Общество

5 факта за затворените градове в СССР и Русия

По какви закони живеят хората в градовете, за чието съществуване не знае никой в страната?

„В детството ми, през 1970-те и 1980-те, ежегодно ходех при баба за лятната ваканция. И всеки път родителите ми ми правеха инструктаж. Те ми обясняваха, че не бива да разговарям с никого и никога откъде съм. Че ако някой изведнъж започне да се интересува от тези неща, трябва незабавно да прекъсна разговора и да избягам. В акта ми за раждане и в паспорта им пишеше, че съм родена в Челябинск“, спомня си Надежда Кутепова в своята книга „Тайните на затворените градове“. В действителност тя е родена в Снежинск, уралски „атомен“ град, затворен още от съветски времена.

Затворените градове първоначално не са отбелязвани на картите на СССР

Арзамас-16

Арзамас-16Николай Мошков/ТАСС

Затворените населени места започват да се появяват в СССР заради пускането на атомния проект (1945-1953). Всичко, което се отнася до този проект, първоначално е военна, а след това държавна тайна. Дори имената на радиоактивните вещества са зашифровани: използването на думите „плутоний“ и „уран“ е забранено.

Открити географски имена за тези градове са въведени чак през 1954 година. Кръщават се на принципа на „името на най-близкото населено място плюс номера на пощенската станция“, като названията се сменят непрекъснато. Например, град Саров в Нижегородска област до 1994 г. се нарича Горки-130, Арзамас-75 и Арзамас-16.

Железногорск (до 1954 г. Красноярск-26)

Железногорск (до 1954 г. Красноярск-26)Андрей Соломонов/Sputnik

В личните документи на жителите – строители, работници в предприятията от атомната промишленост и членовете на семействата им – дори след 1954 г. пише не името на фактическото им местоживеене, а областният център. Гражданите се подписват декларации за поверителност.

Първите затворени градове се строят в уралската пустош

Първите населени места са появяват до местата, където се строят предприятията от атомната промишленост. В края на 1940-те и началото на 1950-те новите комбинати и заводи са изправени пред нови изисквания. Например, повечето затворени градове са далеч от сухопътните граници и европейските части на страната (за да се ограничи опасността от нападение от въздуха), близо до големи водоизточници, в безопасни от гледна точка на сеизмичните, геоложки и хидроложки условия на мястото.

Арзамас-16

Арзамас-16Роман Яровицин/ТАСС

Изключение е Саров, за който се смята, че е основан през 1706 година. От началото на XVIII в. там функционира мъжкият манастир „Светоуспенска саровска пустиня“, който добива известност благодарение на своя настоятел, преподобния Серафим Саровски. След революцията през 1917 г. манастирът е ликвидиран, а в сградата му е обособена детска трудова комуна, изправителна колония, а след това и физическа лаборатория.

По-късно затворени градове за нуждите на атомните предприятия започват да се появяват и е европейската част на СССР. Те изникват из цялата страна и край военни обекти.

Първите затворени градове не могат да се напускат

 Железногорск

ЖелезногорскАндрей Соломонов

Първоначално излизането на работниците в предприятията извън периметъра не града не се предвижда: вземат паспортите на специалистите. Пускат ги извън населеното място при изключителни случаи: смърт на близък роднина, необходимост от незабавна или особено квалифицирана медицинска помощ, стихийни бедствия. При всички положения от тях се изисква да представят документ, доказващ нуждата да напуснат населеното място, описание на маршрута на придвижването им и декларация за поверителност. За общуването извън пределите на контролно-пропускателния пункт има специална легенда.

Режимът е смекчен през 1954 г.: от „зоните“ тогава е разрешено да се излиза без излишна бюрокрация. През 1957 г. за жителите са въведени постоянни пропуски. Първоначално да се напуска периметърът се разрешава веднъж седмично, а ако някой се завърне със закъснение, пропускът му може да бъде отнет за три месеца.

Жителите на затворените градове имат привилегии

Железногорск

ЖелезногорскАлександър Кряжев/Sputnik

Освен съществени ограничения, жителите имат и преимущества:

  • Престъпността е по-ниска, отколкото в страната
  • Няма проблем с доставките на хранителни стоки;
  • Работниците в тези предприятия получават надбавка към заплатата в размер на +10-20%;
  • „по-напреднало“ медицинско обслужване – заради рисковете работниците да се разболеят от лъчева болест.

„Семейството ми е взело решение да замине за Красноярск-26, когато на татко са му предложили да работи там, а мама е била бременна. По време на перестройката в СССР имаше дефицит на продукти и огромни опашки, а в затворените градове рафтовете по магазините се чупеха“, спомня си интернет потребителка.

В затворените градове и до днес не може да се влезе без пропуск

Северск , 2010 г.

Северск , 2010 г.XioNoX (CC BY-SA

След разпадането на СССР списъкът на затворените градове е разсекретен. От 1992 г. той е преразглеждан нееднократно: някои градове постепенно „се отварят“.

Днес в Русия има 38 затворени административно-териториални единици (към 1 януари 2021 г.). В десет от тях – най-старите затворени градове – са разположени обекти на атомната промишленост, в три – предприятия от ракетно-космическия отрасъл, а 23 са част от отбранителното ведомство. В един се намира лазерен полигон; има и един, където има предприятие за строителство на сложни подземни обекти.

За да посетят което и да е от тези населени места, дори руснаците трябва да си извадят пропуск и да предоставят основание за посещението. То може да е близко роднинство с местен жител, командировка или трудов договор, посещение на публични мероприятия – конференции или съревнования. При всички положения издаването на пропуск може да бъде отказано.

автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest