147 години от битката на Шипка
Днес отбелязваме 147 години от кулминацията на великата битка на Шипка – битка, която се превърна в символ на българския дух, вяра и жертвоготовност.
Тази битка не е просто исторически момент, тя е жива легенда, разказвана от поколение на поколение, вдъхваща ни гордост и ни напомняща кои сме ние като народ.
На Шипка се води не просто военна битка – там се води битка за душата на българския народ, за свободата и бъдещето му. Малко на брой, но с големи сърца, нашите предци, заедно с братята руси, устояха на натиска на многократно превъзхождащия ги османски враг. Но не само техният героизъм и храброст се бориха на тези височини. Има нещо мистично, нещо свято, което изпълва тази история с божествено вдъхновение.
Един от пленените османски войници разказва: „Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас застана някаква светла Жена, като Господарка и се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!“ Това е разказ, който ни кара да се замислим. Коя беше тази светла Жена, която застана сред нашите войници? Кой се притече на помощ в момент на най-голямо отчаяние?
За нас, православните християни, няма съмнение – това беше Пресветата Богородица, закрилница на нашия народ и застъпница пред Бога. В най-тежките моменти, когато човешките сили са на изчерпване, когато надеждата изглежда изгубена, тогава се явява Небесната ни Майка, за да ни даде утеха и сила.
Присъствието на Пресвета Богородица на Шипка ни напомня за нейния безкраен Покров и грижа за всички, които търсят закрилата й. Тя не оставя своите чеда в беда. В онзи съдбоносен момент, когато османските сили се изправиха пред малобройните защитници на прохода, те не видяха само хора – те видяха небесна армия, водена от Божията Майка. И как биха могли да устоят пред такава сила?
Шипка не беше само полесражение на земята, а арена на небесна битка, в която ангели и светци застанаха редом с българските и руски войници. Днес ние не само се покланяме на тези, които дадоха живота си за свободата на България, но и благодарим на Господа и на Пресветата Богородица за тяхната неизмерима милост и закрила.
Нека никога не забравяме тази свята победа, нека тя вдъхновява сърцата ни, укрепва вярата ни и ни напомня, че Божията помощ винаги е с тези, които пазят вярата си и се борят за справедливост. Нека бъдем достойни наследници на нашите герои и винаги помним, че с Божията помощ няма непобедими врагове, няма непостижими висоти.
Слава на героите на Шипка!
Слава на Пресветата Богородица, която винаги е с нас!
Амин!
Свещеник Васил Василев, гр. Шумен
