5 книги от Михаил Булгаков, които трябва да прочетете

Това е един от най-мистериозните и забавни руски автори, който има динамичен и сложен живот, както и проблеми с цензурата и съветската система.

Всичко това рефлектира в брилянтните му творби, някои от които са публикувани посмъртно.

„Бялата Гвардия“

Сергей Снежкин/“Нон-стоп продакшн“, 2012

Действието в първия роман на Булгаков се развива в Киев, който е част от Руската империя и е потопен в хаоса на Гражданската война след Болшевишката революция. През 1918 г. градът все още не е превзет от болшевиките и тук идват много царските военни и благородници. Това е история за семейство Турбини, което живее в смутни политически времена. Къщата им е последното убежище на отминалия живот, разрушен от войната. Те все още посрещат гости и пият чай, но светът се е променил и хората реагират на новите обстоятелства различно: някои се превръщат в предатели, други бягат, а трети умират в борбата.

Това донякъде е автобиографичен роман и семейството на Булгаков служи за прототип на много от героите му, а къщата, където живеят Турбини, е много подобна на Булгаковата къща в Киев.

„Бялата гвардия“ е публикуван през 1925 г., в същата година Булгаков пише пиеса, базиранрана на книгата. „Дните на Турбини“ става една от най-поставяните пиеси в руските театри и не само. Въпреки че в сюжета има антиболшевики, самият Сталин харесва пиесата и я гледа няколко пъти.

„Записки на младия лекар“

Алекс Хардкасл/Big Talk Productions, 2012

Млад лекар започва работа в село в провинцията. Все още е много неопитен, но трябва да се справя с твърде сложни задачи: ампутации, трахеотомия и израждане с обръщане на бебето в утробата. Книгата става дори още по-популярна след като през 2013 г. по нея е направен сериал с участието на Даниел Радклиф.

Това всъщност е колекция от полуавтобиографични разкази, тъй като Булгаков дълги години работи като лекар. След като завършва медицинския факултет на Киевския университет, той е военен лекар през Първата световна война и след това е изпратен в малко село в Смоленска област.

„Записки на младия лекар“ не включва краткия разказ „Морфин“, но често двете се схващат като сходни творби. Млад лекар открива дневниците на свой приятел, който се пристрастява към морфина. Още едни биографичен мотив от живота на Булгаков, който за кратко също има проблеми заради морфина.

„Кучешко сърце“

Владимир Бортко/“Ленфильм“,1988

В зората на Съветската държава гениалният московски хирург професор Преображенски (негов прототип вероятно е чичото на Булгаков) извършва научен експеримент. Той хваща улично куче и му трансплантира част от човешки мозък и тестиси. В резултат кучето придобива човешка форма… но става пияница и грубиян, въпреки че перфектно пасва на съветското общество. Булгаков иронизира факта, че зле образовани хора от бившите „ниски класи“ изведнъж се превръщат в управляващ елит.

Повестта е написана през 1925 г., но ръкописът е конфискуван от държавата. Книгата обаче циркулира в съветската интелигенция чрез самиздат копия през 1960-те и е истинска сензация. „Кучешко сърце“ е официално издадена по време на перестройката през 1987 година.

Повестта е много популярна сред руснаците, особено благодарение на филмовата си адаптация, която я прави толкова известна, че някои цитати от нея се превръщат в афоризми. („Съответно разрухата не тръгва от тоалетните, а от човешката глава“)

„Театрален роман. Записки на покойника“

Олег Бабицкий, Юрий Голдин/“Център за телевизионно изкуство“, 2002

Московският писател и драматург позволява на зрителя да надзърне зад завесите на театралния и литературен живот в столицата през 1930-те години. Той отива в множество институции, като предлагата работите си за публикуване или поставяне на сцена, но цензурата на одобрява нито една от тях.

Това е още една полубиографична творба на Булгаков. През 1920-те той се мести в Москва и не след дълго започва работа като драматург и театрален режисьор. Няколко от пиесите му постигат огромен успех в московските театри, но същевременно други са забранени от съветската цензура. Официалната критика обвинява Булгаков в антисъветизъм и често има финансови проблеми, защото не може да работи.

В „Театрален роман“ той се присмива на ексцентричните писатели и режисьори, както и на официалните лица, включени в театралния процес. Булгаков хиперболизира нещата, през които преминава, но все пак, за да играе на сигурно, пише, че всички събития са измислица и фикция.

„Майсторa и Маргарита“

Владимир Бортко/“Ленфильм“, „Централ Партнършип“,2005

Двама съветски писатели се разхождат в Москва, когато срещат непознат мъж, вероятно чужденец. Но този интелигентен човек всъщност е самият Дявол. В столицата започват да се случват много странни и мистериозни неща точно след неговото пристигане. Воланд се държи така, сякаш иска да даде на хората урок за морала и истината.

Майсторът пише роман за Иисус Назарянин и Пилат Понтийски. Главите от този роман са включени в книгата и съществуват като метароман. Когато работата на живота на Майстора е разкритикувана и спряна от публикуване в новата антирелигиозна съветска държава, той полудява и отива в психиатрия. За да го спаси, любимата му Маргарита решава да подпише договор с Дявола…

Разбира се, това е най-известната книга на Михаил Булгаков, както и най-диаболистичната в руската литература. Той работи по нея от късните 1920-те до смъртта си през 1940 година. Но тя е издадена чак през 1966 г. с огромни редакции от цензурата. Експертите казват, че романът съдържа много биографични мотиви и аналогии. Най-изненадващата е тази, че жената на Булгаков – Елена, може би си е сътрудничила с КГБ (и вероятно се е съгласила на това, за да спаси мъжа си от затвора). А той отразява това в книгата си като договор с Дявола, който обаче е оправдан от голямата мисия – спасяването на любимия човек.

източник:

Pin It on Pinterest