5 крепостни селяни, прославили се със своя талант
На тези хора не им провървява да се родят свободни, но те успяват да се реализират като професионалисти, да спечелят слава и пари.
- Ювелирът Павел Овчинников (1830—1888)
Кира Лисицкая (Снимка: Getty Images; Държавен исторически музей; Музей „Фаберже“; Руски музей)
Една удивителна история за успех през XIX в. и пример за наистина блестяща кариера. Овчинников е крепостен селянин при князете Волонски, които успяват да забележат художествените му способности още като дете и го пращат на обучение при московски ювелир.
Овчинников не само усвоява занаята на майстора, но и натрупва капитал, откупува свободата си и си отваря собствена фабрика. Той става истински революционер в ювелирните дела, възражда изкуството на емайла, започва да диктува модата в руския стил и да снабдява императорския двор. Така например, в колекцията на Романови попадат скъпоценни табакери, чаши, сервизи, ковчежета и много други ценни вещи, изработени от фирмите на Павел Овчинников.
Ювелирът получава признание и зад граница – на Световното изложение в Париж той е награден със сребърен медал.
- Актрисата Прасковя Жемчугова (1768-1803)
Портрет на актрисата П.И.Ковальова-Жемчугова (Шереметиева)Театрален музей „А.А. Бахрушин“
Дали една крепостна селянка, дъщеря на ярославски ковач, си е представяла някога, че на нейно име ще бъде кръстена улица в Москва? Между другото, Жемчугова е сценичен псевдоним, а истинското ѝ име е Прасковя Ковальова. Тя става крепостничка на граф Шереметиев заедно със земята, която носи съпругата му след сватабата, и учи в московското имение на графа в Кусково. Още на 7 години момичето проявява своя музикален талант – учат я да свири на клавесин и арфа, както и на чужди езици, за да може да пее оперни арии на френски. През 1780-те Прасковя блести на сцената на крепостния театър на Шереметиеви в Кусково и в другото им имение Останкино.
Имението ОстанкиноVtorou (CC BY-SA 4.0)
Граф Николай Шереметиев се влюбва в красивата актриса и дори моли император Александър I да му позволи да се ожени за нея. Това е нещо невиждано за времето си – много знатни люде имат връзки с крепостни жени, но не сключват брак с тях. След като дава свобода на Прасковя, графът се жени за нея и им се ражда син. Прасковя умира рано заради проблеми със здравето.
- Художниците и архитектите Аргунови
Николай Шереметиев от Н. Аргунов, 1800-те“Ермитаж“
Историята на това талантливо крепостно семейство е свързана с графския род Шереметиеви. Иван Аргунов (1729-1802) се учи на живопис при немския художник Георги Христофор Гроот и заедно с него дори създават икони за дворцовите църкви в Царско село. Аргунов, който се прославя като майстор на портрети, създава и камерни и парадни изображения на знатни особи, дори на самата Екатерина II. Една от най-известните му картини е „Портрет на неизвестна селянка в руска носия“. Двамата синове на Аргунов – Николай и Яков, също рисуват портрети на известни особи и чиновници. И двамата са освободени от граф Шереметиев и са назначени за академици в Петербургската художествена академия. Третият син, Павел, става главен архитект на дворцовия театър в имението на Шереметиеви Останкино.
Портрет на Екатерина II от И. Аргунов, 1762 г.Руски музей
Друг представител на талантливото семейство – Фьодор Аргунов, също е архитект. Той построява половината живописно имение Кусково в Москва, включително павилиона „Грот“ и каменната оранжерия. Фьодор участва и в строежа на петербургския дворец на графа – Фонтанния дом.
Павилиона „Грот“Ulaisaeva (CC BY-SA 4.0)
- Актьорът Михаил Шчепкин (1788-1863)
Портрет от художника Н.В. НевревСвободни източници
Днес името на Шчепкин носи Висшето театрално училище в Москва, където някога той преподава. Бъдещият велик актьор е роден в семейство на крепостници на граф Волкенщайн в Курската губерния и от детство играе в неговия домашен крепостен театър. С разрешение на господаря си Михаил работи като суфльор в градския театър и започват да го канят в театрални трупи от други провинциални градове, където той жъне успехи.
Налага му се да играе най-различни роли, включително и женски. Шчепкин започва да гради свой собствен драматичен актьорски метод – за него е важно максимално живо да предаде характера и поведението на героя. По-късно именно неговите идеи залягат в основата на знаменитата система на Станиславски.
В крайна сметка Шчепкин е поканен да работи в московския Малък театър, където играе в най-модерните пиеси на руските драматурзи – „Недорасъл“ на Денис Фонвизин, „От ума си тегли“ на Александър Грибоедов и „Ревизор“ на Николай Гогол.
- Художникът Орест Кипренский (1782-1836)
Автопортрет на Кипренски и негова картинаТретяковска галерия
„Руският Ван Дайк“ е извънбрачен син на помешчика Адам Диаконов и негова крепостна селянка. Тъй като не може да признае детето официално, бащата го записва на името на крепостничката.
Още от дете Орест проявява таланта си да рисува и баща му го праща да учи в Художествената академия в Санкт Петербург. Талантливият юноша веднага е забелязан от ръководството на академията и му позволяват да продължи да живее в общежитието след завършването си. Получава и пенсия за пътуване в чужбина.
Портрет на Пушкин от Кипренски, 1827 г.Третяковска галерия
В Италия портрет, създаден от него, е поместен в галерията Уфици, а една от творбите му дори е объркана с Рембранд. Освен това, именно негов е най-емблематичният портрет на Александър Пушкин и много други негови велики съвременници.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
