Общество

20 шедьовъра от кремълския Диамантен фонд

Тук са събрани предмети на ювелирното изкуство, скъпоценни камъни, самородни камъни и регалии за коронация, които са особено ценни за историята на Русия.

В Русия отчет и съхранение на ценностите се водят още от времената на Петър I. В специалния фонд за скъпоценни метали и камъни подадат коронационни регалии, украшения на царските особи и най-различни ювелирни изделия от редки камъни, диаманти, злато и сребро, уникални самородни камъни.

През 1920 г. болшевиките създават Държавно хранилище за ценности (Гохран), където, освен царските съкровища, попадат и национализирани ювелирни шедьоври на дворяни и помешчици. Гохран съществува и до днес и редовно попълва колекцията си с ювелирно и каменоделско изкуство и съвременни творби. Основните шедьоври от колекцията днес са изложени в Диамантения фонд на Кремъл. Ето и най-впечатляващите творби.

  1. Голямата императорска корона

Гохран на Русия

Придворният ювелир Георг Фридрих Екарт и ювелирът Йеремия Позие само за два месеца изработват този шедьовър за коронацията на Екатерина II през 1762 година. Главната регалия на Руската империя е украсена със 75 перли и 4936 диаманта, а на върха ѝ има рядък червен шпинел с тегло от почти 400 карата.

  1. Малката императорска корона

Гохран на Русия

Обикновено по време на венчавка тази корона се носи от съпругата на императора. Има няколко такива корони, но част от тях са продадени от болшевиките на Запад. Учените предполагат, че короната на снимката е изработена през 1801 г. за съпругата на император Александър I Елисавета Алексеевна. Тя има 48 големи и 200 по-малки диаманта.

  1. Скиптър

Гохран на Русия

Един от главните символи на монархическата власт, скиптерът, представлява златен жезъл с дължина почти 60 см. Той е изработен през 1762 г. от Леополд Пфистерер по поръчка на Екатерина II. Особено ценен е заради легендарния диамант „Орлов“ с тегло 189,6 карата. През 1774 г. този камък е купен за императрицата от фаворита ѝ Григорий Орлов.

  1. Кълбо

Гохран на Русия

Друга важна регалия е кълбото, символ на Царството небесно. Ювелирът Екарт го изработва за коронацията на Екатерина II. Забележителен елемент е цейлонският сапфир с тегло почти 200 карата.

  1. Орденът „Св. Апостол Андрей Първозвани“

Гохран на Русия

Висшата държавна награда на Руската империя до революцията през 1917 г. е „Орденът на св. Апостол Андрей Първозвани“, който е учреден още от Петър I. Орденът представлява наклонен кръст в син цвят с изображение на фигурата на разпятия св. Андрей. Около кръста от диаманти е изработено изображение на герба на Руската държава – двуглав орел под императорска корона.Гохран на Русия

За коронацията на Екатерина II се изработена диамантена верига, знак и звезда на Ордена на св. Андрей Първозвани, които по-късно се носят от руските императори в деня на възкачването им на престола.Гохран на Русия

  1. Диамантеният „Голям букет“

Гохран на Русия

В Русия XVIII в. се смята за века на диамантите. На трона има няколко жени-императрици и скъпоценностите им са истински шедьоври на ювелирното майсторство. „Големият букет“ е украшение за парадната рокля на императрица Елисавета Петровна. Композицията от цветни диаманти изобразява цветове на дива роза, ирис, нарцис и незабравка. Листата са направени от изумруди.

  1. Диамантеният портбукет 

Гохран на Русия

Този портбукет от 1770 г. е женският аналог на бутониерата. Представлява малък атрибут, в който се поставя цвете и се прикрепя с фиба към роклята. В тази миниатюрна „ваза“ дори може да се налива вода. Покритите със зелен емайл златни стебла са обвити с лента от диаманти, завързана на панделка.

  1. Брошка с колумбийски изумруд

Гохран на Русия

Тъмнозеленият изумруд с лек синкав оттенък и тегло 136,25 карата има историческо значение. Брошката, която той краси, е собственост на великата княгина Александра Йосифова, съпруга на сина на цар Николай I.

  1. Диадемата на Мария Фьодоровна

Гохран на Русия

„Руска тиара“ – именно така на Запад наричат подобни диадеми-кокошници, които не излизат от мода в руския двор от началото на XIX в. чак до началото на XX век. Тази тиара принадлежи на Мария Фьодоровна, жената на император Павел I. Главната ѝ ценност е редкият розов диамант с тегло 13,35 карата.

  1. Гривна с портретни елмази

Гохран на Русия

Тази златна гривна в готически стил с изумруди и емайл е изработена във Франция през 1820 г. и се смята за истински шедьовър на ювелирното изкуство. Миниатюрата с изображението на император Александър I е от слонова кост. Използван е и 27-каратов диамант, който е най-големият в света портретен елмаз.

  1. Орден „Победа“

Гохран на Русия

Висшият военен орден на СССР е учреден през 1943 г. и негови кавалери са само 17 души, включително чуждестранни пълководци на съюзните войски. Орденът е направен от платина и злато. Рубинената звезда е оградена с диаманти, а на синия емайлиран фон е изобразена кремълската стена с мавзолея на Ленин и Спаската кула. С бял емайл са изписани думите „Победа“ и „СССР“.

  1. Звезда на Маршала на Съветския съюз

Гохран на Русия

Този почетен знак се връчва на маршалите на Съветския съюз и на адмиралите от флота. Петоъгълната звезда е изработена от платина и злато и е инкрустирана с пет кръгли диаманта. В центъра ѝ има композиция от брилянти във формата на петолъчка. Изображението на Маршалската звезда дори попада на пощенска марка в СССР.

  1. Уралски изумруди

Гохран на Русия

В Русия се добиват много и най-различни скъпоценни камъни. В Диамантения фонд има кристали от шпинел, топази, лазурити, ясписи.Особено известно е уралското находище на изумруди. Два от тези самородни камъка с тегло от около 1 кг са намерени през 1969 и 1978 година.

  1. Диамант „XXVI конгрес на КПСС“

Гохран на Русия

В Диамантения фонд има и колекция от надписани диаманти. Най-големият сред тях (и най-големият ювелирен елмаз в Русия) е с жълто-лимонен цвят и с маса 342,57 карата. Той е намерен през 1980 г. в кимберлитовата тръба „Мир“ и е кръстен „XXVI конгрес на КПСС“ в чест на паметното събитие – конгресът на партията, провел се през 1981 година.

  1. Златен самороден камък „Камила“

Гохран на Русия

През 1745 г. в Урал е открито голямо находище на злато и в течение на следващия XIX в. Русия става един от лидерите в световния златодобив. Най-често ценните находки се претопяват, но особено интересните се оставят, за да бъдат проучени. В Диамантения фонд се пазят над 100 парчета самородно злато с необичайни форми (например, „Мефистофел“, „Заешки уши“ и т.н.) Едно такова самородно парче е наречено „Камила“ и тежи 9,3 кг. Намерено е в Колимското находище през 1947 година. 

  1. Парче самородна платина „Челюсти“

Гохран на Русия

В природата самородната платина се среща доста рядко. В колекцията на Диамантения фонд има изключително редки екземпляри. Един от най-големите е „Уралският великан“ с  тегло 7,8 кг, който на външен вид прилича по-скоро на обикновен камък. А на снимката виждате едно самородно парче платина с необичайна форма, наподобяваща челюсти, и тегло 4,7 кг. Той е намерен в Урал през първата половина на XIX в.

  1. Висулка с малиново-розов турмалин

Гохран на Русия

Този турмалин с формата на ягода или грозде е подарен на Екатерина II през 1777 г. от шведския крал Густав III. Теглото му е 260,86 карата, а размерите му са 4 х 2,7 х 2,3 см. Зелените листенца от емайл на златен фон открояват необикновения му цвят. Родината на минерала най-вероятно е Бирма, а след това той прави голямо пътешествие из съкровищниците на европейските монарси, докато през 1648 г. не е пленен от шведите в Прага.

  1. Диамантената брошка „Роза“

Гохран на Русия

През 1965 г. при Гохран е създадена експериментална лаборатория за ювелирно изкуство. Екип от петима майстори работи по реставрацията на редки експонати от Диамантения фонд – от корони до съветски наградни значки. През 1970 г. ювелирите Виктор Николаев и Генадий Алексахин изработват сложната по конструкция брошка „Роза“ от 1500 якутски диаманта. Те са вдъхновени от снимка на подобно изделие, принадлежало на последната императрица Александра Фьодоровна.

  1. Диадемата „Руска красавица“

Гохран на Русия

Тази диадема от платина, злато, диаманти и 25 големи перли също има исторически първообраз. Подобна тиара във формата на кокошник поръчва император Николай I за жена си Александра Фьодоровна през 1841 година. След революцията накитът е продаден в чужбина и в момента най-вероятно се намира във Филипините. През 1987 г. ювелирите на Диамантения фонд точно пресъздават изгубената диадема на Карл Болин.

  1. Карта на Русия, направена от диаманти

Гохран на Русия

От разпръснати диаманти е изработена цяла карта на Русия. С червен корундов рубин е отбелязана Москва, Урал е направен от зелени кристали, а гр. Мирни, столицата на диамантодобивната промишленост, е обозначен с черни диаманти. Отделен кристал маркира Архангелското находище.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest