи от самурПубличен домейн

Докато износът на мед се влошава, други руски стоки навлизат в международната търговия. Със завладяването на Сибир нови територии стават достъпни за лов на самури. Северният сибирски самур е много по-скъп от този, който се ловува на запад от Урал, в Централна Русия. През XVI в. самуровата кожа струва 1 рубла – същата цена като например една крава. Кожата на черен самур със сиви ивици – 5 рубли. Това е по времето, когато един кон струва 2 рубли. Кожата на сребърна лисица – 8 или 10 рубли, еквивалент на пет коня. И за да се създаде шикозна шуба (кожено палто), са необходими до 30 сребърни лисици, цената на малко селце.

Търсенето на сибирска козина е огромно в Европа и Азия, особено в Китай. През 1660 г., по време на пика на търговията с кожа, Москва печели 660 000 рубли за самурска и други скъпи кожи – сума, равна на половината от бюджета на страната по това време. Не само самури и сребърни лисици се ловуват и търгуват, но също така и катерици, куници (семейство невестулки – бел. ред.), а по-късно през XVIII и XIX в. – морски видри, които се хващат в Тихия океан и по бреговете на Аляска. В средата на XIX в. руският износ на козина секва, тъй като животните-източници са изловени почти до изчезване. По това време износът на руски зърнени култури става все по-значителен.

3. Зърно

Legion Media

Русия традиционно произвежда зърно, защото степите на Северното Черноморие имат най-добрите условия за отглеждане и сеитба на зърнени култури. С нарастването на руската територия селяните се научават да сеят зърно на северни почви. Но докато руските земи се обединят през XV в. и постоянните граждански войни и завоевания от номади не престанат, не е възможно редовно, предвидимо производство и до XIX в. не е налице масов износ.

Основната причина, поради която износът на зърно процъфтява след средата на 1800 г., е въвеждането на железопътни линии до Русия. Железопътният транспорт замества конния транспорт – и тъй като конете се нуждаят от сено, много земя е засята с фуражи за животните. С въвеждането на железопътния транспорт тези земи са освободени за отглеждане на пшеница. Също така, преди железопътния транспорт, общественият транспорт се извършва предимно от кочияши, така че конете се използват главно по пътищата. След създаването на руската железопътна мрежа селяните започват да използват конете повече като теглещи животни, за оран и, което е важно, да използват оборския им тор за подхранване на почвите – всичко това допринася за увеличеното производство на зърно. Също така железниците поставят транспортирането на зърно на съвсем ново ниво.

Делът на износа на зърно в общия обем на изнесените стоки се увеличава от 30% в началото на 1960-те години до 47% в края на XIX век. През 1914 г. Руската империя прибира реколта от 92,5 млн. т зърно, 10,6 млн. от които са изнесени, което я прави световен лидер в износа на зърно.

4. Коноп

Legion media/Getty Images

Конопът (индустриален канабис, който се използва за производството на платна и морски такелаж) е една от основните руски стоки за износ през XVIII и XIX век. Производството му процъфтява в Русия в началото на XVIII в., когато Петър Велики стимулира развитието на руския флот. Флотът се нуждае от платна и такелаж, така че на 13 декември 1715 г. Петър издава заповед „за разширяване на ленените и конопените култури“, която изисква те да се отглеждат „във всички провинции“, а селяните да бъдат научени да отглеждат и прибират реколтата тях.

През 1715 г., благодарение на умната ценова политика на Петър, Великобритания започва да внася коноп от Русия. До края на XVIII в. Русия е единственият износител на коноп за Великобритания (96% от британските такелажи са направени от руски коноп). В края на XVIII в. конопът представлява 40% от целия руски износ. В началото на XIX в. конопът започва да се използва в Европа за производство на морски такелаж. Русия продължава производството на коноп – до края на XIX в. произвежда 140 000 т коноп (40% от целия коноп, произведен в Европа). Но въвеждането на параходни кораби и използването на метални такелажи за ветроходни кораби намалява търсенето на коноп и до началото на XX в. износът рязко намалява.

5. Лен

Селянка мачка лен. Пермска провинция

Селянка мачка лен. Пермска провинцияСергей Прокудин-Горски

Разбира се, ленените влакна традиционно се изнасят от Русия. Първите споменавания за неговото производство и износ датират от XI век. Новгород и Псков търгуват ленени стоки и сурови ленени влакна за Европа.

Производството на лен се засилва в Русия благодарение на декрета от 1715 година. Първоначално се изнасят само ленени стоки, но към средата на XVIII в. производствените обеми позволяват да започне търговията с ленено семе – през 1764 г. е вдигната забраната за продажба на ленено семе в чужбина за посяване и производство на ленено масло. Производството на лен процъфтява през XIX век. Благодарение на индустриалното развитие 1830-1840, Русия става водещ европейски производител на лен: от общо 347 000 т лен, произведен в Европа, 196 000 т идват от Русия.

Търсенето се увеличава и производството също. След премахването на крепостничеството в Русия и въвеждането на механични ленени мелници, повече селяни се насочват към производството на лен. През 1861 г. Русия изнася 66 200 т лен, през 1900 г. – 190 000 т, а през 1913 г. – 352 000 тона. По това време около 80% от световното производство на лен е базирано в Русия.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest