25 шедьовъра на Третяковската галерия, които непременно трябва да познавате
Цял ден не стига, за да се обиколят безкрайните зали на двете огромни сгради на най-известния музей на Москва.
Подбрахме топ 25 на тези невероятни богатства.
Основателят на галерията – Павел Третяков, мечтае да създаде голям обществен музей за руско изкуство, за разлика от благородниците преди него, които колекционират основно западноевропейски картини и скулптури. Този успешен търговец прави руските художници модерни и усърдно изкупува творбите им. Накрая постига нещо повече от мечтата си – дори построява още четири крила на имението си в Централна Москва.
През 1980-те е издигната сграда специално за руското изкуство на ХХ в., която се нарича Нова Третяковска галерия.
Днес колекцията на музея съдържа над 190 000 творби. Нека да видим най-важните.
Андрей Рубльов. Троица, 1411
Третяковска галерия
Малко оцелели творби могат да бъдат приписани на Андрей Рубльов. Иконата „Троица“ е най-известната и ценна реликва в колекцията на музея. По-рано се съхранява в Троице-Сергиевата лавра, но след Революцията е преместена в Третяковската галерия.
Карл Брюлов, Ездачката, 1832
Третяковска галерия
Брюлов прекарва много години в Италия, където рисува тази картина в Милано по поръчка на графиня Юлия Самойлова. Съвременницте се възхищават на уменията и изяществото, които портретът изразява. Павел Третяков я купува на аукцион при разпродажба на имуществото на Самойлова.
Александър Иванов. Явяването на Христос пред народа, 1837-57
Третяковска галерия
Картината на Иванов е купена от император Александър II и е дарена на Румянцевския музей, откъдето идва в Третяковската галерия през 1924 година. За да се изложи платното с размери 5.4 x 7.5 м е построена отделна зала.
Павел Федотов. Закуска на аристократ, 1849-50
Третяковска галерия
Федотов е истински майстор в жанровото рисуване. Всяко платно предлага безкрайни детайли, почти като при малките и завършени творби от Нидерландския златен век.
Константин Флавитски. Княжна Тараканова, 1864
Третяковска галерия
Една от първите картини, която Третяков купува. Тя изобразява историческата личност княгиня Тараканова, за която се твърди, че е дъщеря на императрица Елисавета и е затворена в Петропавловската крепост, където, според легендата, умира при наводнение. Виждаме покачващата се вода, плъхове и отчаяние на лицето на затворничката.
Василий Перов. Тройка. Чираци носят вода, 1866
Третяковска галерия
Перов е един от първите, които рисуват на социалната тематика, засягайки проблеми от бита. Изобразяването на страдащите деца, които носят тежки барели вода, и цялостният тон на картината внушават дълбока безнадеждност. Третяков я купува от художника веднага, щом той я завършва.
Василий Верешчагин. Апотеоз на войната, 1871
Третяковска галерия
Верешчагин е войник, който става известен като художник на батални сцени. Той рисува това платно след пътешествие до Централна Азия. Творбата е вдъхновена от легендата за монголския хан Тамерлан, който оставя на бойното поле след себе си планини от черепи. Надписът на рамката гласи: „Посветена на всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи“.
Алексей Саврасов. Гарваните долетяха, 1871
Третяковска галерия
Този пейзаж се смята за новаторски в руското изкуство. Никой преди Саврасов не е изобразявал природата с толкова реалистична „тъга“. Сиви брези, пролетни наводнения и малка църква – съвременниците вярват, че художникът е нарисувал самата душа на Русия. За да купи картината, Павел Третяков пътува специално до Ярославъл, където Саврасов работи.
Архип Куинджи. Брезова горичка, 1879
Третяковска галерия
Куинджи се смята за истински майстор на светлината. В това платно преобладава зеленото и в него художникът си играе с контраста между слънчевите петна и дълбочината на сяката. Картината е показана на изложба на пътуващите художници, откъдето Третяков я взема.
Виктор Васнецов. Альонушка, 1881
Третяковска галерия
Третяковската галерия пази няколко творби на главния руски фолклорен художник, а една от най-изветсните е „Богатири“. Васнецов дълго планира идеята за Альонушка, докато един ден на езерце в Абрамцево случайно среща обикновена гологлава селянка. В ума му кристализира образа на произведението, от който, според самия него, „лъха особен руски дъх“.
Иван Крамской. Непознатата жена, 1883
Третяковска галерия
Една от най-известните творби на Крамской изобразява млада жена в открита карета на Невски проспект в Петербург. Историците все още спорят кой е моделът на художника.
Василий Суриков. Болярката Морозова, 1884-1887
Третяковска галерия
Тази ярка, многофигурална композиция показва действително историческо събитие: за наказание за отказ да приеме църковната реформа окована благородничка бива изпратена в манастир, докато междувременно безстрашно показва на тълпата знака на староверците – два пръста вдигнати нагоре. Третяков купува картината на изложба. Платното с размери 3×5.8 м заема специално място в галерията.
Иля Репин. Иван Грозни и неговият син Иван на 16 ноември 1581, 1885
Третяковска галерия
Благодарание на тази картина на Репин се смята, че Иван Грозни наистина убива собствения си син, удряйки ги по слепоочитето с жезъла си. Александър III дори забранява публичното излагане на картината, но Третяков все пак я купува, а по-късно императорът е убеден да промени мнението си.
Валентин Серов. Момиче с праскови, 1887
Третяковска галерия
Една от най-известните творби на Серов, нарисувана в Абрамцево, е на дъщерята на мецената му Сава Мамонтов. Хората я харесват заради невероятната свежест и лекота на детството, които буквално струят от картината. Портретът е закупен от галерията през 1929 г. от наследниците на Мамонтов.
Иван Шишкин. Утро в боровата гора, 1889
Третяковска галерия
Вечнозелената иглолистна гора е любимият мотив на Шишкин. Малките мечета на картината са нарисувани от друг художник – Константин Савицки, но по-късно той маха подписа си от творбата и се отказва от авторските си права. Тя е позната на всички в Русия, защото от съветски времена е на опаковките на едни от най-обичаните бонбони.
Михаил Нестеров. Видение за младежа Вартоломей, 1890
Третяковска галерия
Картината изобразява много важна темата от историята на църквата и поставя началото на цикъла от творби на художника, съсредоточени върху житието на Свети Сергий Радонежки. Вартоломей, светското име на светеца, е необразовано момче, докато не среща монах, който му дарява мъдрост… Нестеров смята картината за връх в изкуството си. Третяков я купува на изложба на пътуващите художници.
Михаил Врубел. Седящият демон, 1890
Третяковска галерия
Цяла зала е посветена на този художник, който спада към най-мистериозните автори на Третяковската галерия. Това е само един от многото демони на Врубел – и шедьовър на руския символизъм. Картината представя вечната борба на непокорния дух: красивият, силен демон се взира печално в света около себе си, който се променя и сякаш се пречупва на кристали. След Революцията, картината е преместена в Третяковската галерия от частна колекция.
Исак Левитан. Над вечния покой, 1894
Третяковска галерия
Ученик на Саврасов – авторът на „Гарваните долетяха“, Левитан усвоява и усъвършенства визията на учителя си за руския пейзаж, меланхолията и вълнуващата се душевност. Тази картината се смята за една от най-руските, създавани някога.
Наталия Гончарова. Автопортрет с жълти лилии, 1907
Третяковска галерия
Амазонката на руския авангард, заедно с мъжа си Михаил Ларионов, е член на различни прогресивни художествени сдружения и участва в много модернистични изложби в Русия и Европа. Автопортретът изобразява любовта на Гончарова към експресионизма.
Зинаида Серебрякова. На тоалетката. Автопортрет. 1909
Третяковска галерия
Серебрякова рисува картини, изпълнени с нежност: момичета, селянки, идилични пейзажи, семейства. Съвременниците ѝ ценят този автопортрет в огледалото и го наричат свеж, мил и много артистичен.
Кузма Петров-Водкин. Къпане на червения кон. 1912
Третяковска галерия
Изкуството на Петров-Водкин преосмисля руската иконопис. Съвременниците му интерпретират картината по различни начини, но в зората на Революцията се вярва, че червеният кон символизира пътя към Нова Русия. Платното остава в Швеция дълго време и идва в Третяковската галерия от частна колекция чак през 1961 година.
Василий Кандински. Композиция VII, 1913
Третяковска галерия
Най-видният руски абстракционист дълги години живее и работи в Германия. Той е един от първите, които отхвърлят фигуративността и се фокусират върху цвета: „Цветът е сила, която директно влияе на душата“. Критиците смятат тази композиция за връх в изкуството му, като откриват комбинация от библейски теми: Възкръсването, Страшният съд, Потопът и Едемската градина.
Казимир Малевич. Черният квадрат, 1915
Третяковска галерия
Най-известната и противоречива картина на руския авангард предизвиква голямо объркване на Последната футуристична изложба на картини 0.10, където е показана за първи път. Тя е окачена в „червения ъгъл“, мястото, което у дома обикновено се поставят иконите. През 2015 г. рентгенови изследвания показват наличие на още няколко слоя под финалния, а първоначалното творбата напомня кубо-футуристична композиция. Но в процеса на размишляване за формата и цвета на картината, художникът измисля идеята за supremus – доманция на цветовете. Малевич прави още няколко версии, включително една специално за Третяковската галерия, защото оригиналът е напукан.
Борис Кустодиев. Болшевик, 1920
Третяковска галерия
Кустодиев е известен преди всичко със своите сюжети от руския търговски и селски живот. Те са рисувани в ярки нюанси и са фокусирани върху древни градове, църкви и народни празници. Една от по-късните творби на художника – „Болшевик“, отразява впечатленията му от Революцията от 1917 г., която той наблюдава от прозореца на дома си, прикован към инвалидна количка.
Александър Дейнека. Бъдещи пилоти, 1938
Третяковска галерия
Александър Дейнека е един от най-известните съветски художници, създател на множество пропагандни творби в подчертано плакатния стил. Неговите „Бъдещи пилоти“ е едно от най-емблематичните произведения на официалния съветски стил на изкуството, известно като социалистически реализъм.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
