5 факта за най-емблематичния външен министър на СССР

Андрей Громико повтаря, че предпочита 10 години преговори пред 1 ден война и ostawa верен на думата си.

Заради това той е широко уважаван както в СССР, така и на Запад.

1. Громико става дипломат по случайност

Легенда разказва, че Йосиф Сталин лично одобрява кандидатурата на Андрей Громико за работата му в съветското външно министерство. Смята се, че звучната фамилия привлича вниманието му.

„Громико. Добра фамилия!“, предполага се, че това са думите на Сталин.

Тази история може и да не е вярна, но Сталин има огромна роля за издигането на Андрей Громико до заеманата от него позиция във външните работи. Макар и по по-недиректен и зловещ начин, ролята на Сталин е факт.Getty Images

През 1930-те години сталинските репресии обезкървяват Народния комисариат на външните работи: много обучени дипломати са репресирани, а свободните места трябва да бъдат запълнени с нови кадри. Кандидатите трябва да отговарят на следните 2 условия: те трябва да владеят английски език и да са с „пролетарски“ или „селски“ произход.

Така се случва, че младият Андрей Громико израства в селско семейство. Той научава английски от баща си, който заминава за кратко в Канада, където се занимава с дърводобив. Кандидатът Громико има „благороден“ съветски произход, знае английски, висок е 185 см и има благозвучно име: всички тези фактори го правят идеален кандидат за работа в Народния комисариат на външните работи.

„Станах дипломат случайно. Изборът можеше да падне върху всеки друг от работниците и селяните“, казва Громико години по-късно.

Дори ако Сталин не бе избрал лично Громико от списъка с кандидати, то той оказва съществено влияние в издигането на дипломата.

2. Громико прави колегите си по-слаби нарочно

Getty Images

Понякога Громико е сравняван с булдог, който не пуска жертвата си, а също и с тежък локомотив, който бавно, но сигурно върви в определена посока. Най-интересното е, че това не са просто метафори.

Един от многото таланти на Громико е привидното му безкрайно търпение. Някои чуждестранни дипломати, преговарящи със съветския министър, се затрудняват да преминат през дългия процес на преговори с него, когато виждат, че той не изпитва дискомфорт от споровете за най-малките подробности в продължение на часове.

Въпреки това личността му очарова много от неговите колеги. Американският дипломат Хенри Кисинджър казва, че оценява обноските на Громико: „Впечатлението, което Андрей Громико правеше, беше на един много мрачен човек, много професионален, много коректен и всичко това е вярно. Именно такъв беше той. Към това бих искал обаче да добавя: силно интелигентен, винаги подготвен, никога негубещ самообладание. Имаше страхотно чувство за хумор, което не беше веднага очевидно, но след като човек го опознаеше, това беше от изключителна помощ при воденето на диалог“.

3. Лична трагедия на Громико определя неговата безкомпромисна позиция

Daan Noske/Anefo

Колегите му често се обръщат към него с ​​“Г-н Не“. В отговор той казва, че чува „тяхното „не“ много по-често, отколкото те чуват моето „не“. Въпреки това между дипломатите от онази епоха не е тайна, че Громико често заема безкомпромисна позиция по много въпроси, свързани с външните работи, в които е замесен.

Оказва се, че може би това, което го прави човек с желязна воля, е лична трагедия. По време на Втората световна война, когато Громико едва започва работата си във външните работи, тримата му братя са в окопите. Двама от тях са убити в боевете, а третият умира от наранявания след края на войната.

Дипломатът винаги си спомня за приноса на семейството си към победата, когато преговорите включват Германия – бившия враг на СССР, или следвоенния международен ред.Getty Images

Веднъж Громико признава, че споменът за починалите му роднини носи на преговорите му усещане за съдбовна важност и лична инвестиция.

„Няма да променим изхода от войната. Ако се предадем, ще бъдем проклети от всички онези, които са били измъчвани и убити. Когато преговарям с немците, понякога чувам как братята ми шепнат зад гърба ми: ‘Не се поддавай, Андрей, не се поддавай, не е ваше, а наше!'“, така Громико обяснява логиката зад неговия безкомпромисен метод за преговори.

4. Громико помага за оформянето на следвоенния световен ред

Юрий Иванов/Sputnik

Андрей Громико играе важна роля във формирането на следвоенния свят, а също и в превръщането му в едно по-безопасно място, доколкото това е възможно по време на Студената война.

В обширната си дипломатическа кариера Громико прекарва 28 години като външен министър на СССР и още много години в дипломатическа служба на други длъжности – той е ключов играч в почти всички най-важни политически събития на XX век.

Громико помага за организирането на Техеранската конференция, на която през 1943 г. се срещат Сталин, Рузвелт и Чърчил. Той също така участва активно в подготовката на Потсдамската конференция, на която през 1945 г. голямата тройка оформя следвоенния световен ред.Cecil W. Stoughton

Той подписва учредителната харта на Организацията на обединените нации от името на Съветския съюз. Това го прави човека, подписал хартата, създала организацията-символ на глобализирания свят през следващите години.

Договорът за частична забрана на ядрени изпитания е документ, който забранява тестовете за ядрено оръжие в атмосферата, в космоса и под вода. Той също е подписан през 1963 г., частично благодарение на усилията на Громико, които помагат за това светът да е малко по-безопасен.

Громико оценява най-високо следния си принос към света: „Считам за най-голям личен успех обединението на следвоенните граници в Европа, скрепено с договор. Ако европейските държави откажат тези споразумения и започнат да ги нарушават, то… война ще избухне отново в Европа“. 

5. Громико помага на Горбачов да дойде на власт

Getty Images

През 1985 г. Громико има шанса да стане действителен лидер на Съветския съюз, тъй като той е предполагаем кандидат за генерален секретар на ЦК на КПСС, най-високият пост в Съветския съюз. Въпреки очевидната амбиция на Громико да напусне дипломацията и да се бори за най-високия пост в СССР, той изоставя този план в ключов момент. След смъртта на съветския лидер Константин Черненко през 1985 г., Андрей Громико проправя пътя към върха на Михаил Горбачов.  

Причините за решението на Громико да оттегли кандидатурата си са неясни, особено като се има предвид скептичното му отношение към Горбачов, а по-късно и към политиката му. Громико обаче е единственият член на политбюрото, който одобрява кандидатурата на Горбачов за сметка на други потенциални кандидати за най-високата длъжност в Съветския съюз.  

С течение на времето разочарованието на Громико от направения по-рано избор става очевидно. Той поставя под съмнение методите на Горбачов да управлява страната. Громико обаче няма какво да направи, тъй като е прехвърлен на позицията председател на Президиума на Върховния съвет, известен още като президент на СССР. Тази длъжност носи предимно церемониален характер (обратно на американската система, президентът не разполага със същата власт като генералния секретар в СССР).

„Не мога да кажа, че Горбачов се отнасяше към Громико с прекомерна благодарност. Громико беше помогнал за назначението му като Генерален секретар. Той обаче беше отстранен като външен министър и стана президент на Съветския съюз. Работата на президента на Съветския съюз не беше изключително трудоемка, така че когато идвах в Москва като частен гражданин, често минавах през кабинета му в Кремъл и си припомняхме много неща като ветерани от Тридесетгодишната война, срещащи се отново след много битки“, това казва известният американски дипломат Хенри Кисинджър за своя опонент, колега и приятел.Getty Images

Громико се оттегля от политиката на 1 октомври 1988 година. Към днешна дата той остава един от най-уважаваните дипломати в света, а също и най-дълго служилият външен министър в историята на Съветския съюз и съвременна Русия.  

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest