101-годишната учителка Павлина Ташкова: Няма рецепти за дълголетие

Достолепните 101 години навършва на 2 юни една емблематична за Стара Загора учителка, любимка на поколения ученици – Павлина Ташкова.

Първият й ден като учителка е 9 септември 1944 година, току-що е завършила история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е назначена в Девическата гимназия в Града на липите. Завършила е същата гимназия и я посреща директорът г-н Минков, който я е изпратил като абитуриентка. Там учителства до 1949 година, следва една година в Мъжката гимназия. През 1950 година Павлина започва работа в новоткритото Педагогическо училище и преподава там до закриването му през 1961 година. После се премества в някогашното Трето средно училище, когато то се слива с Четвърто средно – остава в новообразуваната Първа смесена гимназия „Христо Ботев“. Тази гимназия е известна като „Мироновата“, заради дългогодишната директорка Ектерина Миронова. Павлина Ташкова остава там до пенсионирането си на 55 години. Спомня си, че плакала когато увеличили възрастта за пенсиониране, защото ако била две години по-голяма, щяла да се пенсионира на 50. Следват 11 години в Дома на културата на учителите към тогавашните профсъюзи. Тогава основали Клуб на учителите ветерани, който сега съществува към НЧ „Св. Климент Охридски“ и развива доста активна дейност. И досега членовете на клуба, някои от които са нейни ученици я посещават редовно, миналата година организираха тържество за 100-годишнината й.

Ташкова – С колеги преподаватели на юбилейна среща – 30-годишнина на випуск 1973 на гимназия „Христо Ботев“, г-жа Ташкова е третата отляво
портретната е ясно

Никога не е водила статистика на колко ученици е преподавала, но

помни всички, помни и родителите им

Между тях има известни лекари, архитекти, учители, адвокати. Но според учителката е по-важно, че ги е научила да бъдат добри и трудолюбиви хора. Редовно я посещават, дори и без повод. Сред най-редовните са арх. Веселин Беров (на когото дължим актуалната снимка) и Момчо Илиев. Носят й книги, говорят си дълго, припомнят си ученическите години, коментират събитията. Едно от посещенията задължително е за 24 май.

„Моите ученици никога не са ми създавали проблеми, не са ме ядосвали в час, нито аз съм влизала в клас ядосана. Винаги съм работила с любов. Много държах да ги науча да мислят, да правят изводи, а не просто да запаметяват урока“, споделя столетницата. И добавя, че най-добрата оценка, която е чула е от един ученик

Ето, това се казва час по история

Било в края на часа по време на едно заместване в Руската гимназия, в края на часа задала няколко въпроса, за да провери какво са разбрали учениците, как е усвоен материалът. Момчето стояло на последния чин и реагирало спонтанно, но тези думи г-жа Ташкова помни до днес. Никога не е вдигала ръка за наказание на ученик, смята, че учителят трябва да владее учениците си, да използва всички методи, за да им въздейства, а не да наказва.

Любимият й период от българската история е Възраждането, винаги го е преподавала с много голямо желание.

Този възрожденски дух трябва всички да носим

в сърцата си, и сега ни е много нужен, а сякаш го забравяме, гневи се тя. Но според нея вина за това имат всички – и родители, и учители, и управниците. И тук избухва искрено възмущение от езика на медиите, от това, което се показва по телевизиите. „Вижте колко грешки има в надписите по телевизията, във вестниците, че и в книгите?! Аз съм против тази голяма свобода в печата. Много държа на точния, на правилния изказ“.

И на тази възраст Павлина Ташкова чете, решава судоку и кръстословици. Твърди, че не вижда много добре, но по-едрите заглавия във вестниците чете и без очила.

Дългогодишната учителка смята за „най-великата глупост“ съществуването на различни учебници по един и същ предмет. Според нея те трябва да бъдат утвърдени от Министерството на образованието, еднакви за всички, за цяла България. Много е объркано всичко в образованието, не знам как ще се оправи, казва тя. Би искала учителите да се назначават от министерството, както преди години, да имат повече свобода в работата си. Категорична е, че

за учениците трябва да има униформи, не толкова строги както някога

Не би допуснала гримове и червила в училище. Дисциплината трябва да бъде много добра. Не харесва частните училища, защото смята, че там не се гледа достатъчно сериозно на учебния процес, както в учебните заведения, ръководени от държавата. И с многото университети качеството на образованието пада, смята още Павлина Ташкова.

Харесва днешните млади хора, но деликатно „желае и препоръчва“ да не бързат толкова да се втурнат в живота. „Поне на 40 години да станат. Трябва да имат свястно семейство, много е важно. Това важи много и за

управниците ни, не е хубаво да нямат житейски опит и мъдрост

Преди 6 години възрастната жена загубва дъщеря си и живее сама в къщата си, защото не иска да я напусне. Но синът й Любомир и снаха й Фани помагат много. Любо пазарува точно според указанията и желанията на майка си и всеки ден обядва с нея. Голяма кулинарка е и много държи всичко да бъде приготвено както трябва, компромиси не се правят и всичко приготвено е много вкусно, признават всички, които я познават. Има жена, която й помага в домакинството сутрин. Режимът и е строг – до обед си намира различни занимания, следобед си почива. Не пази диети, яде всичко, но умерено, ограничила е месото.

семейство – със сина  Любомир и снахата Фани на 100-годишнината





Няма рецепта за дълголетието, то е до ген, до разум, до темперамент

казва Павлина Ташкова. В последните години често я питали страхува ли се от смъртта. „Не се страхувам, страх ме е да не ми се случи нещо по-лошо – да не чувам, да не виждам, да не мога да се движа!“, отговаря философски тя.

Таня ИВАНОВА

Pin It on Pinterest