5 факта за разделението на православната и католическата църква
Изминали са почти хиляда години от разрива между западното и източното християнство.
Каква е причината за този разкол?
Официалната дата на „Великата схизма“ е 1054 година. При все това разногласията между западното християнство начело с папата и източното християнство начело с патриарха на Константинопол започват още по-рано. По това време техни християнски църкви вече съществуват не само в Палестина, Рим (и почти цяла Европа), Гърция и Византия, но и в Армения, Грузия, Египет, Сирия – и дори в Древна Рус. Можете да си представите колко различни са били. Изтокът и Западът вече са се разминали много силно по отношение на култури, традиции (и дори климат) и имат напълно различни възприятия за света и начина на живот – и не се разбират.
Това води до толкова силно противопоставяне, че църквите си налагат взаимни анатеми, които са отменени едва през 1965 година. Очевидно различията във възгледите на двете църкви имат дълбоки духовни и идеологически корени, с чието описване и досега се занимават теолози и богослови. Ще разкажем за официалните противоречия, които са на повърхността.
- Една от причините е разделянето на Римската империя
Фреска, изобразяваща Първия Никейски събор в Сикстинския салон на ВатиканаCesare Nebbia
Как изобщо става възможно християнската църква да се раздели на западна и източна? Е, за това допринася разделението на самата Римска империя. В началото на IV в. император Константин I спира гоненията на християните и им разрешава официално да изповядват вярата си. Той свиква и първия Вселенски архиерейски събор, на който е прието християнското символ верую, според което Бог Син е единосъщен на Бог Отец. Утвърдени са и основните християнски канони.
Константин, който бяга от варварските племена, атакували Рим, премества и столицата на Римската империя в Константинопол. В борбата за власт потомците на Константин фактически разделят единната империя на Западна (с център Рим) и Източна (с център Константинопол). Тогава Византия се сдобива със свой епископ макар той все още да е подчинен на папата. Още през V в. обаче византийският епископ приема титлата Вселенски патриарх. Той все още признава първенството на папата, но се смята за самостоятелен.
- Претенциите на папата за лидерство в църквата
Замислен кардинал, 1904 гСвободни източници
Папата се смята за пълновластен йерарх на цялата християнска църква – първо заради първенството на Рим, бившата столица на империята, и второ като пряк наследник на първия папа – първовърховния апостол Петър. Рим обаче възприема първенството си не като патриарх „пръв сред равни“, а иска да бъде единен централен орган на управление.
Не само Византия, но и други църкви на Изтока – Антиохия, Ерусалим, Александрия – принципно не са съгласни с това. Те признават византийския вселенски патриарх, но не искат да признаят папата за единствен глава на цялата църква. Според предание Александрийската църква е основана от апостол Марк и нейното влияние се разпростира върху цял Египет. В същото време главата на църквата едновременно носи титлата и на папа, и на патриарх (и често действа като посредник в спора между Рим и Константинопол).
- Спорове за Светия Дух и причастния хляб
The doctrine of the Filioque, from the the high altar of the chapelle Saint-Marcellin, Boulbon, Франция(фрагмент)Свободни източници
Едно от първите и основни богословски разногласия е свързано със Светата Троица. Блаженият Августин, който е богослов и епископ в Северна Африка, развива учение, наречено „филиокве“. Според него Светият Дух произлиза от Бог Отец и от Бог Син. Тази доктрина е възприета от латинската Западна църква, но пък е отхвърлена от Източната църква. Според една по-стара традиция, изложена в Библията, Светият Дух произлиза само от Отца (също както и Сина). Източните йерарси съзират в това изопачаване на Новия завет и омаловажаване на ролята на Светия Дух. Затова православието се определя като по-вярно учение („ортодоксия“ и се превежда като „правилното учение“).
Приемането от Рим на „филиокве“ („filioque“ – в превод от латински означава „и от Сина“) като официален символ на вярата в началото на XI в. се счита за една от най-важните причини за разкола.
Освен това възникват различни спорове между Изтока и Запада, свързани с богослуженията – например за това кой хляб да се използва за най-важното богослужение – Евхаристията. Източната църква се обявява за квасния хляб, а западната – за безквасния хляб. Източните християни заклеймяват използването на безквасен хляб като връщане към юдаизма. Такъв „мъртъв“ хляб, така да се каже, означава само тялото на Христос, но не и неговия дух.
- Борба за земи и „Великата схизма“
Папа Лъв IX получава съобщение от императора (Реликва от Светата кръв на Исус от абатството Вайнгартен)Landesmuseum Württemberg
Всъщност християнската църква никога не е била напълно обединена (по-точно това е било така единствено в самото начало). Въпреки всички вселенски събори и опити за обединение на църквата, разногласията и противопоставянията между епископите на Рим и Византия не стихват. Докато на Изток се изповядват догмите, приети на вселенския събор, Рим е подложен на всякакви нови влияния – на германци, франки и т.н. Когато норманите (северните хора) завладяват част от Южна Италия, която е сферата на влияние на Константинопол, те заменят църковните обреди по гръцки образец с латински.
В отговор на това византийският патриарх Михаил Керуларий затваря „латинските“ храмове в Константинопол. Нещо повече – изпълнителите на патриаршеската воля започват да унищожават латинския безквасен хляб за богослуженията. Керуларий иска освен това папата да признае патриарха за равен. През 1054 г. папа Лъв IX отказва и изпраща свои пратеници в Константинопол, за да разгледат въпроса. Той дори предава фалшифициран документ, в който се казва, че самият император Константин бил прехвърлил неразделната власт над цялата християнска църква на папата. (Папата разчита и на военната помощ на Византия в борбата срещу норманите).
Патриархът разбира, че документът е фалшив, и отказва на папата, след което папските пратеници анатемосват патриарха, а в отговор патриархът пък анатемосва тях и папата…
- Древна Рус избира източното християнство
Кръщението на княгиня ОлгаИван Акимов
Първият владетел в Рус, приел християнството, е княгиня Олга. А нейният внук княз Владимир през 988 г. вече е покръстил цяла Рус. Хрониката описва подробно как той избира вяра, как пратеници на различни религии идват при него и го убеждават да избере техния Бог. Има и пратеници на папата и „гръцки философи“ от Константинопол. И се предполага, че Владимир харесва литургичните правила на Източната християнска църква.
Най-вероятно Владимир не иска да попадне под едноличното влияние на папата. В същото време Рус отдавна има разнообразни търговски и политически връзки с Византия. А византийското християнство е по-изгодно. През 988 г. Владимир превзема византийския Корсун (сега Кримски Херсонес) и иска в замяна на мир да се ожени за сестрата на императора, принцеса Анна. Императорът, под заплахата от нахлуването на Владимир в Константинопол, се съгласява, но поставя условие – Владимир да стане християнин. Очевидно императорът осъзнава, че по този начин е възможно да „опитоми“ съседа, който вече не веднъж е атакувал Византия. Заедно с принцеса Анна в Русия пристигат византийски духовници и църковни служители, които започват да покръстват руснаците, както и да разпространяват грамотност и да преподават Божия закон.
Към 1054 г. разделянето на двете църкви в Рус все още не води до автокефалия и страната дори няма собствени славянски епископи, всички те са гърци, изпратени от Византия. Затова младата руска църква все още е много зависима от Източен Рим – и именно по неговия път „православието“ продължава по-нататък.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
