10 водещи художници на руския авангард

Уникалното движение в руското изкуство от първата четвърт на XX в. и днес оказва влияние върху художниците и архитектите по цял свят.

Почти всички по различно време са се признавали в любов към авангарда – от Джаксън Полък до Заха Хадид и Дейвид Хокни. Кои са всъщност главните герои на авангарда?

  1. Казимир Малевич (1879–1935)

Свободни източници

Той е идеологът на безпредметното изкуство и е измислил супрематизма — комбинация от цветни и черно-бели фигури, едно от главните направления в руското изкуство на авангарда. Автор на легендарния „Черен квадрат“, около чиято фигура споровете не са утихнали и досега, Малевич днес е един от най-скъпите художници от своето поколение — неговата „Супрематическа композиция“ бе продадена от Christie’s през 2018 г. за рекордните $85,8 милиона.

„Черен квадрат“, 1915Третяковска галерия

2. Василий Кандински (1866–1944)

Global Look Press

Един от основателите на абстракционизма е почитан и докато е бил жив — както в Русия, където работи до 1921 г., така и в Германия, където емигрира и откъдето неговото изкуство „прораства“ в Европа и Америка. Една от неговите поклоннички, които се възхищават се на цветисто-петнистите му „композиции“, е знаменитата галеристка и колекционерка на изкуството на модернизма Пеги Гугенхайм. До голяма степен тя има заслугата работите на Кандинския да бъдат активно показвани и от двете страни на океан. Той има много последователи – от Джексън Полък до Герхард Рихтер.Композиция VII, 1913

Композиция VII, 1913Третяковска галерия

3. Владимир Татлин (1885–1953)

Архивна снимка

Един от основателите на конструктивизма и участник в легендарната „Последна футуристична изложба 0.10“, където за първи път е представен „Черният квадрат“, според мнението на редица критици, е бил много по-впечатляващ на тази експозиция от Малевич. В нея той показва своите контра релефи — обемни конструкции от различни материали с акцент върху безпредметността. Той е автор на знаменитите утопични проекти: Кулата на Татлин или Монумент на III Интернационал и орнитоптера „Летатлин“, който така и не излита, а днес „пърха“ под тавана на Третяковската галерия.

„Кулата на Татлин“, 1919Архивна снимка

4. Александър Родченко (1891–1956)

Варвара Степанова/MAMM/MDF

Родченко може да бъде наречен мултиинструменталист — на него сякаш са му подвластни всички възможни жанрове и техники. Той рисува картини, прави скулптури, фотографира, оформя театрални и кинопостановки, а освен това се изявява както дизайнер — първата рекламна кампания в СССР се приписва именно на него. Наред с Владимир Татлин и Алексей Ган той е сочен за основател на конструктивизма в младата Страна на съветите.1925

1925Архивна снимка

5. Наталия Гончарова (1881–1962)

Свободни източници

Гончарова вероятно е главната сред „амазонките на авангарда“, както поетът футурист Ленедикт Лившиц нарича движението на жените художнички. Тя участва на практика във всички авангардни изложби от началото на XX век. В работите си култивира любовта към народното изкуство (лубок), иконописта и даже Испания (тя рисува испански дами в различни стилове над 20 години), като умело запечатват образите в новаторски дух.

„Ангели хвърлят камъни в небето“, 1911Третяковска галерия

6. Ел Лисицки (1890–1941)

Свободни източници

Художник и архитект, който успява да работи и в авангарда, и за развитието на съветското пропагандистко изкуство и дори за легендарното холандски обединението De Stijl, сред чиито основоположници е Пит Мондриан. Сред основните успехи на Лисицки е изобретяването на проуна (равновесни конструкции от геометрични тела) и практическото приложение на идеите на супрематистите в архитектурата.1919-1920

1919-1920Свободни източници

7. Михаил Ларионов (1881–1964)

Свободни източници

Съпруг и съратник на Наталия Гончарова, преминал с нея дълъг път в изкуството и живота – от първите полунелегални изложби на бунтари до емиграцията и тегобите на живота във Франция. Въпреки че създава собствено направление в живописта, което се нарича лъчизъм (обектите като че ли са оформят от лъчи, пронизващи пространството), изучаването на неговото творчество дълго време остава в сянката на наследството на Наталия Гончарова.1912

1912Третяковска галерия

8. Любов Попова (1889–1924)

Архивна снимка

Кубофутуристичните и супрематическите платна са визитната картичка на художничката, която живее кратко, но ярко. Дъщеря на богат търговец, след революцията от 1917 г. тя остава в нова Русия заради новото изкуство – първите години на съветската власт преминават под знамената на авангарда. Тя е ученичка на Малевич, членка на създадената от него група „Супремус“, но стига по-далече от учителя си. Докато е жива, нейните произведения не се търсят и се пазят в Третяковската галерия и в Руския музей, нюйоркския MoM и мадридския Музей Тисен-Борнемиса.Композиция с фигури, 1915

Композиция с фигури, 1915Пермска държавна галерия

9. Александра Екстер (1882–1949)

Архивна снимка

Художничката от авангарда Екстер, приятелка на Пикасо, може да бъде възприемана като най-интернационалната. Учи изкуство в Париж, успява да участва в новаторски изложби във Франция, Италия и Русия. Заедно с Попова влиза в „Супремус“, прави невероятни футуристични декорации и костюми за театрални постановки. След емигрирането ѝ през 1924 г. авангардният дух изчезва от нейните работи и много нейни по-късни произведения са почти във фигуративен стил.Венеция, 1918

Венеция, 1918Третяковска галерия

10. Иван Пуни (1892–1956)

Архивна снимка

Ученик на знаменития передвижник Иля Репин продължава да учи във Франция, където възприема идеите на кубизма и фовизма и ги пренасят в Русия. Именно Пуни става организатор на футуристичните изложби „Трамвай В“ и „0,10“, където за първи път е представен супрематизмът на Малевич и други направления на авангарда. По-късно емигрира, а през 1923 г. той се прощава с безпредметната живопис и поти напълно се посвещава на примитивното изкуство.Автопортрет, 1921

Автопортрет, 1921Архивна снимка

източник: RUSSIA BEYOND

Pin It on Pinterest