3 от най-успешните операции на пехотинците от „Черната смърт“

От всички съветски войски от Втората световна война морската пехота е сред най-издръжливите и боеспособни.

В знак на уважение към врага си германците ги наричат „Черната смърт“.

1. Керченско–Елтигенска десантна операция (31 октомври – 11 декември 1943 г.)

Десант в Керченския залив по време на операцията Керч-Елтиген. Ноември 1943 година.

Десант в Керченския залив по време на операцията Керч-Елтиген. Ноември 1943 година.Министерството на отбраната на Русия

През есента на 1943 г. съветските войски започват освобождението на Крим, като правят два масирани десанта в източната му част – на север и на юг от Керч, близо до селището Елтиген. Двете групи трябва да се придвижат една към друга, да превземат града и да създадат плацдарм за последваща офанзива на полуострова.

Керченско–Елтигенска десантна операция е една от най-големите десантни операции през Втората световна война, която включва до 150 000 съветски войници. Те се противопоставят на 80 000 германци, подсилени от румънска кавалерия и планински стрелци.

Морските пехотинци на Черноморския флот са ударната сила на десанта. Те са последвани от стрелкови дивизии на Севернокавказкия фронт. „Кой друг, освен тях, можеше да излезе напред и да поведе мъже, които за първи път преживяват морска операция и ожесточени битки за брегова ивица…“, пише в своите мемоари адмирал Николай Кузнецов, командващ съветския флот. 

При лоши метеорологични условия, под силен вражески огън, те слизат от катерите, преодоляват препятствия от бодлива тел, поставени във водата и на брега, и преминават през минни полета. Група бойци от 386-ия отделен батальон на морската пехота превзема противотанковия ров, отблъсква 19 танкови атаки в рамките на четири часа.

Ожесточените боеве продължават цял месец. На 6 декември 1700 изтощените и гладни войски тайно прекосяват блато край Елтиген, което се смята за непроходимо, и достигат южните покрайнини на Керч. Но поради невъзможността да им се осигурят провизии скоро трябва да бъдат евакуирани.

Втората група се справя много по-добре. Те успяват да превземат обширен плацдарм североизточно от града и да се укрепят там, успешно отблъскват всички вражески атаки. През пролетта на 1944 г. съветските войски преминават в настъпление в този сектор, което заедно с предприето от континента настъпление през Перекопския провлак по същото време води до бързото поражение на всички германски и румънски сили в Крим.

2. Моонзундска операция (27 септември – 24 ноември 1944 г.)

Морска пехота

Морска пехотаЕвгений Халдей/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

До края на септември 1944 г. цяла континентална Естония е освободена от Червената армия. В същото време Моонзундските острови, разположени край брега, все още се държат от германците, които са концентрирали тук над 11 000 войници.

„Стремяхме се да завладеем Моонзундските острови от самото начало“, пише командирът на Балтийския флот адмирал Владимир Трибуц. „Реалността беше такава, че, използвайки по-рано построените укрепления за противодесантна отбрана и изграждането на нови, врагът можеше да разчита на продължителна отбрана с числено малки гарнизони от сухопътните войски. Нещо повече, той може да разчита на подкрепа по море от значителна сила от кораби. Ако беше загубено време, Моонзундският архипелаг щеше да бъде освободен на висока цена, което да доведе до огромни материални загуби и най-важното – големи жертви“.

На 27 септември на батальон на морската пехота без подготовка завзема остров Вормс (днешен Вормси) само за 5 часа, а на 30 септември е освободен остров Моон (Муху). Този обрат на събитията идва като истински шок за германците. Разследващите от военния трибунал дори пристигат в Езел (Сааремаа), най-големият остров в архипелага, за да установят кой е отговорен.

След успешното превземане на остров Даго (Хиюмаа) на 2 октомври, бригада на морската пехота, два стрелкови корпуса и кораби на Балтийския флот успяват да се съсредоточават върху последния останал остров във вражеските ръце – Езел. Десантът на морски пехотинци, който започва на 5 октомври, е толкова успешен, че в рамките на 60 часа голяма част от острова вече е в ръцете на съветските войски.

Германците обаче успяват да се укрепят на полуостров Сирве, като установяват там дълбока отбрана. Нещо повече, те са подкрепени от повече от 100 кораба на Кригсмарине и 1-ви въздушен флот на Луфтвафе.

Отнема месец и половина ожесточени боеве до 18 ноември, докато съветските войски преминат в настъпление и пробият вражеските позиции. Към 24 ноември Езел е напълно освободен от врага, а съветският Балтийски флот поема заливите на Финландия и Рига изцяло под свой контрол.

3. Петсамо-Хиркенеската операция (7 октомври – 29 октомври 1944 г.)

Войници от 12-та бригада на морската пехота на марша през билото Мустатунтури

Войници от 12-та бригада на морската пехота на марша през билото МустатунтуриМинистерството на отбраната на Русия

Когато на 19 септември 1944 г. Финландия се оттегля от войната, положението на германците в Съветската Арктика се променя значително към по-лошо. Въпреки това те възнамеряват до последно да се защитават в намиращите се под техен контрол области в близост до Мурманск и Петсамо, като последните били отстъпени на СССР от финландците според условията на Московското примирие. Тези райони имат находища на никел и мед, важни за германската индустрия, и незаледени пристанища за Кригсмарине.

„Нашето разузнаване непрекъснато съобщаваше, че специалните строителни части на врага денонощно дълбаят гранит, строят нови железобетонни и бронирани огнестрелни точки и укрития, подготвят изкопи и ги свързват“, пише маршал Кирил Мерецков, тогава командир на войските на Карелския фронт.

„Пред нас, на фронт с дължина 90 км, се простираха препятствия и противотанкови ровове, гъсти минни полета и заграждения с бодлива тел. Те покриваха всички планински проходи, долини и пътища, а командните височини бяха истински планински крепости“.

Важна роля в операцията изиграва Северният флот и неговите морски пехотинци. Докато основните сили настъпват по суша, морските пехотинци тайно излизат на брега зад вражеските позиции. Така на 12 октомври диверсионният отряд на Иван Барченко-Емелянов залавя две германски батареи на нос Крестовски, с минимални загуби за себе си, за да подпомогне успешното акустиране на съветските войски в Лиинахамари.

На 22 октомври, след като освобождава съветската територия, Червената армия прекосява норвежката държавна граница. Както и преди, успешното ѝ напредване е подпомогнато от десанти. Седмица по-късно съветските войски прекратяват настъплението си и по-нататъшното освобождаване на северната част на кралството е оставено в ръцете на норвежки военни контингенти, които се сформират в изгнание, и местни сили за съпротива.

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest