36-ата среща на върха на НАТО утвърди престижа на Турция не само като стратегически фактор, но и като перфектен домакин

Нахиде Дениз, Истанбул, специално за НОВИНАТА БГ

Има градове, които са известни като центрове на политиката, но има и такива, за които само няколко дни са достатъчни, за да се превърнат в център на световния интерес и политиката. Второто се отнася за турската столица Анкара, която бе домакин на 36-ата среща на върха на държавните и правителствените ръководители на НАТО на 7 и 8 юли т.г.

Върховният форум на НАТО не беше просто среща, на която се обсъждаха въпроси, свързани със сигурността. Той се открои като платформа, на която беше потвърдена тежестта на Турция в международната система. Не само от гледна точка на уникалното ѝ геостратегическо положение, което ѝ дава възможност „да гледа и на Запад, и на Изток“, както отбелязва Хилари Клинтън в мемоарната си книга „Трудни избори“ (Hard Choices, 2014), но и като перфектен домакин.

Шестмилионна Анкара за първи път бе домакин на подобна мащабна проява в 103-годишната история на страната. Основателят на Република Турция Гази Мустафа Кемал Ататюрк обявява Анкара за столица на 13 октомври 1923 година.

Разположеният в сърцето на Анадола мегаполис показа съчетание от древни традиции и модернизация, утвърждавайки се като важен политически и икономически център или, както се казва в една турска поговорка: „Анкара прави политиката, Истанбул – парите“.

„Прекрасна атмосфера. Всичко беше наистина добре организирано. Цялата работа, която сте свършили, е похвална“, написа в Instagram премиерът на Норвегия Kristrún Frostadóttir, най-младата сред лидерите на НАТО.

Историята на членството на Турция в НАТО е почти толкова дълга, колкото тази на самия Алианс. НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор) е създадена на 4 април 1949 г. На тази дата във Вашингтон 12 държави от Европа и Северна Америка подписват Северноатлантическия договор.

Турция подписва протокола за присъединяване към НАТО на 17 октомври 1951 г., а официално става 13-ата държава членка през февруари 1952 г., заедно с Гърция.

Основната причина е търсенето на гаранции за сигурност срещу териториалните претенции, които комунистическият Съветски съюз отправя след Втората световна война, включително настояването за контрол върху турските проливи Босфора и Чанаккале (Дарданелите).

В историческите анали се съдържа многозначителната фраза на тогавашния президент Джелал Баяр: „Комунизмът може да дойде тази зима“, с която той мотивира необходимостта от членство.

Турция за първи път изпраща свои войски зад граница за участие в Корейската война (1950–1953), за да докаже военната си мощ и надеждността си като съюзник, което ускорява приемането ѝ в Алианса.

74 години по-късно Турция за втори път, след срещата през 2004 г. в Истанбул, стана домакин на среща на върха на НАТО, която ще остане сред запомнящите се в историята на Алианса не само с решенията, които бяха взети, но и с редица детайли, които вдигнаха високо летвата, особено по отношение на домакинството.

Присъстваха 32-ма държавни и правителствени ръководители. Около 3000 журналисти, две трети от които чуждестранни, отразяваха срещата. Присъствието на украинския президент Володимир Зеленски и временния сирийски президент Ахмед аш Шараа беше черешката на тортата.

Личността на Доналд Тръмп безспорно доминираше. Но най-големият печеливш е 72-годишният президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

„Искам да благодаря на всички за този голям успех и за тази много успешна среща на върха на НАТО тук, в Турция, и искам много да благодаря на президента Ердоган. Той наистина е голям човек и голям лидер. Голям мой приятел от дълго време. Той е много силен човек и е направил велика страна с военна мощ“, каза Тръмп.

Фактът, че Тръмп проведе едни от най-важните си контакти през втория си президентски мандат в Анкара – със Зеленски и Ахмед аш Шараа, показва, че Турция запазва стратегическото си значение за Вашингтон и същевременно се е превърнала в една от централните сили в глобалния дипломатически обмен.

Един от въпросите, които предизвикаха вниманието на редица турски анализатори, е кодиран в посланието на Тръмп към европейците.

„Не дразнете Ердоган твърде много, не натискайте повече Турция, той е ценен за мен“, заяви Тръмп.

Явно това послание е особено важно за Анкара, защото Ердоган изрази очакванията си за съживяване на отношенията между Турция и Европейския съюз на среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, която се състоя след срещата на върха на НАТО.

Пред журналисти Ердоган, посочвайки, че очаква „да открехнат вратата“ за преговори и че Турция ще работи за това, заяви:

„Турция чака от 53 години. Това е потисничество. Ще им кажа: спасете вече Турция от това. Надявам се, че вече ще открехнат вратата“.

Основното послание, отправено на срещата на върха в Анкара, е, че НАТО не е просто отбранителна организация, състояща се от танкове и самолети. Алиансът се готви да създаде широка архитектура за сигурност, която обхваща и икономическата, технологичната и цифровата сигурност, посочват анализатори.

Срещата показа, че дневният ред на НАТО вече не се ограничава до справянето с класическите военни заплахи. Европейската криза на сигурността, задълбочена от войната между Русия и Украйна, нестабилността в Близкия изток, енергийната сигурност, кибератаките, незаконната миграция и заплахата от тероризъм насочват Алианса към ново разбиране за сигурността.

Също така ясно се показа, че Турция се утвърждава като незаобиколим фактор както в Черноморския регион, включително по отношение на Украйна, така и на южния фланг на НАТО – в Близкия изток и Кавказкия регион.

Срещата на върха в Анкара за пореден път демонстрира, че Турция е не само географско предимство за Алианса, но и политически и военен балансиращ фактор.

В приетата заключителна декларация по-ясно и конкретно от всеки друг път бе отразен и дългогодишният ангажимент на Турция в борбата срещу тероризма, което също е важен успех за Ердоган, под чието ръководство се провежда процесът „Турция без тероризъм“ за ликвидиране на терористичната ПКК.

Тук няма да се спирам подробно на решенията на срещата на върха, нито на злободневната за България тема относно договора с турската „Боташ“, защото те бяха достатъчно подробно коментирани в комюникетата и интервютата с лидерите.

Но не мога да отмина акцентите в домакинството на Турция, за които дълго ще се говори, и най-вече ролята на домакините Реджеп Тайип Ердоган и съпругата му Емине Ердоган.

Редица прояви бяха съпроводени от символи със закодирани послания.

Като червената вратовръзка на Ердоган например, която на фона на бялата му риза кореспондираше с цветовете на турския национален флаг.

Г-жа Ердоган не бе допусната на предишната среща на върха на НАТО в Истанбул, защото е забулена. Но оттогава изтече много вода. Сега тя редом със съпруга си посрещаше на крака гостите на входа на президентския дворец „Бештепе“ и се ръкуваше с тях. Но деликатно отклони жеста на Еманюел Макрон, който понечи да ѝ целуне ръка.

Гостите минаваха по тюркоазения килим на фона на изпълненията на прочутия военен оркестър на Османската армия „Мехтер“ – символ на приемствеността. Изпълнението предизвика негодувание в Гърция, която го определи като провокация.

Италианският премиер Джорджа Мелони закъсня за церемонията, затова бе посрещната от вицепрезидента Джевдет Йълмаз. За сметка на това Мелони, която бе избрала костюм в зелен цвят, бе определена като една от най-елегантните дами. Направиха впечатление и усилията ѝ да стои далеч от Тръмп.

Слънчевите очила на Макрон, които той не свали дори когато тичаше по време на сутрешната си обиколка в парк, придружаван от няколко охранители, бяха най-коментираният аксесоар.

Брижит Макрон бе неотлъчно до г-жа Ердоган, която бе домакин на прием и обяд за първите дами. Г-жа Десислава Радева отсъстваше от общата снимка на първите дами.

Популярната изпълнителка Ажда Пеккан, която е почти връстничка на Лили Иванова, изнесе концерт, снимки от който сподели във Facebook младата и красива съпруга на чешкия премиер Моника Бабишова.

Белите обувки на албанския премиер Еди Рама, който ще бъде домакин на следващата среща на върха на НАТО, ако остане на поста, разбира се, също бяха сред запомнящите се аксесоари.

Впечатляващи бяха и пистолетите, които всеки участник получи с изписано върху тях име като дар от домакина Ердоган. Някои бяха изненадани, други обърнаха темата към пацифизма – как може да се подаряват оръжия. Но нали НАТО е най-големият военно-политически съюз в света, защо пък да не се полагат оръжия на лидерите му, коментираха по-добронамерените.

Сред обсъжданите теми бе и вечерята на лидерите, която неизменно съпътства срещите на върха на НАТО.

На вечерята не са били сервирани алкохолни напитки. Депутатът от Партията на справедливостта и развитието от Бурса Мустафа Варанк изясни този въпрос, като заяви, че сервирането на алкохолни напитки на държавни събития е премахнато от 28 август 2014 г. и че се прилага принципът „гостът е подчинен на домакина“.

Независимо от това Турция е успяла да пренесе дипломацията отвъд заседателните зали – на масата за вечеря. Официалното меню, представено на лидерите, е било формулирано като послание за културна идентичност, гостоприемство и мека сила, посочват анализатори.

Участниците в срещата на върха на НАТО си заминаха от Анкара, отнасяйки със себе си новите проблеми, новите предизвикателства и новите въпроси, които стоят пред Алианса и пред променящия се свят и се отнасят до военните доставки, участието в конфликти и международното сътрудничество.

Но срещата със сигурност ще се запомни и с демонстрираната още веднъж позиция на Турция като страна, която разполага с мощна и модерна военна промишленост и е разположена на пресечната точка на Черно море, Кавказ, Близкия изток и Източното Средиземноморие, в центъра на енергийни коридори, миграционни пътища и регионални кризи.

Всичко това естествено утвърждава незаобиколимата стратегическа позиция на Турция в НАТО – позиция, която светът видя и прие.