5 гангстери, тероризирали Русия в началото на XX век

Тези престъпници биха били страхотен актьорски състав в новоизлязлата игра Mafia: Definitive Edition, ако тя беше създадена в революционна Русия.

1. Мишка Япончик (1891-1919)

Мишка Япончик

Мишка ЯпончикИсаак Виницки

Дръзък и непоправим, този екстремист нахлува в подземния свят на XX в. с гръм и трясък достатъчен, за да отекне в популярната култура цял век по-късно. По време на най-силните си години – 1917-1919 г. – Япончик и неговата банда нахлуват в магазини, фабрики и дори публичен дом, който мафиотите присвояват за своите нужди, превръщайки непристойното заведение в тяхна централа.

„Япончик има добри организаторски умения. Това го прави крал на престъпния свят в мащабите на Одеса. Смел, предприемчив, той успява да се докопа до всички одески главорези. В американски условия той несъмнено би направил страхотна кариера и би могъл да се конкурира дори с Ал Капоне“, каза известният съветски певец Леонид Утьосов за гангстера, който познава, тъй като и двамата са родени в Одеса и споделят еврейски произход.

Изненадващо, Утьосов също отбелязва, че Япончик не понася гледката на кръв – доста странна слабост за човек снеговата „професия“. „Той пребледнява при вида на кръв. Имало случай, при който някоя от жертвите му му ухапва пръста. Мишка крещял като намушкан“, казва Утьосов за своя познайник.

Въпреки че Япончик не симпатизира на Бялото движение – антикомунистически сили, които се борят с болшевиките след революцията от 1917 г., той също е неподходящ и за Червената армия. Вътрешният му апетит за анархия, грабежи и обири не кореспондира много с плановете на болшевиките да подчинят този одески гангстер на новата йерархия. Краткотрайният им „брак“ завършва с раздяла, когато на Япончик и мафиотите му им писнало от техния дял в Руската гражданска война и разформироват своя недисциплиниран полк, състоящ се от престъпници, гангстери и анархисти. Дезертьорите отвличат пътнически влак, с който възнамеряват да се върнат в родната си Одеса.

Планът на главорезите обаче не сработва по предназначение и Япончик е убит от отряд на Червената армия, спрял влака на 4 август 1919 година.

2. Григорий Котовски (1881-1925)

Репродукция на фотографията на революционера, военен и политически деятел, участник в Гражданската война Григорий Иванович Котовски. Точната дата и местоположение на снимката са неизвестни.

Репродукция на фотографията на революционера, военен и политически деятел, участник в Гражданската война Григорий Иванович Котовски. Точната дата и местоположение на снимката са неизвестни.TASS

Този образ на уважавана политическа фигура, украсен с множество медали за героизъм в битка, може да изглежда несъвместим с прословутата репутация на зъл мафиот, но Котовски се отличава и в двете роли.

Отначало той оправдава набезите си върху търговци и техните апартаменти, собственици на земя и чиновници и дори банки, като посочва революционната борба като свое прикритие. Котовски притежава силна харизма, която му помага да контролира и ръководи други престъпници, а по-късно му проправя път и към съветското политическо и военно ръководство.

„[Котовски] прави впечатление на доста интелигентен човек, умен и енергичен. В подхода си той се опитва да бъде елегантен с всички, което лесно привлича съчувствието на онези, които имат комуникация с него. Той може да се представи за управител на имения или дори като собственик на земя, машинист, градинар, служител на фирма или предприятие, представител за приготвянето на храна за армията и т.н. Опитва се да създаде познанства и връзки в подходящия кръг… В разговор забележимо заеква. Облича се прилично и може да изиграе истински кавалер. Обича да се храни добре и изискано“, описва секретен полицейски документ мафиота.

Котовски е арестуван няколко пъти, но винаги намира начин да избяга от затвора. Веднъж той твърди, че е продал оковите си на търг в операта в Одеса в деня на поредното си освобождаване от затвора през май 1917 година.

Когато Болшевишката революция се разпространява в Руската империя, Котовски придобива толкова голямо влияние върху новите власти, че когато е убит през 1925 г. от бивш сътрудник на Мишка Япончик, властите организират тържествено държавно погребение и погребват бившия мафиот в мавзолей, издигнат специално за тази цел през 1925 г. в селището Бирзула (сега град Подолск, Украйна).

3. Яков Кошелков (1890-1919)

Архивна снимка

Престъпникът, ограбил лидера на Руската революция Владимир Ленин, – ето как този мафиот и крадец от Москва остава в историята.

Кошелков, чието истинско име е Кузнецов, произхожда от семейство на крадец: баща му е осъден на заточение в Сибир за многобройни въоръжени грабежи. Синът му Яков без колебание тръгва по стъпките му.

На 27-годишна възраст Кузнецов вече е арестуван и осъждан десет пъти. Започва престъпната си кариера като джебчия на Хитровския площад в центъра на Москва. Скоро той постига сериозен статут сред московския подземен свят и успява да създаде своя банда, която тероризира обикновените хора и дори някои московски фабрики.

Арестуван през февруари 1918 г., Кузнецов бяга от ареста, като сериозно ранява двама и убива един гвардеец с пистолет, скрит в самун хляб, който му е предаден от съучастника му.

На 6 януари 1919 г. Кошелков и неговите гангстери случайно спират колата на Владимир Ленин. Престъпниците не знаят, че колата принадлежи на държавния глава и заповядват на всички да излязат, тъй като превозното средство им е необходимо, за да извършат нов грабеж.

Ленин, сестра му Мария Улянова, шофьорът и бодигардът на Ленин се подчиняват, след като престъпниците не успяват да разпознаят кого ограбват. Според шофьора на Ленин първоначално лидерът на Руската революция протестира и се назовава, но Кошелков не чува името на Ленин. „Какво не е наред? Аз съм Ленин!“, протестира политикът. „По дяволите, че си Левин. Аз съм Кошелков, стопанинът на града през нощта“, отвръща Кошелков.

Когато мафиотът разбира кого е ограбил, помощникът на Ленин вече е съобщил за инцидента на тайната полиция, която активно издирва Кошелков и съучастниците му. Кошелков успява да избегне полицията за още шест месеца, като междувременно провежда въоръжени набези и грабежи. На 26 юли 1919 г. обаче попада в засада на полицията и е застрелян с шест куршума. Когато тялото е претърсено, в него е открит пистолетът „Браунинг“ на Ленин.

4. Николай Савин (1855-1937)

Архивна снимка

Не всички руски гангстери са от обикновени семейства, поне един от тях има благороднически произход. Николай Савин е известен като международен престъпник и опортюнист – подобно на американския мошеник и самозванец Франк Абагнейл – но въпреки това малко факти от биографията му се потвърждават и някои от декларираните от него дела са толкова нелепо скандални, че пораждат подозрения относно своята истинност.

Например има история за Савин, който подмамва американски милионер да купи от него Зимния дворец в Санкт Петербург (който в момента е част от Ермитажа) за няколко милиона долара в брой. Предполага се, че Савин заблуждава американеца, като му предоставя документите, запечатани с прости отпечатъци от монети и подигравателно съобщение, написано на руски език.

Твърди се също, че заблуждава италианското правителство, като обещава да продаде руски коне на Италия и след това изчезва с авансовото плащане.

Друга история е, че Савин се появява пред султана на Османската империя Абдул Хамид II, представяйки се за великия княз на Русия Константин Николаевич, брат на цар Николай I, – прикритието му вероятно е провалено от фризьор, който преди работи в Санкт Петербург и се мести в Османската империя.

За да стане историята на живота на Савин още по-абсурдна, се смята, че той се мести в Осака, Япония, лобирайки японците да водят война срещу болшевиките и след това се смята, че се мести в Шанхай, където умира в бедност.

И все пак най-известната история за измама на Савин е свързана с кражба на диаманти от спалнята на принцеса Александра Сакско-Алтенбургска, съпруга на втория син на Николай I, в Мраморния дворец в Санкт Петербург. Въпреки че това престъпление наистина се е случило, Савин дори не е разпитан във връзка със случая по време на разследването, което установява друг виновник: великият княз Николай Константинович, за когото се твърди, че е откраднал диамантите, за да финансира ухажването си на американската си любовница Фани Лир. Савин често се споменава в контекста на този исторически инцидент заради предполагаемата му връзка с Лир.

5. Соня Златната ръка (1846-1902)

Павловски И. И.

Единствената жена в списъка може лесно да надмине постиженията на някои от споменатите по-горе мъже престъпници. Соня Златната ръка – родена под името София Блювщейн – е известна със своята артистичност и театралност: нейните обири винаги са придружени от театрална промяна на външния ѝ вид.

Тя е очарователна до такава степен, че успява да съблазни охраната на затвора и да го подтикне да организира бягството ѝ от там, където лежи, защото е осъдена за многобройните си обири в Русия и други европейски страни.

През 1888 г. тя е осъдена на тежък труд и заточение на остров Сахалин в Далечния изток на Русия. Прави три опита за бягство и впоследствие е окована от администрацията на затвора. В изгнание тя се запознава с руския писател Антон Чехов, който не е впечатлен от застаряващата крадла и я сравнява с мишка.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest