15 руски художнички, които трябва да познаваш

От авангарда до съвременността

Олга Розанова

Public domain

Тя е единствената от „амазонките“ на авангарда, която успява да създаде собствен модернизъм – цветопис. Както и много художници от авангарда, Розанова експериментира много с новите направления преди да стигне до своето. Тя е била футуристка и заедно със своя възлюбен, поета Александър Кручених, създава футуристична книга, където текстът и изображението се сливат в едно цяло. Тяхната най-известна работа е черно-белият албум „Война“.

Олга Розанова.
Олга Розанова. „Зелена ивица“Музей-резерват „Ростовски Кремъл“

За кратко време се присъединява към групата на Казимир Малевич „Супремус“. През 1917 г. рисува своите шедьоври „Зелена ивица“ и „Безпредметна композиция“, които изпреварват с няколко десетилетия абстрактния експресионизъм на Марко Ротко и Барнет Нюман.

Варвара Степанова

Александър Родченко/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Съпруга и съратница на авангардиста Александър Родченко, Степанова е сред основателите на конструктивизма. През 1921 г. тя започва да се занимава с живопис, която е обявена от конструктивистите за буржоазна, като насочва своя талант към „полезно изкуство“ – дизайна.

Варвара Степанова. Текстилен дизайн. 1924 г. Музей на изящните изкуства
Варвара Степанова. Текстилен дизайн. 1924 г. Музей на изящните изкуства „Пушкин“Държавен музей на изящните изкуства „Пушкин“

Тя става един от пионерите на работното облекло, в чиято основа заляга една форма, която се променя в зависимост от професионалните изисквания. Заедно с Любов Попова в началото на 1920-те работи във фабрика за щампована басма, където разработва орнаменти за тъкани в духа на авангарда.

Александра Екстер

Public domain

Тя е една от първите руски художнички, преминали към абстрактната живопис. Научава за кубизма през годината на неговата поява, посещавайки Париж през 1907 година, където се запознава с Пикасо, Брак и Аполинер.

Александра Естер.
Александра Естер. „Венеция“Държавна Третяковска галерия

Преминава през увлечението по кубизма, но става известна с градските си пейзажи в стила на кубофутуризма с пейзажи от Италия. През 1916 г. преминава към безпредметната живопис, която се отличава с особен цвят и динамика. Създава блестящи проекти в московския Камерен театър, като пренася кубизма на сцената.

Зинаида Серебрякова

„Автопортрет на тоалетката“Зинаида Серебрякова/Третяковска галерия

В изкуството ѝ има силни отзвуци на стила модерн. Героините в нейните портрети са въплъщение на красотата и на поетичността на Сребърния век. Романтични и безметежни, те сякаш живеят извън житейските бури, в света на вечната женственост, където не се чува грохотът на революциите и войните. А самата художничка минава през мелницата на историята.

Зинаида Серебрякова.
Зинаида Серебрякова. „Избелване на платното“Държавна Третяковска галерия

След Революцията почива съпругът ѝ, Серебрякова остава с четирите им деца без средства. Когато в средата на 1920-те години тя заминава за Париж, две от децата ѝ остават в СССР. Най-известните работи на Серебрякова са „Автопортрет пред тоалетката“, а също и „Избелване на платното“ от селския цикъл.

Наталия Гончарова

Public domain

„Суфражетката на руската живопис“ в наши дни е най-скъпата руска художничка – цените на нейните творби достигат £6,5 милиона. В нейното изкуство се пречупват неопримитивизъм, иконопис и най-новите художествени течения на авангардизма. Гончарова преосмисля религиозната живопис и създава нейна съвременна версия в своята селска поредица.

Наталия Гончарова.
Наталия Гончарова. „Танц“Серпуховкси историко-художествен музей

През младите си години участва в акции на футуристи, снима се в техни филми-акции с разголена гръд. След Революцията се премества със съпруга си Михаил Ларионов в Париж, където работи най-вече в театъра в „Руските сезони“ на Сергей Дягилев.

Любов Попова

Public domain

След увлечението си по кубофутуризма и супрематизма Попова намира себе си в конструктивизма. През 1921 г. започва „да прави неща“. „Дейността на съвременния художник неизбежно протича в пределите на конкретно производство“, пише Попова.

„Работно облекло за актьор №1″Любов Попова/Музей „Лудвиг“

Заедно с Варвара Степанова тя сътрудничи при създаването на работно облекло. В нейните дрехи е подчертана преди всичко конструктивната и функционалната им роля. Особената кройка на джобовете, шевовете, раменете и закопчаването определят образа на работника, летеца, агитатора и хората от други „революционни“ професии.

Вера Мухина

Александър Грибовский/TASS

Скулптор-монументалист тя е една от създалите героичния стил в съветската скулптура. Нейните герои са титани на новия съветски живот, покорители на историята. Активно участва във въплъщаването на плана на монументалната пропаганда през 1920-те години.

Вера Мухина.
Вера Мухина. „Работник и колхозничка“Константин Кокошкин/Global Look Press

Най-известната работа на Мухина е 24-метровата скулптура „Работник и колхозница“, създадена за съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година. Днес тя се издига в парка на ВДНХ. След войната прави портрети на съветската интелигенция.

Татяна Назаренко

Виктор Великжанин/TASS

Изкуството на Назаренко става знаково за 1970-80-те години. В рамките на реалистичната художествена школа тя успява да въплъти стремежите на своето време, говорейки с гласа на съветската интелигенция.

Татяна Назаренко.
Татяна Назаренко. „Вечеря“Виктор Великжанин/TASS

В центъра на вниманието X са личните преживявания, вглъбеността, усещане на неудовлетвореност, самота, изразени с помощта на иносказание, метафора, алегория. Интересува я собствената ѝ съдба, съдбата на близки хора, живота на нейното поколение. В СССР Назаренко е обвинявана в „уродливо“ изобразяване на действителността заради стила ѝ на гротескно изобразяване на нейните персонажи.

Лидия Мастеркова

Виктор Великжанин/TASS

Тя е една от малкото художнички от кръга на нонконформистите. През 1950 г. се присъединява към „лианозовската група“, в която влизат неофициалните поети и художници Оскар Рабин, Генрих Сапгир и Владимир Немухин, с когото Мастеркова има граждански брак в продължение на 14 години.

Лидия Мастеркова.
Лидия Мастеркова. „Сам, изгубен и забравен“Лидия Мастеркова

Мастеркова рисува в стила на метафизическата абстракция, придавайки на геометричните форми сакрално значение. Освен това тя използва в композициите си техниката на колажа, включвайки в живописта дантела, брокат и старинни тъкани. Участва в легендарната „Булдозерна изложба“, след чието разпадане през 1975 г. заминава в Париж.

Ирина Нахова

Артьом Житенев/Sputnik

През 1980-те години Нахова влиза в кръга на московския концептуализъм. Тя е първата художничка в СССР, създала в московския си апартамент тотална инсталация „Стаи“ („Комнаты“), като пример за жанра енвайрънмент.

Ирина Нахова.
Ирина Нахова. „Зеленият павион на Венецианското биенале“Global Look Press

В началото на 1990-те се премества в САЩ. В инсталациите си използва различни методи – живопис, фотография, колаж, видео. Една от най-известните ѝ работи е гигантска вагина от инсталацията „Постой с мен“  („Побудь со мной“), която оказва силно въздействие на зрителя. През 2015-а тя представя Русия в националния павилион на Венецианското биенале.

Айдан Салахова

Иля Питалев/Sputnik

Главната одалиска на съвременното руско изкуство изследва съдбата на жената от Изтока в съвременния свят. Изкуството ѝ искри от напрежение, което се поражда на мястото, където Изтокът и Западът се срещат, традиции и съвременност, вечност и мимолетност. Нейните  източни красавици живеят в света на негата и съблазънта, криейки взривната си сексуалност под хиджаба.

Айдан Салахова. Изложба
Айдан Салахова. Изложба „Fascinans and Tremendum“ в Московския музей за модерно изкуствоРуслан Кривобок/Sputnik

Напоследък Салахова е оставила живописта заради скулптурата, извайвайки сама от карарски мрамор символите на художествената си вселена – фалоси-минарети и вагини-кааби.

Ирина  Корина

Сергей Карпухин/TASS

Как ироничен изследовател на постсъветската култура, Корина безпогрешно сканира картината на съвременния руски живот. Тя работи в жанровете инсталация и обект, с майсторството на сценограф режисира светлината, звука и пространството. Главният глас обаче в хора на изразителните средства, които тя използва, става текстурата.

Ирина Корина.
Ирина Корина. „Добри намерения на Венецианското биенале“Global Look Press

Художничката толкова вярно усеща материала, че в съчетанието на чанти от промазана тъкан, керемиди, гофриран метал, сайдинг, ламинат, пакети и парчета тапети, които тя използва в работите си, нашето време е представено със всичките си характерни черти. Тя организира изложби в много музеи по света и участва в Основния проект на Венецианското биенале през 2017 година.

Олга Чернишева

Garagemca/Wikipedia

Чернишева работи в различни жанрове – живопис, графика, фотография, но най-голяма известност ѝ носят произведенията в жанра видеоизкуство. Нейната дипломна работа във ВГИК (Всеруския държавен институт по кинематография) е посветена на Павел Федотов, който е най-саркастичният руски художник на XIX век.

Олга Чернишева. Фотографията
Олга Чернишева. Фотографията „Стража“ на изложението „Компоненти“ в Кунстхале (Художествена зала) в Ерфурт, ГерманияAP

Оттогава федотовският дух не изоставя художничката. Тя е внимателен и ироничен наблюдател на постсъветския живот с всичките му измамни надежди и противоречия. Чернишева е една от най-показвани на запад руски художнички и единствената рускиня, влязла в новата книга „Жени художнички“ („Women artists“) на издателство  Thames & Hudson.

Анна Желуд

Катя Чувашова/Wikipedia/TASS

Анна е художник, който поетизира „красотата на грозотата“. В центъра на вниманието ѝ са най-прозаични предмети, които ни обкръжават във всекидневието ни – стари изоставени бидони, тенджери, чайници и ютии стават нейни герои първо в живописта, а после в скулптурата, която тя създава от нагънат метален прът.

Анна Желуд. Експонат
Анна Желуд. Експонат „Специално място“ в рамките на Московското биенале на съвременното изкуствоАлександър Вилф/Sputnik

Желуд оставя от вещите само скелетите, така че, губейки желязната си тъкан, те се преобразяват в идеи за предметите, двойници, забравили житейското предназначение. Тя участва с проект „Комуникации“ („Коммуникации“) в основната експозиция на 53-о Венецианско биенале.

Таус Махачева

Евгения Новоженина/Sputnik

Махачева е посветила своето изкуство на изследването на това как древните културни традиции и обреди живеят в съвременната култура на Дагестан, кавказка република в състава на Руската федерация.

Таус Махачева.
Таус Махачева. „Пътят на обект“ на триеналето в Гаражния музей на съвременното изкуство в МоскваAP

Възпитаничка на Goldsmiths и Кралския колеж в Лондон, тя работи в жанра видеоизкуство и създава както сценични, пълни с ирония сюжети, така и сюжети от живота, пропити от ирония. За образа на жената-супергерой СуперТаус в проекта „Без название 2“ Махачева получава руската Награда на Кандински през 2016 година.

автор: ЕЛЕНА ФЕДОТОВА

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest