145 години от руско-турската война – на 31 март 1877г. ген. Столетов е назначен за командир на българското опълчение
Най-после настъпи денят 30 (11) март 1877 г., дълго и пламенно желан от всички нас, а още повече от българите-доброволци.
Пристигайки при мен в навечерието на този ден, сияещ от радост, Н. Г. Столетов ме информира, обаче все още под секрет, че войната вече е решена и ще бъде обявена в следващите няколко дни в присъствието на Императора, освен това ме помоли да събера на следващия ден сутринта в Арменското подворие всички български доброволци и да му ги представя по списък. Прегръщайки се от радост и поздравявайки се за предстоящото велико събитие, ние отново започнахме задушевен разговор за бъдещето, уверявайки се взаимно в несъмнено блестящите резултати от предстоящата велика война. На следващия ден, тоест на 31 (12) март сутринта, по предварително направено от мен разпореждане, в подворието се събраха българските доброволци, наброяващи около 700 души, и като ги поздравих за предстоящото им съвсем скоро пътуване към родните места обявих, че те вече са под командването на генерал Столетов като началник на българското опълчение, което предстои да бъде сформирано. Във възторг от предадената им вест, тези юначни българи извикаха в един глас „Ура, да живее Руският Цар и майка Русия!” След това там пристигна и генерал Столетов, който беше възторжено приветстван от българите. От 700 българи, както се оказа в деня на представянето им, заедно с руския кадър, генерал Столетов сформира три български батальона. Облечени още същия ден в униформа и въоръжени с пушки Шаспо, тези българи, под постоянното наблюдение и ръководство на генерал Столетов, започнаха усилено да се обучават на различни техники и за това кратко време, точно за не повече от 10 дни те успяха, предвождани от генерал Столетов, да се предстaвят заедно с другите войски на паметния височайш преглед на 12 (24) април 1877 г. в Кишинев. Тези три български батальона с такъв ентусиазъм маршируваха пред Императора, че бяха ощастливени от милостивото внимание на Негово Величество и бяха удостоени с царска похвала: „Юнаци българи!..” .
(от спомените на И.С. Иванов „Болгарское ополчение и его сформирование в 1875–1879 гг.” )