3 от най-добрите танкове на СССР по време на Втората световна война

Невзрачни пред повечето видове немски оръжия, тези съветски танкове всяват терор и страх сред вражеските редици.

  1. Т-34-76 (Т-34-85)

„Бояхме се от Т-34 с добрата му броня, идеалната форма и великолепно 76,2-мм дългоцевно оръдие и всички немски танкове се страхуваха от него до края на войната. Какво можехме да направим с тези „чудовища“, много от които бяха пратени срещу нас?“, пише германският танков ас Ото Кариус в мемоарите си „Тигри в калта“.

Getty Images

Тези съветски танкове наистина стават истински кошмар за германците в ранния период на нашествието им в СССР. Нито танковете им, нито основното им противотанково оръдие – 37-мм Pak 36 – не могат да направят нищо срещу средния танк от Втората световна война.

Т-34 може лесно да порази вражески танкове от разстояние от една миля, докато противниците му трябва да се доближат на самоубийственото разстояние от около 500 ярда, за да могат ефективно да пробият 45-мм му броня. Най-ефективното оръжие за борба с Т-34 е 88-мм противовъздушно оръдие, с което са въоръжени немските пехотни части.

Разходът на гориво на Т-34 е два пъти по-нисък от този на основния му конкурент Panzer IV. Може да измине до 190 мили с пълен резервоар, сравнено със 125-те мили на немския танк.

Бърз, добре защитен и добре въоръжен, Т-34 все пак страда от някои недостатъци. Основният му проблем е малкият размер на купола, който може да приюти само двама членове на екипажа – командир и оператор. Поради това командирът трябва да действа като артилерист (а някога и като водач на танков взвод), което намалява ефективността на танка на бойното поле.

През пролетта на 1942 г. Вермахтът започва да се снабдява със 75-мм противотанкови оръдия Pak 40, монтирани на Panzer IV  като Kwk 40 – и те са много ефективни срещу съветските танкове. Нещата се влошават за Т-34-76, когато „Тигрите“ и „Пантерите“ се появяват на сцената през 1942-1943 година.

Съветите също не бездействат. През 1944 г. е представена модификацията на Т-34 с 85-мм оръдие. Той има още уголемен купол за трети човек – артилерист.

Т-34-85 има много по-големи шансове срещу германските тежки танкове спрямо предшественика си. По-бързите и маневрени съветски танкове могат да „ловуват“ по-силните, но тромави „Тигри“ на врага – както глутница вълци преследва глигани.

  1. КВ-1

Германците наричат този съветски тежък танк „руското чудовище“ или „призрака“. През лятото на 1941 г. КВ-1 предизвиква същия ужас сред войниците на Вермахта, както и известният Т-34. Не толкова бърз, колкото колегата си (21 срещу 33 мили в час), КВ е по-добре защитен (75 срещу 45-мм броня).

Getty Images

Докато германските танкове и противотанкова артилерия се оказват безполезни срещу тези съветски тежки танкове, 88-мм зенитни оръдия демонстрират, че могат да се справят с „чудовището“ по-добре от всеки. Другото ефективно оръжие срещу тях са пикиращите бомбардировачи Ju-87, често викани, когато КВ се появят на хоризонта.

През юни 1941 г. край литовския град Расейняй КВ-1 доказва, че наистина е неразрушима крепост, както го наричат някои немски войници. Един такъв съветски танк просто застава по средата на пътя в тила на врага, като така блокира движението на цяла дивизия на Вермахта.

„Беше невъзможно да се заобиколи танка, тъй като навсякъде имаше блата. Не можехме да получим боеприпаси и да евакуираме ранените си – те умираха“, съобщават германците. Без да губи време, КВ-1 разрушава 12 камиона с доставки.

Всички опити за ликвидиране на съветския танк с 50-мм противотанкови оръдия и дори с мощните 105-мм гаубици се провалят. Противотанковите оръдия и екипажите им биват унищожени с ответен огън.

Накрая героят КВ е ударен от 88-мм снаряд. В танка са открити петимата членове на екипажа и един неидентифициран войник, а по-късно са погребани от германците с военни почести.

Въпреки това КВ-1 далеч не е идеален танк. Основният му проблем е лошата техническа надеждност. Често те се развалят, още преди да стигнат до фронта, и са изоставяни от екипажите си. Това може би се е случило с КВ по време на расейняйския епизод.

С появата на „Тигрите“ КВ с техните 76-мм оръдия стават негодни. Те остават настрани, за да отстъпят място на новото поколение тежки танкове – „Йосиф Сталин“ или просто ИС.

  1. ИС-2

За разлика от Т-34, тежките танкове ИС-2 не се нуждаят от събиране на групички, за да се изправят срещу немските „Тигри“ и „Пантери“. Защитени от 100-мм броня и въоръжени със 122-мм оръдия, те се бият като „дивите котки“ на равни нога.

Getty Images

Въпреки че оръдието Д-23Т на ИС-2 да е по-мощно от 88-мм KwK43 на немския „Тигър“, на него му трябват повече от 20 секунди за презареждане. Германските тежки танкове имат нужда едва от 10 сек и имат повече време, за да се прицелват. От друга страна съветските танкове имат предимство на големи разстояние – до една миля.

„Танкът „Йосиф Сталин“, с когото се срещнахме през 1944 г., беше поне равен на „Тигъра“. Той беше значително по-добър по отношение на формата си (като Т-34)“, пише германският танков ас Ото Кариус в мемоарите си „Тигри в калта“. В крайна сметка резултатът от двубоите между ИС и „Тигрите“ често зависи от уменията и подготовката на екипажите.

Обаче борбата срещу „Тигрите“ не е основна задача пред съветските ИС. Основното им предназначение е атака на европейските градове, превърнати в почти непревземаеми крепости.

Ис-2 бързо напредват по тесните улици на Полша, Унгария и Германия, като булдозери мачкат вражеските укрепления, барикади и бункери по пътя си. Стигайки централните площади, съветските щурмови групи от картечници, снайперисти и огнеметчици изскачат от танковете и заемат отбранителни позиции.

Така най-мошните съветски танкове от онова време нападат Берлин. Те са първите от Червената армия, които откриват огън по Райхстага.

Pin It on Pinterest