15 необичайни съветски филмови плаката
Съветските филмови плакати са отделна форма на изкуство.
Събрахме някои от най-интересните и креативни примери – от авангардни колажи до фантастични светове.
Сергей Айзенщайн, „Броненосецът Потьомкин“, 1925
реж. Сергей Айзенщайн, 1925/Госкино
Моряците на един от корабите на Черноморския флот, закотвен край Одеса, се вдигат на бунт, защото ги хранят с червиво месо. Скоро бунтът прераства в истинско въстание срещу властите и в града пристигат правителствени войски, за да го потушат.
Дзига Вертов, „Шестата част на света“, 1926
реж. Дзига Вертов, 1926/Совкино
Пропаганден филм на главния документалист на страната, заснет по поръчка на съветските власти. Целта му е да покаже как в обширните територии на СССР растат и как се създават почти всички стоки, необходими за човека.
Борис Барнет, „Момичето с кутията“, 1927
реж. Борис Барнет, 1927/МЕЖРАБПОМ-РУСЬ
Комедия за веселата Москва и знака на нейното време – облигациите на държавния заем, от известния режисьор Борис Барнет.
Сергей Айзенщайн, „Октомври“, 1927
реж. Сергей Айзенщайн, 1927/Совкино
Исторически филм, заснет по случай 10-годишнината от Октомврийската революция. Описва събитията от 1917 г. с максимална точност до щурма на Зимния дворец и залпа на крайцера „Аврора“.
Сергей Айзенщайн, „Александър Невски“, 1938
реж. Сергей Айзенщайн, 1938/Мосфильм
Филмът за руския княз и светец на Руската православна църква Александър Невски е пример за „правилен“ патриотичен филм, поръчан от Сталин в епохата на най-жестоките тоталитарни репресии. Но е направен от гения на кинематографията Сергей Айзенщайн, така че е изключителен. Е, в действителност с истинския Невски, както отбелязват историците, филмовият образ има малко общо.
Михаил Калатозов, „Летят жерави“, 1957
реж. Михаил Калатозов , 1957/Мосфильм
В центъра на сюжета са двамата влюбени Борис и Вероника, разделени от войната. Те са изправени пред различни изпитания, които проверяват силата на любовта им. Съветски черно-бял филм за войната, в която няма врагове. Филмът печели „Златна палма“ на кинофестивала в Кан.
Юрий Чулюкин, „Девойки“, 1961
реж. Юрий Чулюкин , 1961/Мосфильм
В едно малко село идва момиче на име Тося. Местният красавец Иля се опитва да я покани да танцуват в местната дискотека, но след публичния отказ на Тося, влиза в спор със свой приятел, че може да накара момичето да се влюби в него за една седмица. Чиновниците не харесват много филма на Чулюкин, смятат го за твърде „домашен“, но публиката харесва историята на Тося и тя става лидер в боксофиса.
Михаил Ром, „Девет дни от една година“, 1962
реж. Михаил Ром, 1962/Мосфильм
Двама млади ядрени учени Гусев и Куликов провеждат експеримент, след който Гусев получава смъртоносна доза радиация. Въпреки предупрежденията на лекарите, той продължава експериментите си. Смразяващ шедьовър от 1960-те години за героите на новото време.
Станислав Ростоцки, „А зорите тук са тихи“, 1972
реж. Станислав Ростоцки, 1972/Киностудио „Горки“
Отряд момичета – зенитчици трябва да се сражават с неравните сили на врага на фронта. И въпреки че мечтаят за спокоен живот, на тях се пада тежката война. „А зорите тук са тихи“ – една от най-популярните военни драми в цялото постсъветско пространство.
Фрунзе Довлатян, „Раждане“, 1976
реж. Фрунзе Довлатян, 1976/Арменфильм
Филм за съветската власт, която се опитва да се установи в Армения в началото на 1920-те години. Сътрудникът на Ленин Александър Мясникян трябва да лекува кървящите рани на Армения и да спасява отчаяните хора.
Андрей Тарковски, „Носталгия“, 1983
реж. Андрей Тарковский, 1983/Rai 2, Совинфильм
Писателят Андрей Горчаков пристига в Италия в търсене на информация за крепостен музикант, който някога е посещавал тези места. Търсенето му го свързва с едно момиче, Юджения, която се опитва да разбере руския копнеж с помощта на стиховете на Арсений Тарковски. Психологическа драма от култовия съветски режисьор.
Глеб Панфилов, „Тема“, 1986
Глеб Панфилов, 1979/Мосфильм
Столичен писател отива в провинцията в търсене на вдъхновение, но внезапно открива у себе си други „способности“. Филмът за това какви са границите на компромиса и се занимава със съвестта в СССР, докато перестройката вече е близо. Премиерата му е на Берлинския кинофестивал, откъдето лентата отнася четири награди (включително главната).
Никита Михалков, „Очи черни“, 1987
Никита Михалков , 1987/Adriana International Corporation, Совинфильм
Италианец се влюбва в рускиня на име Анна, напуска семейството си и пристига в Русия, за да започне нов живот. Там той открива, че Анна също е омъжена. Друга, но изключителна история по мотиви от „Дамата с кучето“ на Чехов с Марчело Мастрояни, който за тази си роля печели наградата на кинофестивала в Кан.
Марк Захаров, „Да убиеш дракон“, 1988
Марк Захаров , 1988/Bavaria Film, Совинфильм
Рицарят Ланселот се озовава в град, който от много години е под диктатурата на Дракон. Той иска да спаси невинните хора, но бургмистърът му намеква, че без Дракона нито градът, нито хората могат да живеят. Филм-притча за тези, заради които човек отива на смърт.
Рашид Нугуманов, „Игла“, 1988
реж. Рашид Нугуманов, 1988/Казахфильм
Моро иска да помогне на приятелката си да се отърве от наркотичната си зависимост. Когато разбира, че обичайните начини не работят, той решава да се отърве от корена на всички проблеми и започва да издирва наркодилъри. Един от първите съветски филми на тема-табу.
автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com