105 години от Дойранската епопея!
На 16 септември 1918 г., частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция, която е защитавана от 9-та Плевенска дивизия на генерал Вазов.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала многократно превъзхождащи ни сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Българите противопоставят 9-та Плевенска. Помощ няма от никъде. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат за последно белите си ризи, които пазят за последния си път по който ще тръгнат.
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака мислейки, ще нашите окопи са пълни с мъртъвци..
Чакат ги обаче 220 артилерийски дула, които започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Наличните 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Враговете са не само отблъснати а и обърнати в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно:
„ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж. “
Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:
„ В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. “
В Лондон през 1936 г. е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов, тогава кмет на София. На гара Виктория я посрещната лично от лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни воиника и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“
Победната битка при Дойран – се изучава във всички военни академии. Бъдете горди българи и не забравяйте, че колкото и да сме малки, сме се сражавали достойно срещу държави от Великите сили!
Поклон!
