5 болести на Йосиф Сталин

От какви болести и състояния страда Йосиф Сталин през живота си? И коя от тях в крайна сметка го убива?

„Начинът на живот е изключително нездравословен, заседнал. Никога не спортува и не се упражнява. Пуши (лула), пие (вино, предпочита такова от Кахети [местно грузинско вино]). През втората половина от управлението си той прекарва всяка вечер на масата, яде и пие в компанията на членовете на своето Политбюро. Невероятно е как при този начин на живот доживява до 73 години“, спомня си Борис Бажанов, секретар на Сталин. Всъщност презживота си Сталин има много състояния и болести, които се изострят от тежкия му работен график и постоянния стрес.

Миастения

Getty Images

Официалната версия гласи, че на 6-годишна възраст Сталин е блъснат от файтон, който наранява лявата му ръка и крак. „Атрофия на раменните и лакътните стави на лявата ръка, поради натъртване на шестгодишна възраст, с последващо нагнояване в лакътната става“, се посочва в медицинския му картон. Има обаче снимки, на които може да се види, че Сталин контролира лявата си ръка доста добре – вдига дъщеря си например.

От друга страна, лявата му ръка често остава неподвижна докато върви – полусвита и притисната към тялото. Изглежда и по-къса от другата.

Съществува хипотеза, че причината за „нездравата лява ръка“ на Сталин е миастения гравис, дългосрочно невромускулно заболяване, което води до различна степен на слабост на скелетните мускули. Миастения гравис може да бъде както вродена, така и придобита и обикновено започва при хора на 20-40-годишна възраст.

Ревматоиден артрит

Getty Images

В продължение на години Сталин страда от болки в краката; в по-късните години често е забелязван леко да накуцва. Някои приписват този факт на срасналите му пръсти – вторият и третият пръст на левия крак на Сталин са сраснати. Макар и не болест, а малформация, синдактилията не е причината за накуцването на Сталин.

Тя е ревматоиден артрит – Сталин страда от възпаление (и вероятно дори деформация) на ставите на двата си крака. Той трябва да носи специално изработени военни ботуши от супер мека кожа, така наречените „ботуши с дупки“ – очевидно ботушите са толкова удобни, че Сталин рядко ги сваля. Когато стои неподвижно, ревматоидните болки се влошат, така че по време на дълги срещи той не може да седи на едно място и се разхожда из офиса.

От 1925-1926 г. (47-48-годишна възраст) Сталин ходи на курорти, за да прави топли бани със сероводород от естествени източници за краката си. Но ревматоидният артрит е сложно заболяване, което може да засегне други части на тялото – и да причини възпаление на белите дробове и нисък брой червени кръвни клетки, наред с други последствия

„В Налчик почти хванах пневмония. Имам „хрипове“ в двата бели дроба и все още кашлям“, пише Сталин от курортното си пътуване през 1929 г. до жена си. През 1935 г. лекарите забраняват на Сталин да плува в морето – заради ревматоидния му артрит.

Едра шарка

Getty Images

Сталин вероятно се разболява от шарка като 5-годишно момче в Гори, Грузия. Болестта оставя лицето му с леки белези – физически недостатъци, които Сталин смята за отвратителни. По време на криминалната активност на Сталин в младостта му, полицейските му профили винаги съдържат информацията за неговите следи от едра шарка като важна характеристика на заподозрения. По-късно на снимките на Сталин, които се появяват в съветските вестници, белезите по лицето му са премахнати с ретуш.

Апендицит

Sputnik

През 1921 г. Сталин страда от възпаление на апендикса. По това време той вече е високопоставен служител в новата държава, така че е прегледан от един от най-опитните руски хирурзи Владимир Розанов. Същият хирург изважда куршума от Владимир Ленин през 1922 г., 4 години след опита за покушение срещу Ленин през 1918 година. Така че Розанов вече се ползва с доверие сред лидерите.

„Операцията беше много трудна“, спомня си Владимир Розанов. „Освен премахването на апендикса, трябваше да направя широка резекция на цекума и беше трудно да гарантирам резултата.“ По-голямата част от операцията се извършва под локална анестезия, но тъй като нещата се усложняват, Розанов трябва да постави Сталин под хлороформна упойка – много опасна форма на обща анестезия, която може да спре сърцето. Но Сталин се възстановява.

Атеросклероза на мозъчните съдове

Getty Images

Сталин винаги работи много, особено по време на Втората световна война. Той влиза в безкрайни срещи със своите подчинени и командири – 5-7 на ден, които продължават по 10-12 часа общо. Срещите се водят по всяко време на денонощието, обикновено в Кремъл или в дачата на Сталин в Кунцево (близо до Москва). Началниците на Генералния щаб се срещат със Сталин почти ежедневно, а понякога и по няколко пъти на ден.

Владимир Виноградов, който е лекуващ лекар на Сталин през 1940-те години, смята безсънието и артериалната хипертония за най-сериозните му проблеми. След завръщането си от Потсдамската конференция (17 юли до 2 август 1945 г.), където се водят стресиращи следвоенни преговори, състоянието на Сталин се влошава. Оплаква се от главоболие, световъртеж и гадене. Има епизод на силна болка в областта на сърцето и усещане, че гърдите му са „стегнати с железен обръч“, което най-вероятно се дължи на миниинфаркт. Но Сталин не се съгласява да спазва графика за почивка.

Между 10 и 15 октомври 1945 г. Сталин получава инсулт. Той обаче не води до мозъчен кръвоизлив и има само запушване на малък мозъчен съд. Но в продължение на два месеца след това той отказва да разговаря с когото и да били от близкото си обкръжение, дори по телефона, и прекарва времето си в дачата си.

От 1946 г. Сталин облекчава графика си. Срещите му отнемат само 2-3 часа, не повече и той най-вече отсяда в своята дача в Кунцево, а не в Кремъл. „През лятото той по цял ден се разхождаше из градината си – слугите отнесоха там работните му документи, вестници и чай. В онези години той искаше да бъде по-здрав, искаше да живее по-дълго“, спомня си веднъж дъщерята на Сталин Светлана.

Хипертония, замаяност, проблеми с дишането – всичко това са симптоми на атеросклероза, състояние, когато вътрешността на артерията се стеснява, поради натрупването на атероматозна плака. Терапевтът Александър Мясников, лекуващият лекар на Сталин през последните години от живота му, присъствал по време на аутопсията му, съобщава за „тежка склероза на церебралните артерии“. Това заболяване прави последните години на Сталин мъчителни.Legion Media

През октомври 1949 г. се случва втори удар, последван от частична загуба на речта. Сталин започва да взема дълги отпуски – от август до декември 1950 г., след това от август 1951 г. до февруари 1952 година. Той започва да развива когнитивни проблеми и проблеми с паметта. Никита Хрушчов си спомня, че понякога Сталин забравя имената на хора, с които контактува от десетилетия. „Спомням си, че веднъж той се обърна към Булганин (Владимир Булганин, член на Политбюро) и не можа да си спомни фамилията му. Той го изгледа продължително и каза: ‘Как ти е фамилията?’ – ‘Булганин!’ – веднага отговори Владимир. Такива ситуации се повтаряха често и много ядосваха Сталин“, пише Никита Хрушчов.

Въпреки че в последните си години Сталин изоставя всякаква работа, в състоянието му няма подобрение. В края на 1952 г. той често има припадъци и вече не може да се изкачва по стълбите без помощ. Павел Судоплатов, съветски генерал от разузнаването, си спомня последната си среща със Сталин в неговата дача през февруари 1953 г.: „Видях един уморен старец. Косата му беше значително оредяла и макар винаги да говореше бавно, сега с усилие произнасяше думите и паузите между тях ставаха по-дълги. Очевидно слуховете за двата удара бяха верни.“ Сталин умира в своята дача в Кунцево на 5 март 1953 година. Официалната причина за смъртта е определена като вътремозъчен кръвоизлив.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest