20 прозореца в руската живопис
Прозорецът има голямо значение и символичен смисъл още от времето на ренесансовата живопис.
Той е „портал“ към друг, външен свят, както и към бъдещето. Прозорецът се е превърнал в любим мотив и на руските художници. Той може да бъде открит както сред реалистите от XIX в., така и сред авангардистите от XX век.
Валентин Серов. „Момичето с прасковите“. Портрет на Вера Мамонтова, 1886 г.
Третяковска галерия
Валентин Серов. „На прозореца“, 1886 г.
Третяковска галерия
Виктор Борисов-Мусатов. „Лунна нощ. Отворен прозорец“, 1892 г.
Третяковска галерия
Борис Кустодиев. „На прозореца. Портрет на И.Б. Кустодиева“, 1910 г.
Омски областен музей за изобразително изкуство „М.А. Врубел“, Омск
Марк Шагал. „Прозорец на дачата“, 1915 г.
Третяковска галерия
Марк Шагал. „Вечер на прозореца“, 1950 г.
Частна колекция
Зинаида Серебрякова. „Гледка от прозореца. Нескучное“, 1910 г.
Музей на изобразителното изкуство „А.С. Пушкин“
Зинаида Серебрякова. „На терасата в Харков“, 1919 г.
Новосибирски държавен художествен музей
Пьотр Кончаловски. „Прозорец. Балаклава“, 1929 г.
Волгоградски музей на изобразителните изкуства
Пьотр Кончаловски. „Прозорецът на поета“, 1935 г.
Третяковска галерия
Александър Лабас. „В самолета“, 1936 г.
Третяковска галерия
Александър Дейнека. „Възстановяване на „Ростсельмаш“ (пано със скици)“, края на 1940-те години
Институт за руско реалистично изкуство
Александър Герасимов. „Летен ден“, 1950 г.
Музей на руския импресионизъм
Татяна Яблонская. „Утро“, 1954 г.
Третяковска галерия
Татяна Яблонская. „Вечер. Стара Флоренция“, 1973 г.
Третяковска галерия
Игор Грабар. „На дачата“, 1954 г.
Институт за руско реалистично изкуство
Юрий Пименов. „Очакване“ (натюрморт „Телефон на масата“), 1959 г.
Третяковска галерия
Юрий Ракша. „Майка ми“, 1969 г.
Частна колекция
Таир Салахов. „Светло утро. Подмосковие“, 1986 г.
Институт за руско реалистично изкуство
Иван Чуйков. „Прозорец“, 2000-те години.
Частна колекция
източник: RUSSIA BEYOND
